Решение № 166 от 26.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело № 20241800100798 по описа за 2024 година

Ищцата Г. М. З., с ЕГН ********** и адрес: гр. С., ул. „Д.“ № ., представлявана от упълномощения от нея адв. М. Т., е предявила срещу П. Л. Й., с ЕГН ********** от гр. Е., ул. „.-.. м.“ № . иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за осъждането му да заплати сумата от 28 180 лева, предявена частично от 225 440 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и присъждане на разноските, направени в настоящото производство.

В исковата молба се посочва, че в периода от 08. 01. 2021 г. до 28. 01. 2021 г. ответникът получил от ищцата сумата в размер на 225 440 лева, с осем превода от по 28 180 лева, преведени по банковата сметка на ответника № .............., BIC .............., в „Банка ДСК“ АД, клон „Ябланица“ в гр. Ябланица. Това обстоятелство било установено с влязло в законна сила Решение № 223 от 16. 06. 2022 г. по гр. д. № 449/2021 г. на Софийски окръжен съд, потвърдено с Решение № 565 от 28. 04. 2023 г. по в. гр. д. № 2498/2022 г. на Софийски апелативен съд. Прието било, че между страните липсва сключен двустранен договор за заем, съгласно който да е налице 1 съгласие за връщане на сумата по такъв договор, съответно за връщане на сумата от страна на получателя . Това обуславяло правния интерес на ищцата за предявяване на настоящия иск за осъждането на ответника да заплати сумата от 28 180 лева, частично от цялата сума от 225 440 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до нейното изплащане, като получена без основание и с която последният се е обогатил. Претендира и присъждане на направените за производството разноски, в това число и адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Препис от исковата молба е връчен на ответника – П. Л. Й., от когото в едномесечния срок за отговор е постъпил такъв, чрез упълномощения от него адв. В. Д., в който поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че в посочения период ищцата е превела по негова банкова сметка на 8 транша парична сума в общ размер от 225 440 лева. Посочва, че ищцата е извършила преводите доброволно и във връзка с негови отношения с трето задължено към него лице, брат на ищцата – И. М. Д., по Договор за поръчка от 22. 05. 2019 г. Последният бил сключен между И. М. Д. и „Пикадили Ентърпрайс“ ЕООД – гр. Велинград, представлявано от неговия управител В. Н. Ц.. В изпълнение на този договор довереникът И. Д. чрез сестра си – настояща ищца, в горния период прави осем преводни нареждания по банковата сметка на посочено от доверителя лице – ответникът П. Л. Й. в размер на 225 440 лева.

Твърди се, че след последния банков превод на 28. 01. 2021 г. довереникът прекратява плащането на остатъка от половината продажна цена на недвижим имот, възлизащ в размер на 239 069,62 лева.

Ответникът посочва следното: на 22. 05. 2019 г. И. М. Д. сключил договор за поръчка с „Пикадили Ентърпрайс“ ЕООД, представлявано от В. Н. Ц., по силата на който дружеството като доверител възложил на И. Д. като довереник за продаде поземлен имот, с идентификатор .............. по КККР на гр. Ц., обл. Б., с полщ от 6 497 кв. м. и адрес на имота: гр. Ц., м. „Я. Е.“, при граници: .............., .............., .............., .............., .............., .............., .............., ............... В

2 договора между страните се признавало, че ½ ид. ч. от имота юридически бил собственост на довереника, но фактическата собственост била на довереника, а само ½ ид. ч. от имота принадлежала фактически и юридически на довереника. С договора доверителят – търговско дружество възложил на довереника – физическо лице да продаде целия имот за най-висока продажна цена, като ½ от продажната цена преведе по банковата сметка на посоченото от доверителя лице, а именно: П. Л. Й.. В деня на сключване на договора за поръчка от 22. 05. 2019 г. „Пикадили Ентърпрайсис“ ЕООД прехвърля с Нотариален акт № .. от ........... г. на И. М. Д. собствената си ½ ид. ч. от описания недвижим имот, а другата ½ ид. ч. била собственост на И. Д. и неговите синове С. И. Д. и Г. И. Д..

На 31. 12. 2020 г. с Нотариален акт № .. довереникът И. Д. и неговите синове, чрез пълномощника си – настоящата ищца Г. З., продават на „Еко Камп“ ЕООД целия недвижим имот на цена от 475 000 евро, равняващи се на 929 019,25 лева, преведени по банковата сметка на И. Д. в „Инвестбанк“ АД.

Посочва, че след продажбата на целия недвижим имот за довереника по договор за поръчка от 22. 05. 2019 г. възникнало задължението да преведе по банковата сметка на посоченото от доверителя лице П. Л. Й. - настоящ ответник, половината от продажната цена на имота, възлизаща в размер на 464 509,62 лева. В изпълнение на това задължение в периода от 08. 01. 2021 г. до 28. 01.

2021 г. ищцата направила осем парични превода по банковата сметка на ответника, възлизаща в размер на 225 440 лева, като след датата на последния превод плащането на остатъка от половината продажна цена на недвижимия имот било преустановено, като останал неизплатен остатък в размер на 239 069,62 лева. Посочва също, че след прекратяване на плащането му ищцата предявила осъдителен иск срещу него за сумата от 28 180 лева, на основание договор за заем, по който било образувано гр. д. № 449/2021 г. на СОС, по което с решение искът бил отхвърлен. Решението било потвърдено и от въззивната инстанция по в. гр. д. № 2498/2022 г. на САС, което влязло в сила.

Ответникът твърди, че предявил иск срещу И. М. Д. за заплащане на неизплатената част по Договор за поръчка от 22. 05. 2019 г. сума от 3

30 727,71 лева, по който било образувано гр. д. № 1960/2024 г. на СГС, след което ищцата завела настоящия иск срещу него, но с основание неоснователно обогатяване.

