Решение № 12094 от 02.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12094 гр. София, 02.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА М. Н.А при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА М. Н.А Гражданско дело № 20211110153659 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Ф. "Д. Д. " против В. Г. Ц..

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 5001 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в „увреждане на доброто име на фондацията в обществото” от публикации в периода от 25.01.2021 г. до 17.04.2021 г. в личния профил на ответницата в социалната мрежа „Ф.“, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба.

Ищецът твърди, че ответницата подела масова кампания във Ф. – от личния си профил и медиите, като инициатор на репортаж по новините на Б. и лично участие в предаване по „Т.Т.“, чрез включване по телефон, както и в множество публични публикации в личния си Ф. профил в посочения по – горе период, през който ответницата системно уронвала доброто име и публичния имидж на ищеца. Твърденията на ответницата освен, че уронвали имиджа на фондацията, били шокиращи и крайно негативни – сравнение на доброволец от приюта за кучета и котки – Д. с д-р Й. М.. Ответницата сравнявала П. Д. Д. – учредител на фондацията и главния герой от филма на ужасите „Тексаско клане“ в една от Ф. публикациите си. Ищецът смята, че с използваните думи и изразни средства и картината, която описва в публикациите си и твърденията, които навежда ответницата, уронва доброто име на ищеца, осмива членовете на фондацията, омаловажавайки дейността им, изразявала презрителната си оценка по начин, който надхвърля правото на лично мнение. Претендира разноски.

Ответницата, в срока по чл. 131 ГПК, излага доводи, че исковата молба е 1 недопустима, както и недоказана и неоснователна. Поддържа, че липсват достатъчно данни и доказателства във връзка с твърдените от ищеца обстоятелства и факти относно дължимостта на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. В исковата молба били представени различни „изказвания/сравнения“, които попадали под хипотезата на мнения, коментари и оценки, без да е било обсъждано как тези „позорящи твърдения“, с които се свързвало името на ответницата реално и съвкупно уронвали доброто име и публичния имидж на ищеца. Изказванията/сравненията не разгласявали позорни, унизителни или накърняващи честта и достойнството на ищеца обстоятелства, а касаели лична оценка на коментатора, която не съставлявала разпространяване на позорящи обстоятелства, не се доказвала безспорна връзка между цитираните публикации и ответницата. Посочва, че неоснователни са твърденията на ищеца, че ответницата подела масова кампания във Ф. и медиите. Твърди, че не са налице изводи и коментари, с които ответницата да е целяла да накърни честта, достойнството, доброто име и репутацията или злепоставяне на ищеца. Счита твърденията, че е „сравнила“ доброволец от приюта за кучета и котки – Д. с д-р Й. М. по същество за неоснователни, необосновани и недоказани. Не била доказана вреда в тази връзка. Ищецът не доказвал противоправно поведение на ответницата и да е налице причинна връзка между това „сравнение“ и уронването на доброто име и публичния имидж на ищеца. То не съдържало позорни, унизителни или накърняващи доброто име и репутацията на ищеца изкацвания. По никакъв начин не била установена връзка между ищцата и написаното в публикациите в посочения Ф. профил. Счита, че твърдението: „в кухнята е било като в сцена от Тексаско клане“, не уронва доброто име на ищеца. Ищецът не доказвал по несъмнен начин противоправно поведение на В. Г. Ц., с която тя действително да е увредила физическото лице П. Д. Д., нито причинна връзка между тези „твърдения“ и уронването на доброто име и публичния имидж на Ф. "Д. Д.".

Ищецът не доказвал свързаността на В. Г. Ц. с написаните публикации. Не било установено противното на твърденията, че действителната фактическа обстановка в приюта е друга и че Ф. "Д. Д." са изпълнили всички разпоредби за безопасно и подходящо отглеждане на животни. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Като доказателства по делото са приети уставът на фондацията, учредителен акт, договор за предаване и приемане за термична обработка на странични животински продукти от 13.01.2022г., договор за предоставяне на ветеринарномедицински услуги от 01.02.2019г., както и договор за извозване на отпадъци от 18.01.2020г.

Към настоящето дело е приложено ч. гр. д. № 15238/2021г. на СРС, 25 с-в с предмет обезпечение на доказателствата между същите страни. По делото е приета СТЕ, от която се установява, че експертът не е успял да събере регистрационни и индивидуализиращи данни на краен потребител, включително и IP адреси, чрез които да бъде обвързано конкретно 2 лице с процесния Ф. профил и публикациите в него. Публикациите, предмет на експертизата, са подписани с име В. Н. Н., което е обвързано с Ф. профил с потребителско име (потребителско име). Към СТЕ са приложени разпечатките от Ф. профила www.

(сайт).com/v.g.cv. за периода 25.01.2021г. до 17.04.2021г.

По делото са приети материали от досъдебно производство № ***/2021г. на ОСлО при СОП: протокол за очна ставка и постановление на РП във връзка с неположена достатъчна грижа за куче, намиращо се под надзор, в резултат на което то е причинило средна телесна повреда на човек. Производството е било прекратено, тъй като не е установено по категоричен начин, че животното е било под надзора на управителя на фондацията.

В приетата като доказателство пр. пр. № ****/2021г. на СРП, се съдържат обясненията от ответницата Ц., в които същата посочва, че има Ф. профил с имена „В. Н.

Н.” и линка към профила й е “(линк към инт. сайт).

По делото е изслушана и приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвена, която възпроизвежда съдържанието на видеофайл Т. – (предаване).

