Определение № 1442 от 12.04.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1442 гр. Варна, 12.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20233100500763 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на Е. Г. М. против Определение № 3229 от 15.03.2023 година, постановено по гр.дело № 2412/2023 година, по описа на ВРС, с което е било прекратено производството по делото.

В жалбата се излага, че атакуваното определение се явява неправилно; че наличните в процеса доказателства, на база на които е възникнал интереса от предявяване на исковата претенция са налице – а именно нормата на чл.38 от ЗС; че съдът е процедирал в нарушение на закона и установената съдебна практика.В заключение се настоява ВОС да отмени атакуваното определение и да върне делото за продължаване на съдо – производствените действия.

За да се произнесе по спора ВОС, като се запозна със материалите по делото и становищата на страните намери за установено следното:

Производството пред ВРС е образувано въз основа искова молба, депозирана от МолитЕ.та, с която тя предявила искова претенция по реда на чл.124 от ГПК, с молба да се приеме за установено, че находящия се в сградата ПРОХОД с параметри около 3 метра на 13 метра на ул.“Гаврил Кръстевич“ № 5 , чрез които се осъществява достъп до имотите е обща част.

Наред с това молитЕ.та изрично заявила, че е собственик на самостоятелни обекти в тази сграда – офис и гараж, както и че причината за предявяване на исковата претенция се явява единствено различното тълкуване на закона от страна на съсобствениците.Други фактически обстоятелства не са били въведени.

С Разпореждане № 8222 от 02.03.2023 година, ВРС е оставил производството без движение, като е дал конкретни указания – да се наведат фактически твърдения; да се посочи правния интерес от предявяването на този иск; да уточни пълните данни на ответните страни.

С уточнителната си молба по делото /вж.л.8/ и очевидно без да съобрази 1 дадените й указания, молитЕ.та отново преповторила исковата си претенция, не навела никакви фактически съображения и настояла да й се предостави по дълъг срок за изпълнение указания по снабдяване със скица и данни за ответниците.

С атакуваното Определение ВРС е приел, че исковата претенция се явява недопустима.

Виждането на ВОС е следното:

Абсолютната процесуална предпоставка за предявяването на иск е наличието на правен интерес от това, т.е. на въпроса, които ищеца желае да се разреши със сила на присъдено нещо.Отсъствието на правен спор обуславя и отсъствие на правото на иск.Следователно интереса от търсената защита се явява решаващ.

От наличните по делото данни е трудно да се направи извода, че с действията си / или с бездействията си, ответниците са оспорили, респективно смутили собствеността върху процесните имоти на ищцата.Напротив – съвсем недвусмислено е било разяснено на последната, че следва да наведе ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ досежно нарушението, решаването на което със сила на пресъдено нещо, тя иска. Т.е. от наличните поне до момента доказателства по делото не става ясно дали ответните страни са смутили и/или препятствали правото на собственост на ищцата, и най – вече по какъв начин.И след като това е така, липсва първата от предпоставките за упражняване на положителен установителен иск, какъвто е правния интерес.Или, при положение, че ответните страни не препятстват правото на собственост на молитЕ.та, същата не може да иска със сила на присъдено нещо да се разреши именно този въпрос – т.е. решението няма да има положителни последици в правната сфера на жалбоподателя.За да съществува интерес от предявяване на установителния иск е достатъчно да се оспорва правото на ищеца или да се претендира отричано от него право.Случаят обаче не е такъв, защото въпреки дадените указания факти по спора, на база на които да се направи извод, не са постъпили.Дори и само на това основание – неизпълнение указанията на решаващия съд, последицата се явява прекратяване на съдебното производство.

Не става ясно кой, кога и по какви съображения, и най – вече по какъв начин е отрекъл правата на ищцата или по какъв начин смущава правото й на собственост.Ако се касае /и тук мотивите на ВРС са правилни/ за препятстването до самостоятелните обекти в сградата нейна собственост, то тя разполага с иск по чл.109 от ЗС.Общата фразеология и цитирането на нормата на чл.38 от ЗС не е достатъчно основание за разглеждане на една искова претенция, която не сочи и фактически обстоятелства.

В допълнение - ВОС намира, че по реда на чл.124 ГПК могат да се предявяват установителни искове за правоотношения, които са налични, съществуващи или несъществуват към настоящия момент.Но и в двата случая ищецът следва ясно да заяви твърденията си – дали правоотношението съществува или напротив иска да се установи по отношение на ответника, че правоотношението не съществува.Прави впечатление, че въпреки желанието 2 на ВРС, чрез обездвижване на ИМ тя не е била конкретизирана относно вида и обема на конкретните права и задължения, които очертават процесното правоотношение.Очевидно в настоящия случай ищецът сам е в неизвестност относно тези съществени елементи и тяхното установяване е недопустимо да се извърши чрез предявяване на иск по реда на чл.124 ГПК.За да е налице правен интерес от предявяването на този иск, следва чрез него ищецът да може да защити това право, като правните последици рефлектират в неговата правна сфера.

Според постоянната е непротиворечива практика на ВКС установителния иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК е допустим, когато с установителното решение ще се постигне целения резултат и няма да се наложи да се води друг иск за постановяване на друго решение за постигане на този резултат. Липсва правен интерес от предявяването на установителен иск, само когато целеното с него установително действие може да бъде постигнато с осъдителен или конститутивен иск.В този ред на мисли, настоящия съд приема, че атакуваното определение се явява правилно и редно да се потвърди.

Предвид горното, ВОС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3229 от 15.03.2023 година, постановено по гр.дело № 2412/2023 година, по описа на ВРС, петдесети състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването, пред състав на Върховен Касационен Съд на Р България, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3