Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3010 от 15.11.2021, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3305/2021
Вид
Определение № 3010
Подписан
15.11.2021
Състав
Нели Куцкова, Яна Вълдобрева, Мария Яначкова

Цитирани разпоредби

  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 60, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3010 гр. София, 15.11.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно частно гражданско дело № 20211000503305 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Г. Й., чрез пълномощника адв. А.Ц., против определение № 1406 от 26.07.2021г., постановено по ч.гр.д. № 7526/2021г. на Софийския градски съд, VI-4 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на Й. срещу постановлението за разноски на ЧСИ С. Х. по изп.дело № 3352/2018г.

Частният жалбоподател смята, че определението е неправилно и незаконосъобразно и и ска отмяната му. Сочи, че с жалбата си до Софийския градски съд е атакувал незаконосъобразни действия на ЧСИ Х. по изп.дело № 3352/2018г. , изразяващи се в незаконосъобразно удържавни и събрани такси в размер по 36 лева месечно за перидоа от образуване на изп.производство до датата на депозиране на жалбата, както и против отказа на ЧСИ да прекрати производството поради пълното издължаване на сумите по изпълнителния лист.

Поддържа, че в изпълнение на указанията на СГС изрично е уточнил, че определените такси и разноски от ЧСИ по изпълнителното дело са събрани, чрез наложени запори по банковите сметки на длъжника и от удръжки от трудовото му възнаграждение, както и че нарочен акт на съдебния изпълнител, представляващ постановление за разноски, не му е връчван. В тази връзка твърди, че изрично в уточнителна молба от 13.04.2021г. е посочил, че ако в кориците на изп.дело не се съдържа такъв акт, то искането му е да се отменят действията на ЧСИ, касаещи неправомерно събрани и удържани такси и разноски по изпълнението. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че правата му са преклудирани, като не е съобразил, че не се атакува поканата за доброволно изпълнение, в която са описани дължимите такси и разноски.

Ответникът по частната жалба – М. И. Г., чрез законния си представител Е.

Ц. Й., не взема становище.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Софийският градски съд е бил сезиран с жалба от И. Г. Й. срещу постановление за разноски на ЧСИ С. Х., определени и удържани по изп.дело № 3352/2018г. Твърди се, че от началото на 2019г. до датата на депозиране на жалбата, съдебният изпълнител незаконосъобразно е удържала ежемесечно сумата 36 лева, позовавайки се на ТТР към ЗЧСИ, като по този начин е извършила множество нарушения на процесуалния и материалния закон, касаещи неправомерно събрани такси и разноски. Във връзка с дадени от състава на СГС указания, жалбоподателят с уточнителна молба от 12.07.2021г. е посочил, постановлението за разноските е обективирано в поканата за доброволно изпълнение, в която неправомерно са начислени и удържани лихви върху сума в размер 300 лева, вместо върху 150 лева; че жалбоподателят не дължи издръжка за минал период в размер 2 900 лева, тъй като същата е изцяло платена още на 10.01.2019г., преди получаване на ПДИ; че не държи лихва върху присъдената за минал период издръжка, поради липса на осъдителен диспозитив в съдебното решение. Твърди се, че до датата на уточнителната молба ЧСИ Х. не е представила на длъжника постановление за разноските по изп.дело. Искането е да бъдат отменени действията на ЧСИ, с които същата е определила и събрала такси, разноски и лихви по изп.дело № 3352/2018г.

Взискателят по изп.дело №3352/2018г. М. И. Г., чрез своята майка и законен представител Е. Ц. Й., не взема становище по жалбата.

В представените по делото мотиви по жалбата ЧСИ Х. е изложила подробни съображения, че жалбата е допустима, но същата е неоснователна, тъй като постановлението за разноски е обективирано в ПДИ, в която подробно са описани таксите и разноските в общ размер 858,94 лева с начислен ДДС. Посочено е, че в течение на производството, поради събиране на суми за издръжка с новонастъпил падеж след образуване на изп.дело, размерът на събраните такси по т.26 ТТР към ЗЧСИ е в по-голям размер, който към 11.06.2021г. е 1 233,25 лева с ДДС.

С атакуваното определение, съставът на СГС е приел, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена след изтичането на предвидения в чл. 436, ал.1 ГПК преклузивен едноседмичен срок. Посочено е, че подадената от длъжника молба от 25.01.2019г. до ЧСИ е отново след срока на обжалване и по същество не представлява искане за изменение на определения от съдебния изпълнител размер на разноските. Съставът на СГС е посочил също, че действията на съдебния изпълнител по удържане и реално събиране на суми за дължими по изпълнението лихви, такси и разноски не подлежат на обжалване от длъжника по реда на чл.

435, ал.2 ГПК.

