Решение № 164 от 07.08.2024, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 88/2024
- Вид
- Решение № 164
- Подписан
- 07.08.2024
- В сила
- 29.09.2026
- Състав
- Петър Христов Маргаритов, Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, т. 3 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.27, ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 53, ал. 1, т. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 53, ал. 2, изр. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- параграф 1, т. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- § 1, т. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.202 · Закон за устройство на територията
- параграф 5, т. 39 · Закон за устройство на територията
- § 5, т. 39 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 164 гр. Смолян, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Хр. Маргаритов
Членове:
Росица Н. Кокудева
Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20245400500088 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№1098/14.02.2024г от „МУРАД“ ЕООД, ЕИК **, представлявано от управителя М.Е.Г.,чрез адв.Д.Н.К. против решение № 18/26.01.2024 г. постановено по гр.дело №201/2023 г.по описа на районен съд Смолян .Моли въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение ,с което е признато за установено по отношение на „МУРАД“ ЕООД, ЕИК **, че ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „УСПЕХ“ ЕИК **, с адрес: с. Търън, община Смолян, област Смолян, представлявана от председателя К.К.К. е собственик на имот е идентификатор ***, с площ от 54 кв.м., представляващ по кадастрална карта второ ниво на обект ресторант със разгъната застроена площ от 394 кв.м. с идентификатор ***, построен в поземлен имот е идентификатор *** и източната част от ресторанта с идентификатор *** с площ от 54 кв.м. представляваща част от търговската сграда извън пристройката по кадастрална карта и регистри на с. Търън, общ. Смолян, обл. Смолян, които площи са част от търговски обект-магазин с обем 1358 куб.м., построен в имот с идентификатор *** с площ от 272 кв.м., с предназначение урбанизирана територия и НТП - за търговски обект, комплекс по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД1859/28.08.2009 г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед 18-7455-04.09.2018 г. на началника на СГКК - Смолян, при граници на поземления имот: имоти с идентификатори ***; ***; *** и *** и е о с ъ д е н „МУРАД“ ЕООД, ЕИК ** да заплати на ПОТРЕБИТЕЛНА 1
КООПЕРАЦИЯ „УСПЕХ“ ЕИК ** разноски по водене на делото в размер на 933,60 лева .
Счита че решението е недопустимо, алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.Счита ,че районния съд се е произнесъл по недопустим иск, предявен при липса на активна процесуална легитимация на ищеца, тъй като същият не представя доказателства за собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, построената в имота сграда е идентификатор *** (ресторант и магазин) и самостоятелен обект в нея - РЕСТОРАНТ, състоящ се от топла кухня, студена кухня, търговска зала, санитарен възел и складови помещения със застроена площ 340 кв.м. и разгъната площ 394 кв.м. Твърди ,че не представя и доказателства за собственост върху поземлен имот с идентификатор
***, в който имот попада част от сграда (магазин) с идентификатор ***.Твърди ,че в исковата молба няма твърдения на какво основание и въз основа на какъв придобивен способ ищеца е собственик на процесиите части от описаната в исковата молба сграда. Представеният от ищеца нотариален акт № 421 А, том 3, дело № 1108/1994 г. на нотариус Невена Кулишева счита ,че не установява права на собственост на ищеца върху поземления имот или претендираните части с площ от 54 кв.м. на първо и второ ниво от самостоятелен обект в сграда (ресторант) е идентификатор *** по КККР на е. Търън, община Смолян. Твърди ,че с този имот (и претендираните от него площи) ищецът се е разпоредил, като на 24.03.1999 г. е прехвърлил правото на собственост на ЕТ „КАРАТА - ХАЙДАР К.” нотариален акт № 68, том 1, рег.№ 718, нот. д. № 121/1999 г. на нотариус Мирослава Кацарова, per. № 166 на НК, като след поредица от разпоредителни сделки вече е собственост на ответника, съгласно нотариален акт № 139, том 3, рег.№ 6877, дело № 503/25.09.2006 г. на нотариус Анастасия Славкова, per. № 366 на НК, вписан е вх.№ 2919 от 26.09.2006 г., акт № 65, том 11, дело №2374/06 г. на СВ - гр. Смолян.Видно от скица № 1886/22.12.1998 г„ приложена към нотариално дело нот. д. № 121/1999 г. на нотариус Мирослава Кацарова, застроената площ на ресторанта е 340 кв.м и е защрихована в тъмен цвят. Твърди ,че ресторанта е разположен изцяло в имот пл.№ 306, парцел XV - Търговски и стопански нужди целия е площ 754 кв.м. и се състои от две части - едноетажна записана МС и двуетажна записана 2МС.
