Решение № 578 от 03.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. Велико Търново, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря С. М. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500633 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №35/24.02.2025г., постановено по Гр.д.№574/2024г. по описа на РС – Свищов, е уважен предявеният от ищеца „Юробанк България“ АД против ответниците А. П.

А. и малолетния А. А. А., действащ чрез своята майка и законен представител Я. М. А., иск с правно основание чл.135 ЗЗД, като е проглА.а относителната недействителност спрямо ищеца по делото на Договор за дарение на недвижим имот от 19.12.2023г., обективиран в НА за дарение №..., том .., рег.№...., н.д.№.......г. по описа на Нотариус И.А. с район на действие ВТРС.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответниците по делото А. П. А. и малолетния А. А. А., действащ чрез своята майка и законен представител Я. М. А., чрез пълномощника им адв.М. М. – ВТАК, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че РС правилно е квалифицирал правния спор и изяснил правно – релевантните за спора факти, но е достигнал до неправилни изводи, които опорочават крайният съдебен акт, както и не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, по развити съображения по съществото на спора. Твърди се, че в случая вземането на ищеца е възникнало с настъпването на изискуемостта на кредитите, съответно на дата 26.07.2024г.,а не, както погрешно е приел РС, от датата на сключване на договорите за кредит. Сочи се, че договорът 1 за дарение е сключен на 19.12.2023г., като дарственият акт е извършен значителен период преди възникване вземането на ищеца, т.к. до датата на обявяване на предсрочната изискуемост кредитите са изплащани своевременно и в срок, а видно и от твърденията в ИМ, кредитите са изплащани редовно до дата 22.04.2024г. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което отмени обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявеният иск по чл.135 ЗЗД. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца „Юробанк България“ АД, чрез адв.С. Р. – САК, редовно преупълномощена, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно, по развити съображения по съществото на спора.

В СЗ въззивниците А. П. А. и малолетния А. А. А., чрез неговата майка и законен представител Я. М. А., чрез пълномощника си адв.М. М. – САК, поддържат въззивната жалба и молят да бъде уважена по съображения, изложени в жалбата. Претендират разноски за първа инстанция.

В СЗ въззиваемата страна „Юробанк България“ АД, чрез пълномощник адв.С. Р. – САК, с писмена молба с вх.№13818/03.11.2025г., оспорва въззивната жалба по съображения, изложени в писмения отговор по същата, и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно. В случай на претендирано от страна на жалбоподателите адвокатско възнаграждение, релевира възражение за прекомерност и недължимост на същото.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Производството по Гр.д.№574/2024г. по описа на РС – Свищов е образувано по предявен от ищеца „Юробанк България“ АД против ответниците А. П. А. и малолетния А.

А. А., чрез неговата майка и законен представител Я. М. А., отменителен /Павлов/ иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца на Договор за дарение от 19.12.2023г., обективиран в НА за дарение №..., том ..., рег.№...., н.д.№........г. по 2 описа на НотариусИ.А. с район на действие РС – Свищов.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответниците А. П. А. и малолетния А. А. А., чрез неговата майка и законен представител Я. М. А., чрез пълномощник адв.М. М. – САК, оспорват предявеният иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД като неоснователен и недоказан и молят да бъде отхвърлен по съображения, идентични с наведените с въззивната жалба.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционният съд въз основа на съвкупен анализ на всички събрани писмени доказателства и гласни такива чрез разпита на свидетеля Т.К., като въззивният съд възприема изцяло като свои фактическите констатации на първостепенният съд, досежно правно - релевантните за спора факти, и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, без да ги възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

Въз основа на правилно установена от първостепенният съд фактическа обстановка по делото, същият е извел правилни, законосъобразни и обосновани правни изводи за основателност и доказаност на предявеният отменителен /Павлов/ иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, които въззивният съд възприема изцяло и към които препраща на основание чл.272 ГПК.

По оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд излага следното:

Предявеният отменителен /Павлов/ иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разгледан по същество се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

На основание чл.135 ал.1 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Съгласно чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД, когато действието е възмездно лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането.

Уважаването на отменителен /Павлов/ иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване, че има качеството на кредитор на длъжника - ответник по иска, извършено от длъжника действие /правен или фактически акт/, с което длъжникът уврежда кредитора, както и че длъжникът при извършването му е знаел за увреждането.

