Определение № 254 от 07.05.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 254 гр. Варна, 07.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

П. Ив. Петрова

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20263000500190 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по въззивна и частни жалби, насочени съответно против решение № 1146/07.11.25г. и определение № 310/20.01.26г., постановени по гр. д. № 1759/24г. на ОС-Варна, както следва:

1.Въззивна жалба от В. Н. Н. чрез адв. Б. Д. от АК-Варна срещу решението, с което е отхвърлен иска му с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД против С. С. Л. и П. К. К., и двете в качеството им на наследници на Н.Ц.Н., починала на 12.05.2020 г., за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.05.2020г., по силата на който Н.Ц.Н. е поела задължение да прехвърли на В. Н. Н. собствеността върху апартамента си, намиращ се в гр. Варна, ж.к. „Младост“ бл. 122, вх. 6, ет. 7, ап. 142, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, с площ от 58.50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня, тоалет, килер, коридор и два балкона, брой нива на обекта – 1, с предназначение – жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, при граници: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатори

*** и

***, над обекта *** и под обекта ***, ведно с принадлежащата към апартамента изба с площ от 2.35 кв.м., при съседи: изби от вх. 5, изба ап. 137, коридор, изба ап. 124, както и 1.3740 % идеални части от сградата и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е изградена сградата, за сумата от 36 500 лв.

Счита се, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

Неправилно е било прието от съда, че ответниците са дъщери на Н.Ц.Н., тъй като те са нейни племенници, за което са налице доказателства по делото. В мотивите на решението неправилно било посочено и бащиното име на пълномощника на прехвърлителката – вместо Н.В.Н. е било посочено Невена 1

Цонева Н.а. В мотивите е била сгрешена и годината на предварителния договор – посочена като 2025г. вместо 2020г., както и датата на проведено по делото открито съдебно заседание. Съдът не е обсъдил клаузите на процесното пълномощно в цялост, тъй като в същото е дадено съгласие упълномощеното лице да договаря сама със себе си, от името на упълномощителката и от името на други лица, които представлява.

Последното означава, че на пълномощника е била предоставена възможност да договаря и с трети лица. Отделно от това в пълномощното е било посочено, че клаузите му следва да се тълкуват изцяло в полза на правото на упълномощеното лице да представлява упълномощителя. Поради това се поддържа, че правният извод, който се налага е, че представителят е имал правото да сключва договор и с трето лице, а не само със себе си, поради което и волята на упълномощителя е била спазена. Допълва се, че предварителните договори за продажба не са от категорията, които се сключват с оглед личността, поради което процесният договор, сключен в полза на ищеца, а не в полза на неговата дъщеря, няма отношение към неговата валидност. Счита се, че съдът неправилно е приел, че пълномощникът е действал без представителна власт, което водело до липсата на съгласие у представлявания. Последното е в противоречие с материалния закон, тъй като действията без представителна власт водят до висяща недействителност, а не до нищожност поради липсата на съгласие. Отделно от това към 2020г. пълномощникът не е разполагала с лични средства, за да заплати имота. Поддържа се, че упълномощителката е била в известност със сключения предварителен договор. Отделно от това от самия договор е видно, че същият служи като разписка за предаване на платения аванс от купувача на продавача, респективно на неговия пълномощник. Поради това съдът неправилно е възложил в доказателствена тежест на ищеца да установява предаване на сумата от представителя на представлявания, тъй като това са техни вътрешни отношения. Сочи се, че диспозитивът на решението, че се оставя без уважение иска, вместо същият да се отхвърля, е в противоречие с процесуалния закон. Първоинстанционният съд не е разпитал допуснат до разпит и трети свидетел на ищеца, поради което се отправя искане пред въззивния съд да бъде допуснат до разпит свидетел при режим на водене (вместо междувременно починалото и посочено като свидетел лице Борянка Дралчева), с показанията на който да се установи – достигнала ли е сумата, платена по предварителния договор, до продавача; по какъв начин е достигнала до нея и каква е била волята на починалата и отношението й към сключения предварителен договор.

В депозирания в срок отговор на въззивната жалба от П. К. К. чрез адв.

Д. К. от АК-Русе, същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че допуснати неточности в мотивите не водят до наличието на очевидни фактически грешки в обжалваното решение. Поддържа се, че в случая е било налице изрично упълномощаване представителят да договаря сам със себе си и самата тя да придобие имота. Отклонението от това води до 2 недействителност на договора и то под формата на нищожност поради липсата на съгласие – защото след смъртта на упълномощителя липсва правен субект, който да може да потвърди сделката. Освен това нищожността произтича и от това, че пълномощникът е сключил договора в противоречие с волята на представлявания и поради това изначално е липсвало съгласие.

Тълкуването на клаузите на упълномощителната сделка налагат извода, че представителят е могъл единствено да договаря сам със себе си и не е имало воля на упълномощителя тя да договаря с трети лица, макар и да е налице представителна власт да договаря сама със себе си от името на лица, които също представлява. Разширителното тълкуване опорочава волята на упълномощителя. Дори и да се приеме, че представляваната е научила за предварителния договор, това не валидира сделката, тъй като валидирането следва да бъде извършено в същата форма, каквато е необходима за самата сделка. Отделно от това е налице нищожност на процесния договор и поради липсата на насрещна престация, тъй като цената по предварителния договор не е била платена. Възразява се срещу допускането на поисканото доказателство, тъй като не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено.