От заключението на вещото лице е установено, че регулационните граници на УПИ XV-за търговски и стопански нужди са нанесени в кадастралната карта със Заповед Заповед 18-7455-04.09.2018 г. на началника на СГКК - Смолян, като ПИ е идентификатор ***. Така сграда с идентификатор *** счита ,че попада изцяло в ПИ е идентификатор
***, като спорните по 54 кв.м./на двете нива на сградата/ попадат в ПИ с идентификатор *** (собственост на „МУРАД“ ЕООД), а 168 кв.м. попадат в имот *** (без отразен собственик в КККР и приложения №13 /л.122/ и №15 /л.124/ от основно заключение на вещото лице.Счита ,че поради извършеното разпореждане със спорния имот с отговора на исковата молба представеният от ищеца Нотариален акт № 421 А, 2 том 3, дело № 1108/1994 г. е оспорен. Моли въззивният съд да обърне внимание ,че по това оспорване районният съд не се е произнесъл въпреки, че по делото не са представени доказателства за права на собственост върху ТЪРГОВСКА СГРАДА със застроена площ от 272 кв.м., състояща се от магазин от 1358 куб.м., построена в имот с идентификатор *** с площ от 272 кв.м, каквито са твърденията в исковата молба.
Намира ,че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба.Счита ,че задължение на ищеца е да посочи всички индивидуализиращи белези на имота, за който е предявен искът за собственост и това са вид на имота, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота .Твърди ,че спора по делото е за собствеността на части с площ от 54 кв.м. на първо и второ ниво от самостоятелен обект в сграда (ресторант) с идентификатор *** по КККР на с. Търън, община Смолян, който попада в сграда с идентификатор ***, с площ 510 кв.м.
Претендираните площи счита ,че не са самостоятелен обект на собственост и не са индивидуализирани съгласно чл.27, ал.1 ЗКИР. Видно от представената с исковата молба скица №15-991498 - 29.08.2022 г. на СГКК гр. Смолян в поземлен имот с идентификатор *** счита ,че няма данни за сгради, които попадат в имота, няма данни за собственик на имота, съответно собственик на сграда в имота. Посочена е площ на поземления имот от 272 кв.м., но твърди ,че няма посочен идентификатор и данни за площ и етажност на самостоятелна сграда или данни за площ и брой нива на самостоятелен обект в сграда. В случая описанието на имота на ищеца по нотариален акт № 421 А, том 3, дело № 1108/1994 г счита ,че . не отговаря на посоченото в исковата молба и не съответства на данните от кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Търън, одобрени със Заповед РД - 1859/28.08.2009 г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед 18- 7455-04.09.2018 г. на началника на СГКК - Смолян. Данни за етажност, застроена площ на търговската сграда, функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР липсват в представените в исковата молба доказателства и не е ясно кой е обектът, собственост на ищеца, към който са принадлежност претендираните с исковата молба площи. Поради това счита ,че в постановения диспозитив процесните площи не са идентифицирани с отделен идентификатор и същият е неясен, тъй като не се разбира коя е пристройката и коя е търговската сграда извън пристройката, кой е идентификатора на пристройката и кой на търговската сграда извън пристройката и каква е застроена площ на тази търговската сграда, част от която са процесиите площи.
