Решение № 25 от 27.08.2026, Районен съд - Тутракан

Мотиви към Решение № 25 от 27.08.2026 по АНД № 145/2026 на Районен съд – Тутракан

Решението е по чл. 378, ал. 4 от Глава двадесет и осма на НПК.

Съдебното производство е образувано по внесено в съда Постановление на Районна прокуратура – Силистра с изх.№ 906/26/31.07.2026 по ДП № 362 ЗМ 84/202 по описа на РУ на МВР - гр. Тутракан, пр.пр.№ 906/2026, вх.

(ТнРС)№ 4070/04.08.2026, с което се предлага Й. Н. Р. с ЕГН **********, ***, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това, че на 01.04.2026 г. в ***, без надлежно разрешително, издадено при условия и ред, определен в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал високорискови наркотични вещества – марихуана, с нето тегло 0,2 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол /ТНС/ – 12,8 тегловни процента и марихуана с нето тегло 0,21 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол /ТНС/ — 19 тегловни процента, установени с Физикохимична експертиза - Протокол№ 16 от 06.04.2026г. на ОД МВР - Разград, на обща стойност 4,19 евро съгласно Постановление № 23 на Министерския съвет от 1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, обнародвано в ДВ бр. 68 от 08.08.2023, като случая е маловажен – престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.

В съдебното заседание прокурорът поддържа постановлението и повдигнатото с него обвинение. Защитникът счита деянието за малозначително и на това основание пледира за оправдателно решение.

Обвиняемият се признава за виновен. В последната си дума моли за глоба в минимален размер.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна.

Обвиняемият Й. Н. Р. е ***, с ЕГН **********.

Същият е осъден по НОХД № 320/2009 на ТнРС със Споразумение № 274/26.11.2009, в сила от 26.11.2009, за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание пробация, изтърпяно на 28.07.2010, и лишаване от право да управлява МПС, изтърпяно на 30.01.2010, поради което и на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НК съдът приема, че обвиняемият е реабилитиран по право много преди извършване на деянието по настоящото дело.

Обв. Р. не притежава разрешително за работа и съхранение на наркотични вещества, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Въпреки това, на 01.04.2026 в използвано от него 1 избено помещение в *** държал високорисково наркотично вещество – марихуана. Тя била установена в два обекта. Първият, угарка от цигара със смес от тютюн и марихуана с нето тегло 0,20 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол /ТНС/ – 12,8 тегловни процента. Вторият, полиетиленов плик с марихуана с нето тегло на марихуаната 0,21 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол /ТНС/ — 19 тегловни процента. Общото тегло на наркотика е 0,41 грама, на стойност 4,19 евро.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от надлежно събраните доказателства на досъдебното производство, протоколите за които са прочетени в съдебното следствие на осн. чл. 378, ал. 2 от НПК, без да се събират други доказателства.

Личността на обвиняемия се изяснява от справките в НБД „Население“ и за съдимост, както и от автобиографията му.

Обектите, съдържащи накротичното вещество, са иззети с протокол за претърсване и изземване в условията на неотложност, който е одобрен от съда с Определение № 20/02.04.2026 по ЧНД № 52/2026 на ТнРС.

Жилището, в чието избено помещение е открит наркотикът, е собственост на родителите на обвиняемия, видно от Договора за продажба на държавен недвижими имот.

За факта, че избеното помещение, в което са открити двата обекта с наркотика, е ползвано от обвиняемия, съдът прави извод от свидетелските показания на свид. П. и свид. Т., които свидетелстват, че обв. Р. съдействал и доброволно посочил къде в избеното помещение се намира угарката и найлоновия плик, които впоследствие били иззети. Самопризнанието пред съда също изключва марихуаната да е държана от другиго.

Съдът преценява, че показанията на свидетелите са достоверен доказателствен източник, тъй като са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се.

Видът, теглото, съдържанието на активно вещество и цената на наркотика се установяват от заключението на вещото лице по физикохимична експертиза.

Заключението на вещото лице съдът приема за достоверен доказателствен източник, тъй като е пълно, обосновано и изготвено от компетентен експерт.

На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Обвиняемият Й. Н. Р. е извършил престъпното деяние по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК.

Обект на това престъпление са обществените отношения осигуряващи здравето на гражданите чрез предпазването им от вредното действие на наркотичните вещества, като за тази цел законодателят е въвел специален 2 разрешителен режим за държането на наркотични вещества. Без значение за съставомерността на деянието е с каква цел се държи наркотикът и, поспециално, дали деецът е възнамерявал да уврежда своето здраве с употребата му.

Субект на престъплението може да е всяко наказателноотговорно лице, какъвто е обвиняемият Райков.