По делото е безспорно установено качеството на Банката – ищец на кредитор по смисъла на чл.135 ал.1 ЗЗД, титуляр на парично вземане по отношение на първия ответник А. П. А., произтичащо от сключените процесни Договор за предоставяне на кредитна линия №100-4110/13.01.2022г., по силата на който Банката – ищец е предоставила кредит с максимален разрешен размер на „А.“ ЕООД, с ЕИК ......, представлявано от А. П. А. – Управител, по който ответникът А. П. А. е посочен и го е подписал като солидарен длъжник, и Договор за кредит овърдрафт №100-4682/20.12.2022г., по силата на който Банката – ищец е предоставила на „А.“ ЕООД, с ЕИК ...., представлявано от А. П. А. – 3

Управител, кредит овърдрафт с максимален разрешен размер от 500 000 лв., по който ответникът А. П. А. е посочен и го е подписал като солидарен длъжник. Изрично в чл.3.9. б.с/ т.1 от всеки един от процесните Договор за предоставяне на кредитна линия №1004110/13.01.2022г. и Договор за кредит овърдрафт №100-4682/20.12.2022г. е уговорено, че с подписването му солидарният длъжник се задължава да отговаря спрямо кредитора за всички задължения на кредитополучателя по договора – „А.“ ЕООД, т.е. първият ответник А. П. А. по силата на инкорпориран във всеки един от процесните договори за кредит договор за поръчителство се е задължил спрямо кредитора – ищец на друго лице– на кредитополучателя – ЮЛ - „А.“ ЕООД да отговаря за изпълнението на неговото задължение, поради което и, независимо от посочването в процесните договори за кредит, че задължаването по тях на А. П. А. е като солидарен длъжник, по същество същият, доколкото е гарантирал един чужд дълг, а не свое лично задължение, е поел поръчителство по смисъла на чл.138 ал.1 ЗЗД за дълга на кредитополучателя по всеки един от процесните договори за кредит.

Безспорно по делото от Приложение №1 към представените с ИМ Извлечения от счетоводните книги на „Юробанк България“ АД по всеки един от процесните Договор за предоставяне на кредитна линия №100-4110/13.01.2022г. и Договор за кредит овърдрафт №100-4682/20.12.2022г. се установи, че кредитът по тях е усвоен, както следва: по Договор за предоставяне на кредитна линия №100-4110/13.01.2022г. кредитът е усвоен от кредитополучателя от 19.01.2022г. до 02.03.2022г., съответно по Договор за кредит овърдрафт №100-4682/20.12.2022г. кредитът е усвоен изцяло от кредитополучателя на 31.12.2022г., като със сключване на процесните договори за кредит и от датата на усвояване на кредита по всеки от тях е възникнало вземането на Банката – ищец против първия ответник – поръчител А. П. А., който е задължен солидарно с главния длъжник, за връщане на кредита и възникването на вземането на кредитора – ищец против длъжника - първи ответник - поръчител, противно на твърденията на въззивниците, е преди датата на сключване на атакувания от кредитора - ищец договор за дарение на недвижим имот от 19.12.2023г., обективиран в НА №.., том ... рег.№..., н.д.№578/2023г. по описа на Ноториус И.А. с район на действие СвРС. Безспорно по делото се установи и че Банката – кредитор – ищец по делото се е снабдила за непогА.ото си парично вземане, произтичащо от процесните Договор за предоставяне на кредитна линия №100-4110/13.01.2022г. и Договор за кредит овърдрафт №100-4682/20.12.2022г., против кредитополучателя „А.“ ЕООД, с ЕИК ....., и против поръчителя А. П. А. при условията на тяхна пасивна солидарност със заповеди за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и ИЛ по ч.гр.д.№566/2024г. и ч.гр.д.№567/2024г., двете по описа на РС – Свищов, в размерите, посочени в същите, въз основа на които е подала до ЧСИ В. Георгиев с район на действие ВТОС молба за образуване на ИД с вх.

№35062/01.10.2024г.

С оглед изложеното, Банката – ищец, като титуляр на парично вземане по отношение на длъжника - първи ответник в процеса А. П. А., е кредитор по смисъла на чл.135 ЗЗД.

Съгласно константната практика на ВКС, правото на кредитора да иска обявяването за 4 недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане /на каквото действително вземане, произтичащо от процесните два договори за кредит против първия ответник и поето от същия с тях поръчителство е носител Банката –ищец/, което вземане може да не е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с влязло в сила решение. Съдът по Павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането не е отречено с влязло в сила решение. /Така, Решение №639/06.10.2010г. по гр.д.№754/2009г. на ВКС, IV гр.о./. С оглед изложеното, че правото на кредитора по чл.135 ал.1 ЗЗД е предпоставено от наличието на действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно, е ирелевантно възражението на въззивниците за ненастъпила предсрочна изискуемост на кредитите по процесните договори за кредит, поради невръчена, според въззивниците, покана от 26.07.2024г. по надлежния ред и невъзможност от представените по делото доказателства съдът да извърши преценка дали са били налице предпоставките за връчване уведомлението за предсрочна изискуемост по реда на чл.47 ал.5 ГПК на поръчителя А. П.