Решение № 97 от 03.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Д. Генчева в присъствието на прокурора Х. Бл. К. като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100604550 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХI НПК.

С присъда от СРС от 09.06.21г. по НОХД. № 11815/20г. , СРС, НО ,97 с - в , с която е признат за виновен подсъдимият М. Х. Р. за извършено престъпление по чл.195,ал.1, т.3,пр.1,вр.чл.194, ал.1,вр.чл.18,ал.1,вр.чл.20,ал.2,вр.ал.1 НК като му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛОС, което на осн. чл. 66, ал.1 НК изпълнението е отложено за срок от три години.Подсъдимият е осъден за заплати и разноски по делото в размер на 45,75лв по сметка на СДВР и 35.00лева по сметка на СРС. Със същата присъда е признат за виновен подсъдимият Н. В. С. за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.3, пр.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.18, ал.1, вр.чл.20, ал.2,вр.ал.1 НК като му е наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛОС, което на осн. чл. 66, ал.1 НК изпълнението е отложено за срок от три години. Подсъдимият е осъден за заплати и разноски по делото в размер на 45,75лв по сметка на СДВР и 35.00лева по сметка на СРС. На основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 НПК всеки от подсъдимите бил осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от по 53, 25 лв. – разноски в досъдебното производство .

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 318 и сл. НПК във връзка с постъпила жалба от адв. И. Р. упълномощен защитник на подс. М. Х. Р. / от 16.06.2021г. и допълнена и коригирана на 17.07.2024г./ . В жалбата се сочи, че пръвоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, установената от съда фактическа обстановка не съответства на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. адв. И. Р. прави искане за отмяна на присъдата на подсъдимия М. Х. Р. и постановяване на нова, с която подсъдимия М. Х. Р. да бъде признат за невиновен и оправдан за повдигнатото му обвинение. Жалбата е подадена от лице с процесуална легитимация в законоустановения 1 срок, поради което е допустима.

В разпоредително заседание от 26.08.2024г. въззивният съд е намерил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага допускане на доказателства, като такова искане не е правено от страните.

В съдебно заседание пред въззивна инстанция от 24.01.2025г. жалбоподателите М.

Р. и Н. С. се явяват с упълномощен защитник адв. Ц.Г. като заявяват , че поддържат жалбата. Адв. Г. моли присъдата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна и да се постанови нова оправдателна присъда по отношение и на двамата и подзащитни.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени доказателствени източници и след техния анализ е приел следното:

Подсъдимият М. Х. Р., е роден на **** г. в гр. София, български гражданин, неосъждан, разведен, средно з, живущ в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, ЕГН: **********.

Подсъдимият Н. Х. С. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, основно образование, живущ в гр. София, ж.к. ****, ЕГН:

**********.

На 14.04.2020г. около 22:00 часа подсъдимите М. Х. Р. и Н. Х. С. се насочили към лек автомобил марка „Kia“, модел „Ceed“ с per. № СВ **** МТ, паркиран в гр, София, на тротоар на ул. „Полковник Никола Попов“ до оградата на 27 СУ ,.Академик Георги Караславов“, срещу бл, ****. Автомобилът бил предоставен съгласно договор за лизинг на „Байерсдорф България“ ЕООД, ЕИК:130560358, който бил лизингополучател и бил предоставен за управление на служител на търговското дружество - свидетеля Д.Т.Т.. За времето от около 22:00 часа до около 22:10 часа подсъдимите М. Р. и Н. С. счупили задното панорамно стъкло на описания лек автомобил и взели от автомобила следните намиращи се в него вещи, собственост на „Байерсдорф България“ ЕООД ЕИК:130560358: 1 брой Кашон съдържащ: 11 (единадесет) броя рецепурни бланки с основен надпис .Eucerin”; 1 (един) брой рецептурна бланка с основен надпис „Eucerin” и надписи „Медицинска грижа за кожата с видими резултати“ и „Грижа за кожа, Склонна към атопия“; 5 (пет) броя сапуни в хартиени кутии с надпис „Eucerin”, 2 (два) броя слънцезащитни гел-кремове с надпис „Eucerin”; 1 (един) брой серум с двойно действие с надпис ,.Eucerin”; 1 (един) брой душ-гел с надпис „Eucerin”; 1 (един) брой кутия с лепенки с надпис „Hansaplast”; 1 (един) брой черна кутия, съдържаща черна гъба за обувки; 1 (един) брой сива химикалка. Действията на двамата подсъдими били възприети от свидетеля Й.Д.П., който се намирал в жилище в жилищна сграда, находяща се в близост до местопрестъплението и от прозореца на жилището в идял как подсъдимите се оглеждат постоянно, като били насочили фенер към вътрешността на паркирания на тротоара лек автомобил марка ,Дш“, модел „Ceed“ с per. № СВ **** МТ.

Свидетелят П. се усъмнил в действията на подсъдимите и съобщил за случващото се на спешен телефон 112. Като разбрали за пристигането на полицейските органи, подсъдимите Р. и С. оставили кашона с инкриминираните вещи на земята в близост до автомобила и се опитали да се скрият зад паркираните наблизо автомобили. Пристигналите на местопроизшествието полицейски служители от 09 РУ-СДВР - свидетелите С.М. Н. и А.И.К. успели да задържат двамата подсъдими в близост до лекия автомобил марка „Kia“, модел „Ceed“ с per. № СВ **** МТ, с което им попречили да установят трайна фактическа власт върху отлетите вещи. Свидетелят П. проследил действията на подсъдимите и видял как 2 полицейските служители задържат наблюдаваните от него лица . След като установили самоличността им, полицейските служители отвели подсъдимите в 09 РУ-СДВР. В условията на неотложност по реда на чл.212, ал.2 от НПК било образувано досъдебно производство с със съставянето на протокол за оглед на местопроизшествие.

