Разпореждане № 4109 от 02.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4109 гр. Благоевград, 02.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210101462 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по подадено от „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр.С***, представлявано от Р. Н. Т., заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р. Д. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Л***, за следните суми:

- 250,00 евро - главница по Индивидуален договор за потребителски кредит №LO00151508 от 04.03.2026г., сключен между „КРЕДИТО“ ООД и Р.

Д. Е., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.06.2026г. до окончателното погасяване;

- 4,69 евро - мораторна лихва върху главницата от 04.04.2026 г. до 11.06.2026г.

- 110,00 евро - начислени Такси за извършени услуги /действия/ по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, посочени в Общи условия и Тарифа на дружеството, начислени за периода от 04.04.2026 година до 11.06.2026 година.

Претендират се и сторените по делото разноски.

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в съответствие с чл.411, ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, като с Разпореждане №3523/12.06.2026г. е оставил същото без движение, с дадени до заявителя конкретни указания.

В указания срок е постъпила молба от заявителя с вх.

№15593/25.06.2026г., с която заявителят е конкретизирал, че длъжникът не е извършвал плащания по процесния договор за кредит.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК заявителят може да иска издаване на 1 заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. В разпоредбите на чл. 410, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Видно от приложения договор, на 04.03.2026г. между „Кредито“ ООД като заемодател и Р. Д. Е., като заемател е сключен Индивидуален договор за потребителски кредит номер №LO00151508, при следните параметри на отпуснатия заем в размер на 250, 00 евро, лихвен процент по кредита – 0,00 %, ГПР – 0,00 %, лихва в размер на 0,00 евро, 1 брой погасителна вноска, падеж – 03.04.2026 година. Съдът констатира, че на длъжника е начислена такса за извършени услуги по извънсъдебно събиране на вземане на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, посочени в Общите условия и Тарифата на дружеството, а именно начислена е сумата от 110 евро.

По отношение сумата от 110 евро, съдът намира следното:

Според твърденията на заявителя вземането за такси и разходи за извънсъдебно събиране е възникнало под условие за настъпил падеж на главното задължение. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит; съгласно ал.3 - кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, а съгласно ал.4 - видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. Клаузата за заплащане на допълнителни такси и разноски съдът намира за нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, тъй като същата е договорена в противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично и неясно ползване на такава. В случая на практика чрез заплащането на тези такси и разноски потребителят бива санкциониран два пъти за неизпълнение на задълженията си на падежа, като веднъж дължи законна лихва, считано от падежа, а втори път следва да плаща и такси за това, че на падежа не е заплатил вноската си. Освен това плащането на такса в размер на 110 евро не е ясно за какво точно се дължи и какви точно са тези действия на служителя, осъществяващ такива по съдебно събиране на задълженията. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана, наред с вземането за такса 2 разходи. С уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. На последно място, следва да се отбележи и че не са изложени никакви твърдения какви конкретни действия фактически са били предприети от заявителя за извънсъдебно събиране на задължението. За да се търси възстановяване на разход, следва да е обосновано реалното му извършване, но твърдения за това липсват. В тази връзка това вземане не следва да бъде присъждано.

С оглед на горното не следва да бъде присъждана сумата от 110 евро, представляваща начислена такса за извършени услуги по извънсъдебно събиране на вземане на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, посочени в Общите условия и Тарифата на дружеството, а в останалата част заявлението следва да бъде уважено.

По отношение на разноските:

Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер общо на 189,16 евро, от които 7,58 евро за държавна такса и 181,58 евро за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на кредитора „КРЕДИТО“ ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр.С***, представлявано от Р. Н. Т., срещу длъжника Р. Д. Е., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Л***, за следните суми:

- 250, 00 евро /двеста и петдесет евро/ - главница за периода от 04.03.2026 година до 03.04.2026 година;

- 4,69 евро - мораторна лихва за периода от 04.04.2026 г. до 11.06.2026г., по Индивидуален договор за потребителски кредит №LO00151508 от 04.03.2026г., сключен между „КРЕДИТО“ ООД и Р. Д. Е., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2026г. до окончателното погасяване, както и направените по делото разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 189,16 евро /сто осемдесет и девет евро и 16 евроцента/.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за сумите: - 110, 00 евро /сто и десет евро/ - неплатени Такси за извършени услуги /действия/ по извънсъдебно събиране на просрочени и/или предсрочно изискуеми задължения, съгласно Общите условия и Тарифа на дружеството, начислени за периода от 04.04.2026 година до 11.06.2026 година, както и за разноските над уважения размер от 189,16 евро до пълния претендиран размер от 270,86 евро.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което заявлението е отхвърлено, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като 3 довнесе дължимата държавна такса.

Разпореждането, в частта, с която се отхвърля подаденото заявление, подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на заявителя, а в останалата му част е окончателно.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4