Частната жалба срещу това определение е подадена в предвидения от закона срок от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и САС дължи разглеждането й по същество.

От представеното по делото копие на изп.дело № 3352/2018г. по описа на ЧСИ С. Х. се установява, че същото е образувано по молба на взискателя М. И. Г., представлявана от своята майка и законен представител Е.Ц. и въз основа на изпълнителен лист от 03.12.2018г. за вземане за месечна издръжка в размер 300 лева, считано от 10.04.2017г. до окончателното плащане, до настъпване на законвите предпоставки за нейното изменение или прекратяване. Съдебният изпълнител е извършил справки за имуществото на длъжника и е изпратил на 18.12.2018г. запорни съобщения към търговски банки, както и към „Хюндай хеви индъстри Ко България” АД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение 2 на длъжника. На 18.12.2018г. до длъжника е изпратена и покана за доброволно изпълнение, получена от неговата майка М. Н. на 15.01.2019г. В ПДИ е посочено, че дължимите към 01.01.2019г. такси по Тарифата към ЗЧСИ, са в размер 858,94 лева.

На 25.01.2019г. длъжникът е подал молба до ЧСИ, с която е направено искане да се вдигне запорът, наложен върху трудовото му възнаграждение, както и да му бъде възстановена сумата 255,07 лева, неправомерно получена от ЧСИ по наложения запор. На 11.02.2019г. длъжникът е поискал отново от ЧСИ да бъде вдигнат запора върху трудовото му възнаграждение и с разпореждане от 11.02.2019г съдебният изпълнител е уважил молбата, като е разпоредил да се възстановят и надплатените суми.

При така установените факти, Софийският апелативен съд, прави следните изводи:

Съгласно чл. 435, ал.2, т.7 ГПК (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010г., в сила от 21.12.2010 г., изм. ДВ, бр. 86 от 2017г.) длъжникът може да обжалва и разноските по изпълнението, като жалбата се подава чрез СИ в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението - чл. 436, ал.1 ГПК-в редакцията към м.януари 2019г., преди изм. ДВ бр.100/20.12.2019г., когато срокът е определен на двуседмичен. Поради противоречие в практиката при предходната редакция на текста на чл. 435, ал.2 ГПК, която предвиждаше, че на контрол подлежи постановлението по разноските, в т.2 от ТР № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, се прие, че всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението може да бъде предмет на обжалване. Така установеното разрешение в цитирания тълкувателен акт запазва значението си и след измененията през 2017г. на нормата на ал. 2 от чл. 435 ГПК, а именно, всеки акт, с който ЧСИ разглежда въпроса, касаещ дължимостта и размера на разноските, може да бъде атакуван пред съд от длъжника. Следва да се съобрази още, че в закона не се съдържа забрана съдебният изпълнител, след надлежно сезиране от съответната страна, да промени изводите си относно дължимостта и размера на дължимите разноски. Този акт, на общо основание, също може да бъде обект на обжалване.

В разглеждания случай с жалбата на длъжника до Софийския градски съд се оспорва определянето и събирането на разноски по изпълнението, начислени по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение, получена надлежно от длъжника на 15.01.2019г., като едноседмичният срок за оспорването им тече, считано от връчването на ПДИ, а именно от 15.01.2019г.

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК срокът за обжалване в конкретния случай изтича на 22.01.2019г. вторник - присъствен ден. След като жалбата на длъжника е подадена чрез ЧСИ до СГС на 27.04.2021г., същата не в законоустановения срок, поради което е недопустима и не подлежи на разглеждане.

Дори да се приеме, че в случая се обжалват „действията на ЧСИ по удържане и реалното събиране на такси и разноски изпълнението“, както сочи частния жалбоподател, тези действия, не попадат в обхвата на нормата на чл. 435, ал.2 ГПК, както е посочил и състава на СГС. Законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител както по отношение на активно легитимираните лица, така и по отношение на действията, които могат да 3 се обжалват и основанията за обжалване. Разпоредбите са императивни и ограничителни, поради което и разширителното им тълкуване е изключено като възможност. Следва да бъде посочено, че невъзможността за обжалване на отделни изпълнителни действия не е пречка да се преценява тяхната законосъобразност в други производства, включително и такива по иск за вреди от действия на частния съдебен изпълнител. Отделно от това, както вече се отбеляза, длъжникът разполага и с правната възможност да поиска от ЧСИ да измени размера на определените разноски, като по изпълнителното дело липсват данни, това да е сторено от него.

Предвид изложеното САС намира, че определението на СГС следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1406 от 26.07.2021г., постановено по ч.гр.д. № 7526/2021г. на Софийския градски съд, VI-4 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на Й. срещу постановлението за разноски на ЧСИ С. Х. по изп.дело № 3352/2018г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4