Решение № 46 от 24.04.2024, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Гражданско дело 61/2023
- Вид
- Решение № 46
- Подписан
- 24.04.2024
- В сила
- 21.05.2024
- Състав
- Ивайло Йорданов Бъчваров
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 , ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2 , ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
- чл.56, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл.59, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 46 гр. Поморие, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря ГАЛИНА АТ. КОЙЧЕВА като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100061 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ищците С. П. Д., Р. Д. Т. и К.
Д. В., тримата чрез пълномощника адв.Г.Кер. от АК-Бургас със съдебен адрес в гр.Бургас против ответника Община Поморие със седалище и адрес на управление в гр.Поморие. В исковата молба се сочи ,че ищците в качеството си на наследници на В. Д. У. са собственици на процесния имот в с. К., общ.Поморие, който представлявал дворно място 8000 кв.м. извън регулация на с.К., общ.Поморие, като в имота съществувала и постройка, която е премахната и понастоящем не съществува . Твърди се ,че ищците били признати за собственици на процесното дворно място с констативен нотариален акт и са заплащали дължими данъци и такси за същия имот, който не бил земеделска земя и не бил внасян в ТКЗС от техния наследодател, поради което и наследниците не поискали възстановяването му по реда на ЗСПЗЗ.Твърди се, че имота бил предоставен на ответаната община като непотърсен за възстановяване и за същия бил съставен АЧОС. Иска се да се приеме за установено по отношение на ответника Община Поморие, че с ищците са собственици на дворно място с площ от 8000 кв.м. извън регулация на с.К., общ.Поморие, което понастоящем е реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.К., общ.Поморие, с площ от 15863 кв.м. , находящ се в местността "Белнище" в землището на с.К.. Представя доказателства.Иска се присъждане на направените по делото разноски. Претендират се направените по делото разноски .Представят доказателства .
Правното основание на предявения иск е по чл.124 ГПК.
Ответникът , в срока по чл.131 от ГПК е подал отговор на иска . В отговора се излага становище , че искът е неоснователен и се иска неговото отхвърляне . Претендират се разноските направени по делото .
Ищците се представляват от процесуален представител –адвокат ,чрез който в с.з.
1 поддържат предявеният иск и молят за неговото уважаване .
Ответникът се представлява от процесуален представител –юрисконсулт , чрез който моли за отхвърлянето на предявения иск .
Съдът за да се произнесе , като взе предвид събраните по делото доказателства прие за установено следното.
Между страните не е спорно, че ищците са наследници на Д. В. Д., поч. на 05.06.1993 г., който е наследник на В. Д. У., поч. на 14.12.1976 г. , което се установява и от представеното по делото удостоверение за наследници. По делото е представен в препис нотариален акт №43/10.06.1994 г., том ІІ, дело №517/1994 г. по описа на ПРС, с който С. П.
Д., Р. Д. Д. и К. Д. В., в качеството наследници на покойния В. Д. У., са признати за собственици по наследство и давностно владение на недвижим имот- дворно място с пространство 8000 кв.м. , ведно с жилищна сграда в него, застроена на площ от 48 кв.м., находящи се в с. К., общ.Поморие, извън регулацията на селото, при описаните в същия граници и съседи. Представено е и удостоверение за данъчна оценка на процесния имот издадено от Кметство с.К. по данъчна декларация №292/31.05.1963 г. на В. Д. У..
Представени са АЧОС №4749/15.10.2009 съставен на основание чл.2 , ал.1, т.2 от ЗОС за недвижим имот ЕКАТТЕ 37753, с площ 16,767 дка в м.Белнище( съобразно с направената поправка на същия относно името на местността), с.К.. Представен е и АЧОС №7176/11.01.2023 г. съставен на основание чл.56, ал.1, чл.2, ал.1,т.2 и чл.59, ал. 1 от ЗОС, за ПИ с идентификатор *** по КККР на с.К., на площ 15863 кв.м. с предназначение на територията- земеделска, м.Белнище, с.К.. В качеството на свидетели по делото са разпитани С. Д. и Й.Х. и двете в роднински отношения ищците. Свидетелите сочат, че знаят имота на наследодателя на страните- дядо В. в с.К., за който сочат, че се е намирал извън границите на с.К. и е представлявал голям двор с къща, в която живеел наследодателят на страните със съпругата си, а след неговата смърт и смъртта на сина му Д., останалите наследници продали къщата на друг човек, който я съборил и взел строителните материали, а на ищците останал само двора. Свидетелите са категорични, че този имот не е влизал в ТКЗС при създаването му в селото към 1957-1958 г. и си е останал собственост на дядо В. .