От обективна страна съдът приема за доказано, че на 01.04.2026 г. в ***, без надлежно разрешително, издадено при условия и ред, определен в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, обвиняемият Р. държал високорискови наркотични вещества – марихуана, с нето тегло 0,2 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол /ТНС/ – 12,8 тегловни процента и марихуана с нето тегло 0,21 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол /ТНС/ — 19 тегловни процента. Той не е притежавал разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, за да има право да държи този вид и количество наркотик.

Същият попада в Приложение 1 към чл. 3, ал. 2 на ЗКНВП – Списък I, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“.

Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от фактите по делото. В текста на чл. 93, т. 9 НК се съдържа легално определение на понятието „маловажен случай“, като съгласно трайната съдебна практика, маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази правна норма. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява „маловажен случай“, когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други смекчаващи обстоятелства, се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи обстоятелства, при които е извършено деянието. В тази насока са и разясненията, дадени в ППВС № 6/ 1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя от по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, /личността на извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието/ преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка.

Приложени към фактите по настоящото дело, посочените критерии за преценка определят извършеното деяние като маловажен случай. Касае се за държане на сравнително малко количество марихуана, на сравнително ниска стойност. При това положение и предвид изричното признание на 3 обвиняемия, то явно е, че посоченото наркотично вещество е държано с цел лична употреба. Последното обстоятелство е от съществено значение с оглед по-ниската степен на обществена опасност на деянието, която в този случай се определя от неголямата степен на засягане на обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, които са защитени от инкриминираната правна норма

(така Решение № 44/ 23.04.2018 г., наказателно дело № 72/2018 г. на ВКС, 3- то Н. О. ).

Съдът отчита обстоятелствата, че обвиняемият е работещ, със сравнително добри характеристични данни, реабилитиран е, съдействал е на органите на досъдебното производство за разкриване на престъпното деяние, изразява съжаление и критичност към стореното. От друга страна, противно на възраженията на защитата, съдът приема, че процесният случай не може да бъде квалифициран като малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК.

Извършеното от обвиняемия деяние осъществява в пълен обем признаците на вмененото му престъпление, в това число и обществена опасност, която категорично не сочи на малозначителност. Такава би била налице, когато извършеното престъпление обективно не е оказало отрицателно въздействие върху охраняваните обществени отношения или въздействието, макар и оказано, е минимално и следователно не е застрашило реално тези отношения.

В настоящия случай не се касае за количествени и стойностни характеристики на предмета на престъплението, които могат да изключат обществената опасност на извършеното от обвиняемия деяние. Дори напротив, както бе изложено и по-горе, касае се за типичен случай на престъпление по смисъла на чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 НК. Тоест, степента на засягане на защитимите обществени отношения е достатъчно сериозна и не може да се приеме, че деянието не разкрива обществена опасност или пък е с незначителна такава. За този си извод съдът съобразява трайната практика на ВКС, изследваща въпросите, за които поставя правната квалификация на осъщественото при условията на чл. 93, т. 9 НК престъпление и обсъждане на обективираната в термина маловажен случай законодателна воля. Така, ВКС е категоричен и последователен в своите решения, че следва да се преценят в кумулативна даденост както фактите относно обществената опасност на деянието, проектирана в неговите времеви и пространствени измерения; в реализирания механизъм; в индивидуализиращите инкриминирания предмет белези; в липсата или незначителността на настъпилите вредни последици; в мотивите и подбудите, ръководещи дееца; в социалните отражение и отзвук на посегателството; така и съществуващите данни за личността на извършителя на неправомерния акт. Престъпленията, регламентирани в чл.354а НК, като своеобразен вид посегателства против здравето, с оглед техния интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви и насоченост към широк кръг лица, включително такива в незряла възраст, предвид характеристиките на формите на изпълнително деяние и на общественоопасния резултат, и съобразно особеностите на инкриминирания предмет - рискови и високорискови наркотични вещества, сочат на сериозна социална 4 нетърпимост и неправомерност на деянието. В очертания аспект, конкретиката на приетата и доказателствено обезпечена фактология предпоставя маловажност на престъпния акт, само когато извършеното, оценено при съблюдаване комплекса от фактори, правнозначими за тежестта на противоправното посегателство и личните качества на дееца, представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В настоящия казус инкриминираният наркотик, с неговите имплицитно присъщи качествени, количествени и финансови параметри, не следва да бъде интерпретиран като единственият меродавен и изключителен критерий, предопределящ подобна преценка. Визираните обстоятелства, анализирани в съвкупност с установеното, че обвиняемият е неосъждан, трудово ангажиран, оказал съдействие на органите на ДП и изразяващ съжаление за стореното, както вече се посочи, правилно са съобразени от съставителя на постановлението, като такива релевантни за квалификацията на инкриминираното деяние. Същите обаче не са достатъчни, да мотивират основания, предпоставящи приложението на чл. 9, ал. 2 НК.

Разпечатката съдържа 30 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5a028445-aa73-43ba-9c01-ff05af6f949e