Решение № 3314 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3314 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.

ДОНЧЕВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110217380 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от С. А. Х., ЕГН: **********, чрез срещу Наказателно постановление (НП) № BG06052024/4000/Р8-288/23.10.2024 г. на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на жалбоподателя на основание чл.

179, ал. 3а от ЗП е наложено административно наказание – глоба, в размер 1800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.

Според жалбоподателя атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да се отмени. В подкрепа се сочи, че авторството на деянието не е доказано по изискуемия от процесуалния закон несъмнен начин. Изразява се становище за това, че водачите на пътни превозни средства от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗДвП не са задължени субекти по отношение на плащането на тол таксите.

Твърди се, че в случая не е посочена нарушената разпоредба от материалния закон, каквато чл. 179, ал. 3а от ЗДвП не е, както и че не може да се определи кое е мястото на нарушението. Сочи се, че АПИ разполага с възможност да установява изминато разстояние и да прилага чл. 28 от ЗАНН. Сочи се като нарушен и принципът на пропорционалност. Претендира се в полза на страната да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна е редовно призована и се представлява от 1 юрисконсулт, който изразява становище за неоснователност и моли обжалваното НП да се потвърди и на страната да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като се запозна с материА.те по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 06.05.2024 г. в 23:40 часа в направление „излизане“ от територията на Република България, на граничен контролно-пропусквателен пункт (ГКПП) Оряхово-ферибот, е пристигнало пътно превозно средство с рег. № *********, вид влекач, марка „***“, модел „***“, с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от С. А. Х., ЕГН: **********.

Превозното средство е собственост на „*** ***“ ЕООД и се ползва от „***** ЕООД, където С. А. Х., ЕГН: ********** е работник и заема длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“. На ГКПП била извършена проверка по отношение на превозното средство, при която е направена електронна справка и е установено, че на 25.04.2024 г. в 12:12 часа, същото превозно средство е било засечено да се движи при Горни Богоров, по път А-2, км 6+804, включен в обхвата на платената пътна мрежа, при което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, т. е. не са получени и платени тол декларации и няма вА.дна маршрутна карта за сегмент 1222210807 на рамка 10241, на която е отчетено нарушението. За така установеното е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № BG06052024/4000/P8-288 от 06.05.2024 г. от Г. В. – старши инспектор в ТД Митница Русе, който е връчен на С. А. Х., ЕГН: ********** на същата дата, с който е прието, че е извършено нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Въз основа на този АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП № BG06052024/4000/Р8-288/23.10.2024 г. на Директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а от ЗП е наложено административно наказание – глоба, в размер 1800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. НП е връчено на С. А. Х. на 07.11.2024 г., а жалбата срещу същото е подадена на 21.11.2024 г.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля Г. В. – актосъставител, показанията на свидетеля Л. Г.-В. и приложените по делото писмени доказателства, включително снимков материал във връзка с установеното нарушение и други, приобщени по реда на чл. 283 НПК доказателства.

По делото са приобщени следните писмени доказателства: 2 броя свидетелства за регистрация част втора /л. 27-28/; договор за ползване на услугата ***, сключен между „*****“ ЕАД и „*****“ ЕООД /л. 29-48/; трудов договор № 125 от 23.02.2024 г. /л. 49-50/; заповед № ЗАМ-1434/32-263874 от 08.08.2022 г., издадена от директор на Агенция „Митници“ /л. 52/; заповед № 2

ЧР-СП-НТУ-377 от 30.07.2024 г., издадена от главен секретар на АПИ /л. 53/; заповед № РД-11-518 от 21.05.2024 г., издадена от председателя на управителния съвет на АПИ /л. 54/; електронна справка за нарушения ведно със снимков материал /л. 55-57/; протокол за установяване годността за приемане на дообурудването на стационарна контролна точка от 07.02.2020 г. и извлечение от електронна система за събиране на пътни такси относно географски координати на стационарна контролна точка 20141 /л. 104-108/; становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ национално тол управление /л. 109/; Приложените по делото писмени доказателства са обективни и достоверни, като от тях по категоричен начин се установява релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

В показанията на свидетеля В., която е актосъставител и лично е извършила проверката, с е пресъздава по достоверен начин обстоятелствата, които пряко и непосредствено е възприела. Показанията са непротиворечиви, не съдържат вътрешни неясноти и напълно кореспондират с писмените доказателства. Поради това съдът приема тези гласни доказателствени средства за достоверни. Същото се отнася и до показанията на свидетелката Л.