По делото е разпитан св. Св. М., която твърди, че е виждала ответницата по телевизията, в клипове, във F.. Гледала е нейни участия в „Т.Т.” и по Б.. С публикациите си ответницата уронвала престижа на фондацията, като ги наричала „убийци”. Публикациите в периода м. 01.2021г. до в. 04.2021г. били почти всеки ден. В тях ответницата призовавала хората да не даряват за животните, сравнявайки ги с филма „Тексаско клане”. Публикациите се споделяли от много хора и имало голям отзвук. Следствие на това доста хора се отдръпнали, включително познати на свидетелката и хора от чужбина. Голяма част от даренията намалели, което се отразило върху животните, тъй като фондацията се издържа основно от дарения. Свидетелката помага във фондацията като доброволец с почистването, изграждане на клетки. Твърди, че описаното в публикациите не е вярно, а служителите на фондацията се отнасяли с любов и грижа към животните.

Разпитан св. А. В., кмет на с. (населено място), твърди, че в селото било свикано събрание, на което се взело решение, че живеещите там не желаят настаняването на животните в селото. Между хората имало напрежение заради денонощния шум и миризмата, тъй като обектът бил в близост до жилищни сгради. Извън обекта също имало животни.

Първоначално кучетата били вързани в големи клетки, по 10 – 15 кучета в една клетка. В момента били изградени прегради, на които кучетата са вързани със синджири. Свидетелят е виждал човек, който ги храни сутрин и следобяд. Когато някой минава покрай кучетата започвали да лаят „агресивно”. Твърди, че представител на фондацията му показал игла за шиене, която извадил от портмонето си, и му казал, че с нея шие ранените кучета. Шиел ги лично, а след това ги водел в гр. (населено място), при д-р Ф..

Други доказателства не са ангажирани по делото в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

3

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно приетото в решение № 274 от 18.3.2019 г по гр.дело № 5120/17 на ВКС, Четвърто ГО, решение № 206 от 26.3.2019 г по гр.дело № 4762/17 г на ВКС, Трето ГО и решение № 29/10.03.2020г. по гр. д. № 1690/2019г. на ВКС, а и практиката на Европейският съд по правата на човека, се признава на юридическите лица право на обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на изложеното, съдът намира така предявения иск срещу фондацията за допустим.

Исковата претенция намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД.

За нейното уважаване е необходимо да се констатира кумулативната даденост на следните предпоставки: че е налице осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, като вината се предполага до доказване на противното.

Ищецът претендира вредите да са настъпили следствие на публикации във F. и участие на ответницата в предаване „Т.Т.”, чрез включване по телефон.

В подадената на 04.02.2022г. уточнителна молба ищецът е заявил изрично, че не поддържа твърденията си за вреди, настъпили следствие на излъчения по Б. репортаж.

От приетата по ч. гр. д. № 15238/2021г. на СРС, 25 с-в СТЕ и от приетата по настоящето производство СТЕ се установява, че ответницата действително е написала/изложила посочените в исковата молба думи, изрази, факти и твърдения.

Така от приетата по ч. гр. д. № 15238/2021г. на СРС, 25 с-в експертиза с предмет обезпечение на доказателствата между същите страни, се установяват публикациите във Ф. профил с потребителско име (потребителско име). Действително от приетата СТЕ, е видно, че експертът не е успял да събере регистрационни и индивидуализиращи данни на краен потребител, включително и IP адреси, чрез които да бъде обвързано конкретно лице с процесния Ф. профил и публикациите в него. Установено е, че публикациите, предмет на експертизата, са подписани с име В. Н. Н., което е обвързано с Ф. профил с потребителско име (потребителско име). Към СТЕ са приложени разпечатките от Ф. профила (линк към инт. сайт) за процесния период 25.01.2021г. до 17.04.2021г.

В приетата като доказателство по настоящето дело пр. пр. № ****/2021г. на СРП, се съдържат обясненията от ответницата Ц., в които същата посочва, че има Ф. профил с имена „В. Н. Н.” и линка към профила й е “(линк към инт. сайт).

Съдът намира, че обясненията на страната, дадени в хода на досъдебното производство, могат да се ползват в гражданския процес, тъй като представляват документ, подписан от страната и удостоверяващ неизгодни за него обстоятелства. Отевтницата не спори, че имено тя е дала, а последствие подписала обясненията в хода на производството.

По своя характер документи от досъдебното наказателно производство – напр. обяснения, показания на свидетели, са частни документи със свидетелстващо съдържание, чиято доказателствена сила се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички 4 обстоятелства по делото /в т.см. е и трайната съдебна практика - Определение № 610 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 959/2014 г., III г. о., ГК Определение № 536 от 2.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 501/2009 г., II г. о., ГК и др., решение № 358/17.01.2014г.по гр. д. № 1381/2012г. на ВКС/. Така, в Решение № 28 по гр.д. № 3114/97 г. на ВКС е прието, че саморъчните обяснения, дадени в досъдебно производство имат доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Същото е възприето и в решение № 70/21.04.2015г. по гр. д. № 5100/2014г. на ВКС.

Ето защо, неоснователни са релевираните от ответника в отговора на исковата молба възражения, че акаунтът не може да се свърже по никакъв начин с нея. С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът е автор на процесните публикации във Ф., а приетата по ч. гр. д. № 15238/2021г. на СРС, 25 с-в експертиза установява тяхното съдържание за процесния период. Неоснователни са възраженията на ответника, изложени в писмената защита, че не може да се установи, че Дом Динев е адресат на публикациите във Ф.. Всички приложени като доказателства по делото публикации започват с обръщение от страна на ответницата „Дом Динев”.