По делото е извършена съдебно –техническа експертиза , видно от заключението, на която, процесният имот от 8 дка е част от ПИ ***, но видно от запазените на терена граници, старият имот на ищците представлява целият ПИ *** от 15 863 кв.м - за друг вид застрояване, заедно с имот *** - за извор на прясна вода.
На приложението-Скица 2 към заключението на вещото лице, е определен имот с площ от 8000 кв.м като част от ПИ *** въз основа на границите, посочени в представения нотариален акт от 1995 год. и съществуващите трайни белези - от двете страни дере, съществуващи останки от съборената жилищна сграда. Имотът не е бил урегулиран, но се е използвал за жилищни нужди - в него е имало жилищна и стопанска сграда. Не е бил включен в ТКЗС.
При така установените факти , като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона съдът прие 2 следните правни изводи . Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 1 0 години, което следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои, включите и без прекъсване за период по-дълъг от 6 месеца. Следва владелецът да е демонстрирал по отношение на всички, че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. В случая , с оглед твърденията си в исковата молба ищците следва да докажат при условията на пълно и главно доказване ,че са собственици на претендираните дворно място с площ от 8000 кв.м. извън регулация на с.К., общ.Поморие, което понастоящем е реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.К., общ.Поморие, с площ от 15863 кв.м. , находящ се в местността "Белнище" в землището на с.К., който имот са придобили по наследяване и давностно владение . От доказателствата по делото се установява ,че ищците са наследници на Д. В. Д., поч. на 05.06.1993 г., който от своя страна е наследник на В. Д. У. , поч. на 14.12.1976 г. Видно от заключението на вещото лице, което е обосновано и не възникват съмнения в неговата правилност, поради което и се приема от съда, процесният имот е индивидуализиран с площ от 8000 кв.м като част от ПИ *** въз основа на границите, посочени в представения нотариален акт от 1995 год. и съществуващите трайни белези - от двете страни дере, съществуващи останки от съборената жилищна сграда, като графично е изобразен на приложената към заключението скица-2 . Имотът не е бил урегулиран, но се е използвал за жилищни нужди - в него е имало жилищна и стопанска сграда. Не е бил включен в ТКЗС. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че имотът към 1957-1958 г., когато е създавано ТКЗС в с.К. е владян от В. У., който не го е внасял в ТКЗС, а продължил да живее в построената в имота къща до смъртта си през 1976 г., а след това в имота живял неговия син и наследодател на страните Д. Д. до смъртта си през 1993 г.. След смъртта на наследодателя на страните имота е владян от ищците. Владението на ищците също е било явно и несмущавано, като това на наследодателите им , включително ищците са продали с представения по делото договор, неоспорен от ответника, намиращата се в същия постройка на трето лице, плащали са данъци върху имота, който е бил записан на името на В. У. по данъчна декларация от 31.05.1963 г., видно от представеното удостоверение издадено от кметство К., общ.Поморие.
Поради изложеното , съдът прие, че имотът е придобит по давностно владение упражнявано от ищците явно и несмущавано в период повече от изискуемия съгласно чл.79, ал.1 от ЗС срок от 10 г. , като към своето давностно владение те са присъединили и това на наследователя си Д. Д. и неговия баща В. У., за който се установява, че е владял имота още към 1957-58 г., като от тогава до предявяване на исковата молба, е изтекъл давностен срок по-голям от 10 г., което е изискуемия съгласно чл.79 от ЗС срок . Искът е основателен и следва да се уважи, като на основание чл.79, ал.1 от ЗС ищците следва да бъдат признати за собственици на процесния имот.
На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , предвид уважаването на иска , следва ответника да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 2036,40 лв., съобразно с представения списък на разноските.
По искането на процесуалния
3 представител на ответника за присъждане на разноски, същото е неоснователно, предвид това, че ответникът е дал основание за завеждане на иска доколкото е оспорил правото на собственост на ищците с актуването на процесните имоти като общински.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Община Поморие, че ищците С. П. Д., ЕГН**********, Р. Д. Т., ЕГН********** и Кирил Д. В., ЕГН********** са собственици на недвижим имот с площ от 8000( осем хиляди) кв.м., който е част от ПИ *** по КККР на с.К., одобрени със заповед №РД 18-1474/09.08.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият на площ от 15863 кв.м. , находящ се в местността "Белнище" в землището на с.К.., които 8000 кв.м. са графично обозначени на скица №2 към заключението на съдебно-техническата експертиза , която скица №2 заверена с подписа на съдията е неразделна част от настоящото решение .
ОСЪЖДА ответникът Община Поморие да заплати на ищците сумата
2036,40 лв. ( две хиляди тридесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4