Решение № 2212 от 24.11.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ПЛОВДИВ

Р Е

Ш Е Н

И Е

№2212/24.11.2022г. гр. Пловдив,24.11.2022год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІІ състав в открито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ГЕОРГИ ПАСКОВ при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослав Чераджийски, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАД № 2451 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл.

285, ал. 1 ЗИНЗС.

Образувано е по подадена касационна жалба Р.Ф.Д. с ЕГН **********, депозирана чрез адвокат М., срещу Решение № 1169 от 21.06.2022г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 364 по описа на същия съд за 2021г., с което е осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да заплати на Р.Ф.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на които е бил поставен в унизително и нечовешко положение, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, за периода 09.01.2012г. до 30.11.2016г. в Затвора-Пловдив, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на преустановяване на нарушението по чл.3 от ЗИНЗС. Отхвърлена е исковата претенция за сумата над 5000 /пет хиляди/ лева до пълния ѝ размер от 15000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Образувано е и по подадена касационна жалба от Главна

Дирекция „Изпълнение на наказанията” срещу Решение № 1169 от 21.06.2022г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 364 по описа на същия съд за 2021г., в частта, с която е осъдена Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - София, ул. „Н. Столетов” № 21, да заплати на Р.Ф.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на които е бил поставен в унизително и нечовешко положение, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, за периода 09.01.2012г. до 30.11.2016г. в Затвора-Пловдив, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на преустановяване на нарушението по чл.3 от ЗИНЗС.

Касационният жалбоподател Р.Ф.Д., чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло Решение № 1169 от 21.06.2022г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 364 по описа на същия съд за 2021г. като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Намира присъденото обезщетение за недостатъчно и неотговарящо на действителните вреди.

Излага подробни съображения. Претендира се отмяната на съдебния акт и да се уважи изцяло претенцията на Р.Д..

Ответникът по тази касационна жалба - Главна

Дирекция „Изпълнение на наказанията” не изразява становище.

Касационният жалбоподател - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” намира Решение № 1169 от 21.06.2022г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 364 по описа на същия съд за 2021г. за неправилно и незаконосъобразно в оспорената му част.

Твърди, че по делото не се доказват реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на Главна

Дирекция „Изпълнение на наказанията”, в частност в затвора Пловдив. Изразяват се подробни съображения. Претендира се отмяната на съдебното решение на ПАС в оспорената част и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по тази касационна жалба - Р.Ф.Д. не изразява становище по касационните оплаквания.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на касационните жалби. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбите касационни основания, намира за установено следното.

Касационните жалби са подадени от надлежни странио и в срок, поради което са ДОПУСТИМИ.

Производството по адм. дело № 364/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, се е развило по искова молба, предявена от Р.Ф.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.М., срещу ГДИН с претенцията ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 15000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на преустановяване на нарушението на чл.3 от ЗИНЗС, за претърпени от него неимуществени вреди, претърпени при престоя му в Затвора Пловдив за периода от 09.01.2012г. до 30.11.2016г., вследствие на които е бил поставен в унизително и нечовешко положение. Конкретно в исковата молба се сочат оплаквания за недостатъчно жилищна площ и пренаселеност на килиите (нетната площ не надвишавала 3 кв.м. на човек), които е обитавал ищецът, липса на вентилация; липса на свеж въздух; лошо качество на предоставяната му храна, която не съдържала достатъчно калории и рядко имало плодове или млечни продукти; не му е предоставяна диетична храна във връзка с поставената му диагноза хепатит „Ц“; липса на достъп на естествена светлина в килиите, поради малкия прозорец и поставените решетки и мрежа; липа на изолация по външните стени на затвора, поради което през зимата в помещенията било студено; през зимата не са му предоставяни достатъчно дебели завивки, а молбите му да му бъдат предоставени са отхвърляни с мотива, че одеяла и завивки липсват; липсват достатъчно шкафове за затворниците, поради което са принудени да ползват общи, в които прибират бельото и посудата си; спалното и постелъчно бельо се сменя рядко, поради което се развъждали дървеници и бълхи; не му е осигурен достъп до пералнята на затвора с мотива, че трябва предварително да подаде молба и да изчака няколко дни; в килиите има мухъл и плесен; с ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа, не му е давана възможност да участва в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и личностна криза; не му е предоставян достъп до течаща вода, поради това, че липсва налягане в чешмите и през по-голяма част от денонощието водата не достига до неговата килия; отказвана му е медицинска помощ във връзка със заболяването му от хепатит „С“, не са му извършвани необходимите медицински прегледи и лекарства, което довело до влошаване на здравословното му състояние.

