Решение № 22 от 02.12.2024, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Исперих, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20243310200026 по описа за 2024 година за да се произнесе, чзе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Х. Х., ЕГН **********, против наказателно постановление № 23-0275-001172/24.01.2024г. издадено от началник група към ОДМВР – Р, РУ – И, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. На основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат общо 15 точки.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска. Оспорват се фактическите обстоятелства изложени в АУАН. Твърди, че се е опитал да издиша въздух в уреда за измерване на алкохол, но същият изписвал „грешка“.

Твърди, че не е управлявал посочения автомобил и не е отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв. С. Д. от АК – Р, поддържа жалбата, моли обжалваното НП да бъде отменено. Излага, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати множество процесуални нарушения. Счита, че административно-наказващият орган не установил по несъмнен начин нарушението и не е събрал служебно писмени и веществени доказателства, въз основа на възраженията на жалбоподателя.

Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не взема отношение по доводите в жалбата.

1

Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран след като на 17.12.2023 г. в 00.15 часа в гр. И, на ул. „Д П“ управлявал лек автомобил марка „Ф“ с рег. №.........., собственост на Т Е И, ЕГН **********, като отказал да бъде изпробван с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARNJ-0018 за употреба на алкохол в издишания от водача въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване с номер 0145028. Жалбоподателят отказал да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му.

По повод на това поведение на жалбоподателя било квалифицирано административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за това, че отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му.

За констатираните нарушения св. О. О. съставил АУАН № GA1142802/17.12.2023г.. Въз основа на съставения АУАН било издадено атакуваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. О. и св. В., а също и от писмените доказателства, приети по делото. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, тъй като те са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по обективен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Свидетелите описват подробно обстоятелствата свързани с извършената от тях проверка, както и поведението на жалбоподателя, касаещо възможностите за осуетяване на същата. Съдът не кредитира изцяло показанията на св. Н. Д. Г., тъй като същите в голямата си част противоречат на останалите доказателства по делото. Кореспондират с останалите доказателства единствено в частта относно мястото на нарушението, както и факта, че жалбоподателят е направил опит да извърши тест с алкотест дрегер, но неколкократно не е успял.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.

В хода на административнонаказателното производство не са 2 допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП.

АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като са посочени и нарушените законови разпоредби. Със съставения АУАН с необходимата яснота и вътрешна непротиворечивост е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършеното административно нарушение. Както актосъставителят, така и административно-наказващият орган са описали надлжено отказа от извършването на проверка за установяване употребата на алкохол, поради което жалбоподателят не е възпрепятстван да разбере за какви нарушения е ангажирана отговорността му и да организира защитата си. Посочено е от правна страна и съответното предложение на нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, което съответства на вменените му нарушения от фактическа страна. Твърдяното от процесуалния представител на жалбоподателя нарушение, свързано с липсата на стикери в горния десен ъгъл на талона за медицинско изследване, съдът намира за неотносими, тъй като жалбоподателят е отказал да извърши въпросното изследване. Освен това по делото безспорно беше установено, че жалбоподателят е шофирал процесния автомобил, и след като е видял патрулния автомобил, движещ се срещу него е преустановил движението си.

На следващо място, съдът намира, че правилно е приложен материалният закон, като К. Х. е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен и безспорен начин, че на 17.12.2023г. около 00.15 часа в гр. И, на ул. „Д П“, К. Х. управлявал лек автомобил марка „Ф“ с рег. №.........., собственост на Т Е И, ЕГН **********, като отказал да бъде изпробван с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARNJ-0018 за употреба на алкохол в издишания от водача въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване с номер 0145028.

Жалбоподателят отказал да изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му. Нарушението е формално, довършено с отказа на водача да му бъде извършена проверка със съответното техническо средство. Дори в конкретния случай да се приеме, че жалбоподателя, по независещи от него причини не е бил тестван с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARNJ-0018 за употреба на алкохол, то той е имал възможност да даде проба за лабораторно изследване, но е отказал медицинското изследване за употреба на алкохол. В случай, че не беше отказал медицинското изследване, нямаше да са налице предпоставките за ангажиране на административно-наказателната му отговорност по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят Х. не се е възползвал от никой от начините за установяване на употреба на алкохол, при което правилно е бил санкциониран.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо 3 лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Съдът намира, че при определяне размера на наказанието глоба и лишаване от правоуправление по чл. 174, ал. 3 от ЗДП за всяко от двете нарушения, АНО се е съобразил с изискванията на чл. 27 от ЗАНН за индивидуализация на административните наказания.

В този смисъл правилно е отчетена тежестта на нарушението, като наказанията по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са наложени в абсолютно установения от закона размер – 2000 лева и 24 месеца, при което съдът счита, че не е необходимо да коментира размера им. По тези съображения НП ще следва да се потвърди.

Съдът, след акто извъши анализ на установените обстоятелства на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

23-0275001172/24.01.2024г. издадено от началник група към ОДМВР – Разград, РУ – И, с което на К. Х. Х., ЕГН **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000лв., както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

На основание Наредба № 2539 на МВР се отнемат общо 15 точки.

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението до страните пред Административен съд – Р.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 4