Въззивната инстанция намира, че първостепенният съд правилно е установил фактическата обстановка, поради което не намира основания за коригирането и.

Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните доказателствени източници, като е преценил същите, както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е дал изчерпателен отговор на всички въпроси , относими към настоящето производство..

Описаната фактическа обстановка е установена от СРС въз основа анализ на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите Д.Д.Т., Й.Д. П., С.М. Н. и А.И.К.; писмените доказателства И доказателствени средства - протокол за оглед на местопроизшествие /л.17-18 oт ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 19 от ДП/, съдебно-оценителна експертиза /л.3б- 38 от ДП/, справки за съдимост /л.56-60 от ДП, л.17, л.19 от съд.дело/ и останалите доказателства и доказателствени средства, надлежно приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от приобщената по ДП СОЕ. Първоинстанционният съд правилно е установил относимите факти въз основа на правилен анализ на събраната доказателствена съвкупност.

Въззивният съд, след като обсъди основните гласни доказателствени средства, а именно показанията на свидетелите Й. П./ непосредствен и пряк очевидец на инкриминираното деяние в неговата цялост/, свид. Д.Т./ водачът на процесния автомобил досежно факта на местонахождението на автомобила на инкриминираната дата/, както и на пристигналите във връзка с подадения сигнал полицейски служители в 09 РУ-СДВР -свидетелите С. Н. и А.К., които задържали на местопроизшествието подсъдимите М. Х. Р. и Н. Х. С.. Свид. Н. изрично заявява в показанията си, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, че близо до лекия автомобил се е намирал кашон с материали, в който имало и парчета от счупеното стъкло. Въззивният съд се солидаризира с първостепенния досежно анализа на свидетелските показания и кредитирането им в тяхната цялост като намира същите за еднопосочни по основните факти по делото, а именно, че на посочените в обвонителния акт място и време подсъдимите са се намирали на местопроизшествието и са извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Правилно са установени фактите по делото, а именно, че полицейският патрул е заварил подсъдимите в момента на извършване на инкриминираното деяние, като са заварили М. Х. Р. и Н. Х. С. в близост до инкриминирания автомобил като наблизо е бил и кашонът с отнетите вещи. От показанията на полицейските служители С. Н. и А.К. и на св. Д.Т. се установява и факта, че близо до лекия автомобил се е намирал кашон с материали, в който имало и парчета от счупеното стъкло. СРС правилно е ценил показанията на свидетелите Н. и К. като обективни, логични и последователни, кореспондиращи с останалите гласни доказателствени средства — показанията на свидетелите Й. П. и Д.Т., както и с приобщените писмени доказателствени средства- протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за оглед на веществени доказателства.

Правилно първостепенният съд е стигнал до извод, че е налице свидетел-очевидец на инкриминираното деяние, а именно свидетеля П. , който макар и да не може да разпознае лицата е проследил действията им, съобщил е на спешния телефон и е държал под наблюдение същите до задържането им от пристигналия на местопроизшествието полицейски екип. Правилно е кредитирано заключението на СОЕ, като пълно, ясно, обосновано и изготвено от вещо лице с изискуемите специални знания.

При постановяване на мотивите СРС е изложил подробни аргументи във връзка с 3 наведените от защитата доводи за недоказаност на обвиненията, които въззивният съд изцяло споделя. В тази връзка е налице безспорно установена фактическа обстановка и безспорни доказателства за авторство на деянието, които се установяват от съвкупността от гласни и писмени доказателствени средства и иззети веществени доказателства, както следва: за индивидуализация на инкриминираните вещи; за счупени парчета стъкло, находящи се в кашона с противозаконно отнети вещи; за поведението на подсъдимите, възприето от свидетеля Й. П. - да светят и надничат във вътрешността на автомобила, да се оглеждат постоянно, както и че след това са се опитали да се скрият от полицейските служители зад паркираните автомобили (което е възприето непосредствено и от свидетелите С. Н. и А.К.), както и от категоричното изявление на свидетеля П., че същите две лица, които е наблюдавал през цялото време са задържаните от полицейските органи и впоследствие идентифицирани като подсъдимите Р. и С., в своята съвкупност водят до единствения възможен извод, че именно подсъдимите са извършители на лроцесното деяние - че те са счупили задното панорамно стъкло на автомобила, извадили са инкриминираните вещи в опит да ги отнемат, като установят трайна фактическа власт върху тях, но не са успели да сторят това по независещи от тях причини - пристигането на униформени полицейски служители и задържането им.

С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305, ал.3 НПК, без да е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или замествано.

При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е заключил от правна страна, че всеки от подсъдимите М. Х. Р. и Н. Х. С., както от обективна, така и от субективна страна, е осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, преди. 1, вр, чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Правилно първостепенният съд е анализирал от правна страна квалифициращите признаци на извършеното престъпление, доколкото опитът за отнемане на чужди движими вещи е бил извършен чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на лица или имот, както и обстоятелството, че деянието е останало във фазата на опита и е недовършено по независещи от подсъдимите причини.