Г.-В., която е била на смяна заедно с актосъставителя, които са извършили проверка на процесното пътно превозно средство на ГКПП в посока изход от страната, като са въвели данните на превозното средство в електронната система на НТУ, при което установили, че на друга предходна дата е извършено нарушение. Свидетелката изрично посочва, че в такива случаи те не се интересуват дА. на въпросната дата, когато е било извършено установеното при проверката нарушение, превозното средство е управлявано от същия водач, не извършват проверка за това кой е конкретния водач, който е управлявал превозното средство при извършване на нарушението. Сочи че на място при извършване на проверката предлагат на водачите алтернативна възможност – да заплатят компесаторна такса или да им бъде съставен АУАН.

Когато съставят АУАН това се случва на място, като АУАН се генерира автоматично от електронната система и едва след това самите те узнават детайли относно нарушението, а водачът узнава това веднага, след като АУАН му бъде връчен, което също се случва на място.

При фактическата обстановка, която се установява въз основа на доказателствата, съдът приема, че от правна страна се установява, следното:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Както АУАН, така и НП са съставени от компетентни за това органи.

Съгласно чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а, съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 167, ал. 3а о т ЗДвП по отношение на 3 пътните превозни средства, които напускат Република България, Агенция „Митници“ (АМ) контролира маршрутите на превозвачите, като за тази цел може да проверява съответствието им с декларираните толданни.

Разпоредбата на чл. 167, ал. 3б о т ЗДвП предвижда, че длъжностни лица от АМ осъществяват контрол върху заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 от ЗП за съответната категория моторно превозно средство, което е пристигнало на граничен контролнопропускателен пункт в направление излизане от територията на Република България, както и предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане или в брой на таксите по чл.

10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 от ЗП и връчват актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а (т. 2). По делото е приложена и заповед № 3АМ-1434/32-263874/08.08.2022 г. на Директора на АМ. Съгласно чл. 189е, ал. 12 о т ЗДвП наказателните постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в отЗДвП се издават от председателя на управителния съвет на АМ или оправомощени от него длъжностни лица. Като писмено доказателство по делото са приети заповед № ЧР-СПНТУ-377/30.07.2024 г. на Главен секретар на АПИ и заповед № РД11-518/21.05.2024 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ. Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, като при съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения – съдържат всички изискуеми реквизити, както и ясно описание на това кога, къде и какво се твърди да е извършено от страна на нарушителя, респ. в конкретния случай, съставляващо нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП според наказващия орган.

Въпреки това съдът приема, че обжалваното НП следва да се отмени по две основни причини. Първата е свързана с недоказаност на обвинението, доколкото при анА.за на доказателствата по делото не се установяват такива, които да свързват личността на санкционирания С. А. Х., ЕГН: ********** с извършването на нарушението от 25.04.2024 г. в 12:12 часа, осъществено при управление на пътно превозно средство с рег. № *********, вид влекач, марка „***“, модел „***“, с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, при Горни Богоров, по път А-2, км 6+804, включен в обхвата на платената пътна мрежа, не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП за сегмент 1222210807, установено на рамка 20141. Установява се, че процесното превозно средство се ползва от дружеството „***** ЕООД, в което С. А. Х., ЕГН: ********** е работник и заема длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“. Няма каквито и да е доказателства, които да сочат, че на 25.04.2024 г. именно С. А. Х. е управлявал товарния автомобил, вкл. от показанията на свидетеля Л. Г.-В. – старши инспектор в ТД Митница Русе става ясно, че при извършване на този вид проверки, проверяващите изобщо не се интересуват от въпроса кое е лицето, управлявало превозното средство към датата на констатираното чрез електронна справка нарушение и директно поставят въпрос на водача, управляващ ППС към датата на проверката – дА. ще заплати компенсаторна 4 такса или желае да му съставят АУАН. При тези обстоятелства съдът констатира, че е доказано извършването на описаното в НП административно нарушение, но не се доказва негов автор да е именно жалбоподателят, който е санкциониран.

Втората причина, поради която обжалваното НП следва да се отмени е несъразмерност на наложената глоба с тежестта на конкретното нарушение. В случая е наложена глоба в размер на 1800 лева, която е фиксирана от законодателя по размер и за административнонаказващия орган не съществува възможност за преценка на обстоятелствата, очертаващи тежестта на конкретното нарушение, респ. за индивидуА.зация на санкцията, която да е съответна и минимално необходима за постигане на съответните цели. В тази връзка следва да се съобрази и постановеното решение на СЕС (шести състав) от 21 ноември 2024 година по дело С-61/23, в което е прието, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения, касаещи предварителното заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компесаторна такса“ с фиксиран размер.