Ответникът моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, като претендира присъждане на направените за производството разноски.

Съдът намира от фактическа страна следното:

От представените с исковата молба заверени копия от документи се установява, че с осем еднотипни платежни нареждания съответно от 08.01.2021г., 12.01.2021г., 14.01.2021г., 18.01.2021г., 20.01.2021г., 22.01.2021г., 26.01.2021г, 28.01.2021г., Г. М. З. е превела на П. Л. Й. равни суми от по 28180 лв. по банкова сметка № .........., BIC: ..........., в „Банка ДСК” АД. Като основание в платежните документи е посочено „договор за заем“.

С решение № 223/16.06.2022 г., постановено по гр.д. № 449/2021 г. по описа на СОС, е отхвърлен иска по чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на Г. М.

З. с ЕГН ********** за осъждане на П. Л. Й. с ЕГН ********** да й заплати сумата 28180 лева на основание сключен неформален договор за заем, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да й заплати сумата 266,14 лева, представляваща законна мораторна лихва върху главницата от 28180 лева за период от 19.05.2021г. до 21.06.2021г. Решението е потвърдено с решение № 565/28.04.2023 г. по в.гр.д. № 2498/2022 г. на САС.

На 22.05.2019 г. е сключен договор за поръчка между В. Н. Ц. в качеството си на едноличен собственик, управител и представляващ „Пикадили Ентърпрайс“ ЕООД /доверител/ и И. М. Д. /довереник/ трети са спора лица. Доверителят е възложил на Довереника да продаде описания в т. 1 от договора недвижим имот /с идентификатор .............. по КККР на гр. Ц., обл. Б., с площ от 6 497 кв. м. и адрес на имота: гр. Ц., м. „Я. Е.“, при граници: .............., .............., .............., .............., .............., .............., .............., ............../ за най-висока продажна цена, и ½ от продажната цена да преведи по банковата сметка на посочено от доверителя лице, а именно: П. Л. Й. с ЕГН: **********.

С нотариален акт за покупко – продажба на идеална част от 4 недвижим имот № .., том .., рег. № ...., дело № ... от ........... г. на нотариус Мария Василева, с рег. № 370 по регистър на НК, с район на действие РС-Царево, „Пикадили Ентърпрайс“ ЕООД продава на съсобственика купувач И. М. Д. собствената си ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор .............. по КККР на гр. Ц., обл. Б. за продажна цена в размер на 9900 лева (при данъчна оценка 76757,70лв.), която е заплатена изцяло и в брой на дружеството преди подписване на договора.

На 31. 12. 2020 г. с Нотариален акт № .., том VI, рег. № 6640, на нотариус Мария Василева, с рег. № 370 по регистър на НК, с район на действие РС-Царево, продавачите И. М. Д., С. И. Д. и Г. И. Д., чрез пълномощника си Г. М. З. са продали на „Еко Камп“ ЕООД изцяло притежаваните от всеки от продавачите идеални части от поземлен имот с идентификатор .............. по КККР на гр. Ц., обл. Б. за продажна цена в размер на 475 000 евро, която продажна цена продавачите, чрез своя пълномощник са заявили, че са получили в пълен размер преди подписване на договора, пропорционално на продаваните от всеки от тях идеални части от съсобствения им имот, по банков път, в български лева по фиксинга на БНБ за евро/лев, като цялата продажна цена с изричното съгласие на всички продавачи е заплатена от купувача само по банковата сметка на И. М. Д. в „Инвестбанк“ АД, за което другите продавачи са дали изрично съгласие в пълномощните.

Видно от представената искова молба, пред СГС е образувано гр.д. № 1960/2024 г., по което ищецът П. Л. Й. е предявил против И.

М. Д. иск, с правно основание чл. 79, вр. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 727,72 лева – главница, представляваща отчетна сделка на част от задължението на ответника И. М. Д. в общ размер на 239 069,62 лева, произтичащо от Договор за поръчка от 22.05.2019 г., за предаване на ½ от продажна цена, получена от ответника от името и за сметка на „Пикадили Ентърпрайс“ ЕООД – гр. Велинград по договор за продажба, сключен с Нотариален акт № ../31.12.2020 г. за продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.

Съдът от правна страна намира следното:

5

Не се спори между страните, а и се установява от представените с исковата молба платежни нареждания съответно от 08.01.2021г., 12.01.2021г., 14.01.2021г., 18.01.2021г., 20.01.2021г., 22.01.2021г., 26.01.2021г, 28.01.2021г., че Г. М. З. е превела на П. Л. Й. равни суми от по 28180 лв. по банкова сметка № ............, BIC: ................, в „Банка ДСК” АД.

Спори се по въпроса дали преведената сума от ищцата Г. М. З. на ответника, чрез осем транша, в размер на общо 225 440 лева има своето основание или подлежи на връщане, като платена с оглед липса на основание.

Правната уредба на фактическите състави на неоснователно обогатяване е обединена от общата идея за изравняване на едно неоправдано имуществено разместване, за отстраняване на състоянието, до което то е довело, тъй като запазването му би противоречало на принципите на справедливостта, еквивалентността и добросъвестността.

Изложените в исковата молба фактически обстоятелства са за неоснователно обогатяване. Според ищцата, ответникът е получил процесната сума без основание. Съгласно приетото с т. 1. на ППВС № 1/1979 г. според първия фактически състав, предвиден в чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. В мотивите е разяснено, че за осъществяването на първия фактически състав на неоснователното обогатяване е необходимо предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

В този смисъл в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника - да установи, че е налице основание за получаването, съответно за задържане на полученото.