Решение № 40 от 25.10.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. К., 22.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - К.Бонка Венкова Василева (ОП-К.) като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215100600161 по описа за 2021 година С Присъда № 10/22.06.2021 г., постановена по НОХД № 595/2021 г., К.йският районен съд е признал подсъдимия С. М. М., роден на * г. в гр.К., живущ в гр.К., неосъждан, с ЕГН **********, за виновен в това, че на 24.07.2020 г. в гр.К., като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държал високорискови наркотични вещества по смисъла на &1, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗКНВП, съгласно приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, включени в Списък I по чл.3, т.1 от Наредбата: коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.32 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 8.3 % (тегловни проценти); коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.31 грама и съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 5.2 % (тегловни проценти), поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1, във вр. с 1 чл.63, ал.1, т.3, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е наложил наказание „пробация” със следните пробационни мерки:

„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година, и „включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 година.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства, а именно - 0.36 грама парацетамол и 3 бр. опаковки от полиетилен, да бъдат унищожени като вещи без стойност, както и е осъдил подс.С.М. да заплати направените по делото разноски в размер на 903.19 лв..

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия С.М. – адв.Н. К. от АК - К., в която се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована тъй като е нарушен закона и наложеното наказание било явно несправедливо.

Неправилно бил приложен материалния закон от прокурора, тъй като касаело за престъпно деяние с правилна правна квалификация по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, вр. чл.63, ал.1, т.5 от НК . С оглед на доказателствата по делото в настоящия случай престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК представлявало маловажен случай, като била налице хипотезата на чл.93, т.9 от НК. Стойността на държаното наркотично вещество била твърде ниска коноп /марихуана, канабис/, с нетно тегло 0,32 грама и със съдържание на активен наркотично действащ компонент /тетрахидроканабинол/ 8,3% (тегловни проценти); и коноп /марихуана, канабис /, с нетно тегло 0,31 грама и със съдържание на активен наркотично действащ компонент /тетрахидроканабинол/ 5,2% (тегловни проценти), на стойност 30-40 лева.

Вредните последици от деянието били незначителни. Налице била много ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние. От гледна точка на обществената опасност на дееца следвало да се отчете поведението му при задържането, съпроводено с оказване на съдействие на органите на полицията. Налице били смекчаващи вината обстоятелства, а именно съдействието на подсъдимия, оказано в хода на досъдебното производство за установяване на престъплението, декларираното съжаление за извършеното, сравнително младата възраст на подсъдимия, полаганите от него усилия за преодоляване на зависимостта си и вредните си навици.

2

При преценка на наличието на маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, районният съд следвало да направи задълбочен анализ на размера, количеството и стойността на предмета на престъплението, както и да прецени обществената опасност на деянието и вредните му последици. Съда не се бил съобразил с данните за личността на дееца и всички други обстоятелства които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. Извършеното от подсъдимия С.М. деяние било съставомерно по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, т.1, във вр. чл.63, ал.1, т.5 от НК, както от обективна, така и от субективна страна. Налице били материално правните предпоставки по чл.78а от НК. Предвид обстоятелството, че към момента на извършване на престъплението деецът е бил непълнолетен, налице били предпоставките за приложението на чл.78а ал.6 от НК и на С. М. следвало да бъде наложено административно наказание обществено порицание.

Моли, въззивният съд да измени Присъда № 10 от 22.06.2021 г. по НОХД № 595/2021 г. по описа на Районен съд К. като приложи закон за по леко наказуемо престъпление и деянието бъде квалифицирано като маловажен случай по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1, вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК.

В съдебно заседание защитникът на подс.С.М. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения, както и поддържа направеното искане за изменение на първоинстанционната присъда с преквалификация на деянието на подсъдимия като маловажен случай по чл.354а ал.5, във вр. с ал.3, т.1, вр. с чл.63, ал.1, т.5 от НК. Подсъдимият се присъединява към казаното от защитника му и моли да му бъде наложено наказание „глоба“.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- К. изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като направеното искане и изложените за това доводи за преквалифициране на деянието в такова по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 от НК, като представляващ маловажен случай, не можело да бъдат споделени. Извършеното деяние от подсъдимия не представлявало такова деяние, което би могло да се отнесе към „маловажен случай“. С оглед охранявания обект на обществени отношения, които били засегнати с извършеното деяние, в никакъв случай не можело да се говори за липса на вредни последици. Деянието било такова на просто формално извършване и 3 било безпредметно да се коментират дали са настъпили вредни последици или някакви други вреди. Изложените във въззивната жалба обстоятелства, които се призовава съда да възприеме, за да преквалифицира деянието като маловажен случай намира за неотносими и неоснователно се предлагало такива обстоятелства да мотивират преквалифициране на деянието. Счита, че нямало никакво значение с каква цел е държано наркотичното вещество, за лична нужда и употреба или с оглед на някакви други цели. Количеството на установеното наркотично вещество, което е държал подсъдимия не било голямо, но същото не било толкова незначително или пренебрежимо, което би могло да мотивира възприемането на подобно деяние като маловажен случай. На следващо място съдът следвало да прецени всички смекчаващи отговорността обстоятелства и тяхната сила както и други такива, които имат значение за преценка на личността на подсъдимия. В съдебния акт било изложено правилно разбиране на кои от обстоятелствата налични за личността на подсъдимия следва да бъдат възприети като смекчаващи и кои като отегчаващи. Счита, че непълнолетната възраст на подсъдимият се вземала предвид от закона при предлагане на наказанието, в рамките на които следвало да бъде определено от съда и наличието на едни характеристични данни, които описват подсъдимия още в непълнолетна възраст със значителни случаи на извършени криминални деяния счита, че по никакъв начин не могат да обосноват прилагането на маловажен случай така, както се иска във въззивната жалба. По отношение на определяне на наказанието, съдът бил направил правилна преценка, спазени били и изискванията на чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК. Предлага обжалвания съдебен акт да се остави в сила.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, на основание чл.313 и сл. от НПК, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано за подаването й лице – упълномощен защитник на подсъдимия, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

4

Производството пред първоинстанционния съд се е провело по реда на глава двадесет и седма от НПК, с предварително изслушване на страните по чл.371, т.2 НПК, при което подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на това, при проведеното съдебно следствие, съдът не е провел разпит на свидетелите посочени в списъка към обвинителния акт и на база направеното самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства, които го подкрепят, е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. Така установеното от фактическа страна се споделя напълно и от настоящата въззивна инстанция, а именно:

Подсъдимият С. М. М. е роден на * г. в гр.К., живущ в гр.К., български гражданин, неженен, с начално образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.

На 24.07.2020 г., около 22.40 часа, св.К. К. и св.Т. П. – служители на РУК. към ОДМВР-К., били на обиколка с патрулен полицейски автомобил в близост до бивш ресторант „И.“ в кв.„В.-П.“ на гр.К.. Те забелязали трима младежи да стоят на паркинга до паркирани лек автомобил марка „С.“, модел „И.“, с peг.№ ****, и бял микробус. При осветяване на младежите с фаровете, единият от тях изхвърлил нещо до лекия автомобил, в пространството между него и микробуса. Св.К. спрял автомобила и двамата служители слезли, отишли при младежите, представили се и установили самоличността им.

Двама от младежите имали документи за самоличност – св.А. И. и св.Д. М..

Третият, когото св.К. видял да хвърля нещо, нямал документ за самоличност.

След справка с ОДЧ служителите установили, че това е подсъдимият С.М..

Полицаите забелязали на земята две топчета – едното, завито с червен полиетилен, а другото, завито с прозрачен полиетилен, в което имало зелена листна маса. На около метър разстояние от тях имало пакетче от прозрачен полиетилен, съдържащо бяло прахообразно вещество. Служителите се 5 усъмнили, че в тези опаковки се съдържат наркотични вещества. При проведената беседа лицата първоначално отричали да са изхвърлили трите обекта на земята, но впоследствие подсъдимият признал, че двете топчета – червеното и прозрачното, които били близо едно до друго, са негови и съдържат марихуана. Относно пакетчето с бяло прахообразно вещество и намиращо се на метър разстояние, св.Д. М. заявил, че съдържало амфетамин, и че му го бил дал С.М.. Подсъдимият също потвърдил това. При извършения оглед на веществени доказателства било установено, че топчето, завито с червен полиетилен, съдържало зелена, суха листна маса – то било обозначено като обект № 1. Съдържанието реагирало на марихуана при тестването с полеви наркотест, а претеглено с аналитична везна, теглото му било 0.335 гр.

Опаковката му била обозначена като обект № 1.1. Другото топче, завито в прозрачен полиетилен и намерено до обект № 1, 2 съдържало също зелена, суха листна маса – то било обозначено като обект № 2. Съдържанието реагирало на марихуана при тестването с полеви наркотест, а отчетеното тегло било 0.318 гр. Опаковката му била обозначена като обект № 2.1.

Пакетчето, намерено на около метър от обекти № 1 и 2, съдържало бяло прахообразно вещество. Съдържанието реагирало на амфетамин при тестването с полеви наркотест, а отчетеното тегло било 0.442 гр. Опаковката му била обозначена като обект № 3.1. Подсъдимият С.М. бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа, със Заповед № 194733 -225/24.07.2020 г., за времето от 22.45 часа на 24.07.2020 г. до 11.40 часа на 25.07.2020 г. Видно от заключението на назначената по делото физико-химическа експертиза, веществото в представените за изследване обекти, е както следва: в обект № 1 – коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.32 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 8.3 % (тегловни проценти); в oбект № 2 – коноп (марихуана, канабис) с нетно тегло 0.31 грама, със съдържание на активен наркотичнодействащ компонент тетрахидроканабинол 5.2 % (тегловни проценти); в обект № 3 – парацетамол, който не е наркотично вещество. Наркотичните вещества били изразходени при експертизата без остатък, а остатъкът от парацетамол бил приложен по делото. От заключението на назначената съдебна психиатричнопсихологична експертиза се установява, че подсъдимият С.М., макар и непълнолетен към процесната дата, е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Според експертите, деянието не е 6 извършено поради увлечение и/или лекомислие. Подсъдимият С.М. нямал издавани от Министерство на здравеопазването или от Министерство на земеделието, храните и горите, разрешения за дейности с наркотични вещества по реда на ЗКНВП.