Счита ,че обжалваното решение е недопустимо като постановено със свърхпетитум.Твърди ,че в исковата молба ищещът претендира, че е собственик на ТЪРГОВСКА СГРАДА със застроена площ от 272 кв.м., състояща се от магазин от 1358 куб.м., построена в имот с идентификатор *** с площ от 272 кв.м по КККР на с. Търън. В с.з. по делото от 18.10.2023 г. ищецът е уточнил исковата си претенция като сочи, че застроената площ на търговската сграда, на която е собственик е 170 кв.м., а 3 не 272 кв.м. както е посочил в исковата молба. Посочената площ на сградата е изчислена по този начин като разлика между застроената площ на цялата търговска сграда от 500 кв.м. и площта на ресторанта от 340 кв.м., като извежда правният си интерес с твърдението, че от тези 170 кв.м. по 54 кв.м. на първото и второто ниво са част от търговския обект магазин, а не от ресторанта.В т.4.1. от заключението вещото лице сочи, че към Нотариален акт № 68, том 1, рег.№ 718, нот. д. № 121/1999 г. е представена регулационна скица № 1886/22.12.1998 г., издадена от община Смолян, в която процесната част от сградата е приобщена към УПИ XV-търговски и стопански нужди, отразена е етажността на сградата и пристройката, посочена е застроената площ на ресторанта от 340 кв.м и разгънатата застроена площ от 394 кв.м, Посочвайки легалното определение на термина „разгънатата застроена площ“ вещото лице дава заключение, че в нотариалният акт се споменава и прехвърляне на 54 кв.м от втория етаж, без реално да е упомената какви помещения обхваща. Т.е. площи от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** не попадат и са извън посочената от ищеца застроената площ на търговска сграда - магазин от 170 кв.м. Счита ,че от заключението на вещото лице се установява, че нанесената в КК на с. Търън част от сграда с идентификатор *** попада в имот *** (магазин) с площ от 168 кв.м. /приложение 2 от заключението/.С диспозитива на решението съдът е признал за установено, че ПК „УСПЕХ“ е собственик на имот с идентификатор ***, с площ от 54 кв.м., представляващ по кадастрална карта второ ниво на обект - ресторант със разгъната застроена площ от 394 кв.м. с идентификатор ***, построен в поземлен имот с идентификатор *** и източната част от ресторанта с идентификатор *** с площ от 54 кв.м. Счита ,че в случая съдът е излязъл извън спорния предмет и е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, поради което и постановеното от него съдебно решение намира ,че е недопустимо.
Счита ,че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон - чл.
23, т. 3 ЗКИР, чл. 27, ал. 1, т. 3, чл.202 ЗУТ, чл.37, ал. 1, чл.39 и чл.79 ЗС.
Счита, че е налице неправилен подход при оценка на събраните доказателства и неточно тълкуване на разпоредбите на § 5, т. 39 ЗУТ, § 1, т. 1 ЗКИР и чл. 39 ЗС при изясняване на понятието "самостоятелен обект", което е довело до неистински фактически констатации, а оттам и до погрешни правни изводи.Намира за неправилен извода на районния съд , че ..“Имота, предмет на прехвърлителните сделки все още не е самостоятелен обект на правото на собственост и това право не е преминало в патримониума на ответника. “ Този извод на съда намира ,че не е съобразен с реалното състояние на имота, експертното заключение и свидетелските показания. Счита ,че районния съд не е извършил преценка налице ли е функционално обособен самостоятелен обект, а е възприел единствено техническото становище на вещото лице, че конструкциите на сградите - съществуваща търговска сграда и пристройка към нея са самостоятелни, тъй като са изградени по различно време.Счита ,че при разрешаването на въпроса относно статута на собствения на ответника 4 имот - ресторант, съдът следва да изхожда преди всички от понятието самостоятелен обект на правото на собственост.Сочи съдебна практика.
Твърди ,че всички заявяват ,че след изграждането ресторанта е функционирал в площите и границите, описани в представените от ищеца нотариални актове, в периода от 1995 г. до настоящия момент. С оглед изложеното счита ,че се налага извода, че процесния ресторант е самостоятелен обект на собственост, който отговаря на критериите посочени в § 5, т. 39 ЗУТ и § 1, т. 1 ЗКИР. Той е обособен от останалите съседни обособени обекти на собственост /няма функционална връзка с търговската сграда/, функционалното му предназначение е за обществено хранене /ресторант, който се използва самостоятелно/, отразен е в кадастралната карта с идентификатор *** и е в патримониума на ответника „МУРАД“ ЕООД, съгласно представения Нотариален акт № 139, том 3, рег.№ 6877, дело № 503/25.09.2006 г.Поради това счита ,че е неправилен извода на съда, че обекта-ресторант, предмет на прехвърлителните сделки не е самостоятелен обект на правото на собственост, а може да се обособи като самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като има самостоятелен вход, може да се използва самостоятелно и няма обслужващо основната търговска сграда предназначение. Намира за необоснована тезата, че за да настъпи вещно правния ефект от сделката следва да е налице одобрен инвестиционен проект, в резултат от което съответните реални части от имота се обособят като самостоятелна вещ или като придадена част към друга самостоятелна вещ, като се позовава на Тълкувателно решение № 3 от 28.06.2017г. на ВКС по т. д.