В указания срок е депозиран отговор на въззивната жалба и от С. С. Н.а чрез адв. П. Д. от АК-Пловдив, с която същата е оспорена като неоснователна.

Поддържа се, че процесният договор е сключен с друго лице, извън посоченото в пълномощното, и поради това е извън представителната власт и е недействителна по отношение на упълномощителя, респективно неговите наследници. Последните изрично са се противопоставили на сключената без представителна власт сделка и затова висящата недействителност е трансформирана в окончателна. От показанията на разпитаната като свидетел нотариус, заверила пълномощното, било установено, че упълномощителката е имала волята именно пълномощникът да придобие имота, а не баща й. Счита, че всички останали оплаквания може да са се отразили на прецизността на мотивите, но не са довели до неправилност на решението. Излага се, че е основателно релевираното своевременно възражение за недействителност на процесния договор поради договаряне на представителя и третото лице във вреда на представляваната – цената на договора е над два пъти по-висока от пазарната към 05.05.20г.; представляваната не е получила никакви суми, тъй като представителят не е отчел действията си на упълномощителя; упълномощителката не е имала спешна нужда от парични средства; налице е презумпция за знание за увреждане, предвид родствената близост на представителя и третото лице - купувач по договора. Оспорва се извода на съда, че процесният договор е сключен на посочената в него дата. В тази връзка се поддържа, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е включил в задачите на съдебно-техническата експертиза на документ своевременно поставеният от въззивницата въпрос – дали исковата молба и екземплярът от предварителния договор, приложен към нея и представен в оригинал с молба от 14.01.25г., са изготвени в един и същ момент и на едно и 3 също печатащо устройство. Отправено е искане за назначаване на допълнителна експертиза с поставената задача. Счита за неоснователно доказателственото искане на въззивника, тъй като съдът не е допускал доказателства за установяване на плащането по предварителния договор, а и установяването на този факт е недопустимо да става чрез свидетелски показания, за което се изразява изрично противопоставяне. За другите обстоятелства са били разпитани свидетели, а посочените обстоятелства, че Николина Н.а е била в течение на случващото се около нея, са неотносими към предмета на делото.

2. Частна жалба, подадена от П. К. К. чрез адв. Д. К. от АК-Русе, насочена против определение № 310/20.01.26г., в частта му, с която е изменено на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК решението по делото в частта му относно разноските, като са намалени присъдените в нейна полза разноски до сума в размер на общо 2 800 лв. или 1 431.62 евро. Счита се, че определението е незаконосъобразно. В тази връзка е посочено, че делото е с висока фактическа и правна сложност – с отговора на исковата молба са били отправени множество доказателствени искания и са били допуснати множество експертизи; депозирани са били множество становища и писмени бележки, проведени са били четири съдебни заседания. Адвокатското възнаграждение включва и допълнителни разходи за заплащане на данъци и осигуровки, за разходи за кантората и за пътни разходи. Пазарната цена на имота е по-висока спрямо посочената цена в процесния договор и защитаваният материален интерес е около 140 000 евро. Претендира се отмяна на определението в обжалваната част и отхвърляне на искането на насрещната страна за намаляване на присъдените на ответницата с решението разноски в размер на 4 300 лв.

В указания срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна В. Н. Н. чрез адв. Б. Д., с който същата е оспорена като неоснователна.

Счита се, че в договора за адвокатска защита не са били посочени допълнителните разходи на адвоката, които да са платени. Освен това адвокатът на другия ответник пътува от по-далечно разстояние, но е уговорен по-нисък хонорар. Защитаваният материален интерес, съобразно наследствената квота на тази ответница, е по-нисък. Адвокатското възнаграждение, уговорено от ищеца, е съобразено с данъчната оценка на имота и е изчислено в минималния размер съобразно Наредба № 1 на ВАдв.С.

Претендира се частната жалба да бъде оставена без разглеждане като подадена извън срока, а евентуално – да бъде отхвърлена.

3. Частна жалба, подадена от В. Н. Н. чрез адв. Б. Д. , насочена против горното определение № 310/20.01.26г., в частта му, с която след изменение на решението по делото, в полза на П. К. са били присъдени разноски в размер на 2 800 лв. Счита се, че определението е незаконосъобразно, тъй като и присъденият след изменението размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен. В тази връзка се сочи, че съобразно наследствената квота на тази ответница защитаваният материален интерес е 4 по-нисък, а размерът на адвокатско възнаграждение, изчислено по Наредба № 1 на ВАдв.С, е 1 742.87 лв. Въпреки това съдът е приел, че делото се отличава със средна фактическа и правна сложност. Счита се, че дължимото възнаграждение, съобразно конкретната фактическа и правна сложност по делото, следва да е 1 092 лв. Поради горното се претендира отмяна на определението за разликата над 1 092 лв. до присъдения след намалението размер.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна П. К. К. чрез адв. Д. К., с който същата е оспорена като неоснователна. Сочи се, че в частната жалба не са посочени нови факти и обстоятелства, които да не са били разгледани от съда, поради което същата се явява безпредметна и не обуславя ново произнасяне от съда. Оспорва се, че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено в минималния размер, определен по наредбата, тъй като посочените в същата размери са само ориентировъчни. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение.