Решение № 2363 от 09.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2363 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Мария Бойчева

Румяна Спасова като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно гражданско дело № 20231100503045 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.435 АЛ.2 ОТ ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 7335/14.02.2023 г. депозирана от В. П. Д. – Г., ЕГН ********** и Д.Г.Г., ЕГН **********, чрез адв. Ч.Д., със съдебен адрес: гр. София, кв. „*******, ж.к. „******* против ОТКАЗ на съдебния изпълнител от 09.01.2023 г. да прекрати на основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело № 20138580400021 по описа на ЧСИ У.Д. рeг. № 858, с район на действие СГС, обективиран в съобщение от 09.01.2023 г., с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство.

Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения отказ. Твърди се, че изпълнителното дело е образувано през 2013 г. и оттогава не са били извършвани никакви изпълнителни действия.

Цедирането на задължението на 20.12.2022 г. е ирелевантно, тъй като изпълнителното дело към този момент е било вече перемирано, а задължението - погасено по давност. Освен това е предявен иск относно погасеното по давност вземане от жалбоподателя, въз основа на който е образувано гр.д. № 12801/22 г., по описа на СГС, I ГО, 19 с-в.

Въз основа на изложеното моли съда да отмени като неправилен отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело и уважи молбата им за установяване на настъпилата перемпция.

В законоустановения срок не са постъпили възражения от взискателя – „ЕОС М.“ ЕООД, ЕИК *******.

1

Частният съдебен изпълнител по изпълнително дело № 20138580400021 е по реда на чл.436 ал.3 от мотиви по обжалваните действия.

Съдът, след извършването на проверка относно допустимостта и редовността на подадената жалба, намира следното:

Изпълнително дело № 20138580400021 е образувано по молба вх.№ 433/09.01.2013 г. на взискателя „О. Б.Б.“АД , въз основа на Изпълнителен лист от 25.09.2012 г. издаден по гр. дело № 42566/2012 г. на СРС, 34-ти състав, срещу длъжника В. П. Д. — Г. от гр. София, за заплащане на сумите описани в изпълнителния лист, както и такси и разноски в изпълнителното производство.

Настоящият взискател по изпълнителното дело - „ЕОС М.“ЕООД, ЕИК *******, е частен правоприемник на взискателя посочен в изпълнителния лист — „О. Б.Б.“АД, на основание Договор за цесия от 21.09.2022 г.

На осн. чл. 429 ал.1 от ГПК, „ЕОС М.“ЕООД е конституирано като взискател с разпореждане върху молба вх.№ 34592/03.11.2022 г.

С Постановление от 29.01.2013 г. ЧСИ е наложил възбрана върху следния недвижим имот, собственост на длъжника по изпълнителното дело В. П. Д. — Г. и на ипотекарния длъжник - Д.Г.Г., представляващ съпружеска имуществена общност, а именно: Апартамент № 2, на трети етаж, във вход "А" на жилищна сграда находяща се в гр. София, СО, район "Оборище", ул.

******* със застроена площ 81,62 кв.м, заедно с 4,678 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

Със запорно съобщение изх.№ 3945/11.02.2013 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на В. П. Д. - Г., получавано от „М.-К.“ ООД.

С Постановление от 28.03.2013 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по делото В. П. Д. — Г., а именно:

½ идеална част от дворно място, находящо се в гр.Бяла, община Бяла, област Варна, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** кв.м., с площ от 1280 кв.м.

С Протокол от 21.03.2013 г. е извършен опис на недвижим имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. София, район Оборище, ул. *******. 3, ап. 2; самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1, със застроена площ 81,62 кв.м .

С Протокол от 17.05.2013 г. е насрочена публична продан на недвижим имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр.

София, район Оборище, ул. *******. 3, ап. 2; самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 81,62 кв., заедно с принадлежащото зимнично помещение, с полезна площ 9,30 кв.м, заедно с 4,678 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя.

С Постановление от 26.09.2013г. (лист 194 от изпълнителното дело), същото е спряно по искане на взискателя - О. Б.Б.“АД.

2

На 20.12.2022 г. В. П. Д. – Г., И Д.Г.Г., чрез адв Ч.Д., са поискали прекратяване на производството на осн. чл. 433 т.8 от ГПК, по повод на което е постановено обжалвания отказ на ЧСИ.

По допустимостта на частната жалба.

Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 435, ал. 2 ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи на обжалване с частна жалба.

По основателността на частната жалба.

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:

По силата на императивната разпоредба на чл.435 ал.2 ГПК (изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.), длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.

485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.

В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: 1 . длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;

2 . взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Съгласно разясненията дадени с т. 10 на ТР № 2/ 2013 г., когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, настъпващо по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява в постановлението си вече настъпилото прекратяване. Към същинските изпълнителни действия са посочени насочването на изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, извършването на продан и постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

3

Изпълнително дело № 20138580400021 е образувано по молба вх.№ 433/09.01.2013 г. на взискателя „О. Б.Б.“АД. През 2013 г. – на 29.01.2013 г.

ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника по делото В. П. Д. — Г. и на ипотекарния длъжник Д.Г.Г., представляващ съпружеска имуществена общност. Със запорно съобщение изх.№ 3945/11.02.2013 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на В.П.Д. – Г.. На 21.03.2013 г. е извършен опис на недвижим имот с идентификатор ***, с адрес на имота: гр. София, район Оборище, ул. *******.

3, ап. 2, а на 17.05.2013 г. е насрочена публична продан на същия.

Както е посочено по-горе с постановление от 26.09.2013 г. изпълнително дело № 20138580400021 е спряно по искане на взискателя.

Задължението е цедирано с договор от 21.09.2022 г., сключен между „О.

Б.Б.“АД – цедент и „ЕОС М.“ЕООД – цесионер. Тъй като цесионерът е конституиран като взискател, същият може да иска изпълнение въз основа на горепосочения в изпълнителен лист.

Анализът на посочените по-горе изпълнителни действия обуславя извода, че за периода от образуването на изпълнителното дело, до момента, в който същото е било спряно - на 26.09.2013 г., са били извършвани множество валидни изпълнителни действия – извършване на опис, насрочване на публична продан, налагане на запор и други. Съгласно чл. 61 ал. 1 от ГПК, при спиране на производството се спират и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В случая, по изпълнително дело № 20138580400021 двугодишният срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е спрял да тече на 26.09.2013 г., а до този момент не е била настъпила перемпция. При изчисляване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК съдът не взема предвид периода, през който изпълнителното производство е спряно по искане на взискателя на основание чл. 432, т. 2 от ГПК. Това е така, тъй като спирането представлява временна забрана за извършване на процесуални действия.

Взискателят не може да бъде санкциониран за упражняване на признатото му от закона право да поиска временно спиране на изпълнителното производство. С оглед на това , и като не отчита периода, през който изпълнителното дело е било спряно (26.09.2013 г. и до настоящия момент), не се установява да е изтекъл период повече от две години, без да са поискани от взискателя извършване на изпълнителни действия в изпълнителното производство. Изпълнително действие може и следва да бъде извършено в рамките на образувано изпълнително дело, което нито е спряно, нито е прекратено - било по право, било с изричен акт на съдебния изпълнител. Не може да се обоснове и извод, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението, за да бъде приложена перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Поради това съдът намира, че правилно и законосъобразно е отказано от ЧСИ да бъде прекратено производството по изпълнителното дело по молба на жалбоподателите на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК Доводите на същите относно погасяване на вземането на взискателя по давност не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, съответно по тях не дължи произнасяне и ЧСИ. Спорът относно погасяване по давност на вземането - предмет на изпълнителното производство, може да бъде разрешен в нарочен исков процес по предвидения за това ред, а не от съдебния изпълнител или от съда по реда на чл. 435 от ГПК (съдът в това производство действа като контролно-отменителна инстанция и не разглежда 4 спора за материалното право, подлежащо на принудително изпълнение).

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваният отказ на ЧСИ е правилен и следва да бъде потвърден, тъй като по отношение на процесното изпълнително производство не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С оглед изложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 7335/14.02.2023 г. депозирана от В. П. Д. – Г., ЕГН ********** и Д.Г.Г., ЕГН **********, чрез адв. Ч.Д., със съдебен адрес: гр. София, кв. „*******, ж.к. „******* против ОТКАЗ на съдения изпълнител от 09.01.2023 г. да прекрати изпълнително дело № 20138580400021 по описа на ЧСИ У.Д. рeг. № 858, с район на действие СГС на основание чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5