Твърди се, че така посочените вреди са причинени, вследствие на бездействията на администрацията на Затвора – гр.Пловдив, която е била длъжна да предостави условия, които не са унизителни за човешкото достойнство.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.

С обжалваното решение съдът, след обсъждане на събраните по делото доказателства и анализ на чл. 284 ЗИНЗС е стигнал до извод, че обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на вредите и от продължителността на периода, през който са били претърпени. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия в Затвора Пловдив от 09.01.2012г. до 30.11.2016г. (общо 1788 дни), според настоящия състав обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 5000 /пет хиляди/ лева. В останалата част за разликата над 5000 /пет хиляди/ лева, до пълния предявен размер от 15000 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

За да стигне до този резултат, от фактическа страна съдът е установил, че от представено Становище с рег. № 2794/12.04.22г. от ГДИН се установява, че през периода на изтърпяване на наказанието на л.св. Д. ***, в стаите, в които е пребивавал са извършвани текущи ремонти, смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на осветителни тела. Пак от становището става ясно, не е допускано наличие на счупени прозорци. През 2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, дограмата е подменена с нова PVC и е поставен гранитогрес в общите умивални. Банята е обща, подът е с мозайка, а стените – с фаянсови плочки. Всички работещи (какъвто е Д.), лишени от свобода, имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния ден. При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна на лишените от свобода домакинът им осигурява допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да ползват и лично спално бельо в ротация със служебното такова.

Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Във всяко спално помещение има неограничен достъп до течаща вода и санитарен възел. Отоплението в Затвора-Пловдив се извършва посредством централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването на стаята се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята. В становището се сочи, че никога не е имало проблем стаята да бъде проветрявана, което да причини мухъл.

Към становището са приложени договори за ДДД обработка, по утвърден график, на помещенията в Затвора-Пловдив. Сочи се още, че ежедневната хранителна дажба на един л.св. се съобразява с полагащото му се количество и калориен състав, като за приготвената храна в затворническата кухня се изготвя дневен лист, в който се отразяват какви ястия са приготвени, количеството на порцията и калориите в нея, а когато л.св. има здравословен проблем, по указания на лекар, му се приготвя диетична храна. В случая на Д., съгласно докладна записка от д-р Даскалова - лекар ординатор МЦ Затвора-Пловдив, е констатирано, че л.св. няма здравословни проблеми, които да налагат специална диета, въпреки което, са му издавани медицински бележки, за да получава допълнително храна. Има изготвена диета № 5, която е съобразена със здравословното му състояние и съгласувана с д-р Даскалова. По делото са представени ксерокопия от диета на л.св. медицински бележки, издадени за допълнителна храна), дневни листове за получените продукти вложените в казана за приготвяне на храна, договор за ДДД и протоколи и разходооправдателни документи (фактури) за извършена ДДД обработка за периода от 2012г. до 2016г.

По делото е представено медицинското досие на Д., съдържащо резултати от изследвания, становище от ЛКК и епикризи.

Първоинстанционният съд е обсъдил и допуснатата съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните. От същата е установено, че ищецът е бил в болнично заведение за периода 26.01.2021г. – 29.01.2021г. с диагноза „Остър холецистит“, придружаващи заболявания: „Хроничен повърхностен гастрит“, а при пролежаване от 26.01.2021г. до 03.03.2021г. е бил с диагноза: „Гастродуоденитис хроника – плоскоерозивна форма. Дгр.“ По този повод, Д. е представен на ЛКК при СБАЛЛД София. Съгласно СМЕ и представената по делото документация, ВЛ сочи, че при поява на оплаквания от страна на Д., му е оказвана медицинска помощ редовно и в пълен обем, както и че никъде в медицинската му документация не се споменава заболяването „Хепатит Ц“. Според заключението на ВЛ, на Д. му е било предоставено качествено лечение в университетска болница и в пълен обем, като са му били извършени редица високоспециализирани изследвания. Към момента на изготвяне на експертизата, ВЛ посочва, че липсват данни за влошено състояние на Д.. Същият трябва да спазва ХДР. Изводът на ВЛ е, че не се намират медицински данни ищецът да страда от хронична инфекция „Хепатит Ц“.

Съдът е обсъдил и събраните гласни доказателства по делото.

От събраните писмени и гласни доказателства Съдът е приел, че исковият период е този посочен от ищеца /09.01.2012г. до 30.11.2016г./, тъй като не се ангажират други доказателства от ответника. Няма конкретна информация точно в кои помещения е пребивавал Д. и относно броя на настанените лица в тези помещения.