Решение № 883 от 24.10.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 883 гр. П., 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Ю.К. при участието на секретаря Л.В.А.Д. като разгледа докладваното от И.Ю.К. Гражданско дело № 20241720101074 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „***“ АД, в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Р. Б. Д. е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5675/2023 г. по описа на Районен съд П. за сумата в размер на 1308,88 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.20201г. до 30.04.2022 г. включително за апартамент, находящ се в ***, законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 222,73 лева за периода от 08.07.2021 г. до 14.09.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.

Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото производство.

С оглед на изложеното моли съда да признаете за установено, че ответникът дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Претендира разноски.

Ответникът не е депозирал отговор. В подаденото по чл. 414 ГПК възражение е оспорил задължението с мотив, че в исковия период не са издадени фактури на негово име.

В съдебно заседание ищецът поддържа така предявените искове.

Ответникът се явява лично. Признава, че е собственик, както и доставката като единствено възразява, че не са издадени фактури на негово им – идентично с 1 възражението по чл. 414 ГПК. Твърди, че в имота е живял неговия брат, както и че няма финансова възможност да заплати задълженията си.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.

2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими 2 от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са надлежно оповестени. Отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

В настоящия случай между страните не се спори, че в процесния период до процесния имот е доставена топлинна енергия, чиято обща цена възлиза на посочената от ищеца стойност, както и относно размера на обезщетението за забава. Ответникът е признал и че е собственик.

Изричното признаване на правнорелевантните факти, дават основание на съда да приеме, че в конкретния случай ответникът е пасивно материално легитимирани по отношение цялото задължение, като исковете са основателни и следва да се уважат.

Обстоятелството, че трето за спора лице е действителния ползвател на имота и доставяната топлоенергия стои извън предмета на настоящото производство. Тези обстоятелства могат да се релевират при евентуално упражняване на регресни права от ответника.

Липсата на средства не освобождава ответника от отговорност - чл. 81, ал. 2 ЗЗД.

По разноските:

Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.

78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 30,63 лева, като е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 200,00 лева, което също следва да бъде редуцирано до 100,00 лева предвид признанието на ответника. При този изход от спора, на ищеца се дължат разноски в общ размер на 130,63 лева.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.

Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 80,63 лева, които също следва да му бъдат присъдени.

В светлината на гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА н а „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Р. Б. Д., ЕГН ********** за сумата в размер на 1308,88 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022 г. включително за апартамент, находящ се в ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата (05.12.2023 г.) и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 222,73 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2021 г. до 14.09.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 5675/2023 г. по описа на Районен съд П..

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. Б. Д. да заплати на „***“ АД, ЕИК *** сумата от 130,63 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото производство и 80,63 лева разноски пред Районен съд П. в заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4