Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 239 от 10.12.2021, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 613/2021
Вид
Решение № 239
Подписан
10.12.2021
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл.236,ал.1,т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 107 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429,ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 430, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.432,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.496,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.383,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Пловдив, 10.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20215001000613 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260158 от 15.04.2021 г.,постановено по т.д.№1017/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,е осъден ответника „ЗД Б. И.“ АД с ЕИК *********, седалище гр. С. и адрес на управление бул. „Д.

Б.“ № ** да заплати на П. ИВ. СП., с ЕГН **********, гр. К., ул. „А. С.“ № **, ет. *, ап. *, сумата от 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност», сключена с полица ************ от дата 17.01.2018 г, за претърпените по вина на водача на лек автомобил марка „М.“, модел „*** *“ с рег. № ********, Н. С. Ч., неимуществени вреди - болки и страдания, от причинените му увреждания в резултат на състояло се на 17.12.2018 г. в гр. К. ПТП, за което водачът е признат за виновен с влязло в сила споразумение от 11.06.2019 г. по НОХД № 312 / 2019 г. по описа на РС – К., както и сумата от 80,33 лв. – имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете главници, 1 считано от 18.03.2019г. до окончателното изплащане.

Със същото решение е отхвърлена претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди над уважения размер от 15 000 лв. до пълния й предявен размер от 60 000 лв.,заявен като частичен от 90 000 лв, както и акцесорната претенция за лихви за забава за претендирания по – ранен период от 24.12.2018г до 17.03.2018 г. вкл.

Освен горното,с решението от 15.042021 г. ответното „ЗД Б. И.“ АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на адв. П.К. от САК с адрес на кантората: гр. К. ул. С. № *, адвокатско възнаграждение за предоставеното безплатно процесуално представителство в размер на 1178.89 лв с ДДС, съобразно уважения размер на иска,и още е осъдено да заплати в полза на Д., по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 628.21 лв. - за държавна такса и депозит за вещо лице съобразно уважения размер на претенцията, а по набирателната сметка на съда – сумата от 100 лв. – допълнителен депозит за САТЕ.

И на следващо място,с решението от 15.04.2021 г. ищецът П. ИВ. СП. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „ЗД Б. И.“ АД-гр.С. с ЕИК *********, сума в размер на 1470 лв.,представляваща разноски по съразмерност на отхвърлената част от иска.

В диспозитива на решението,на основание чл.236,ал.1,т.7 от ГПК,е посочена и банковата сметка,по която следва да се преведат присъдените на ищеца суми.

С решение №260300 от 01.07.2021 г.,постановено по т.д.№1017/2019 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XIII-ти състав,е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №260158 от 15.04.2021 г.като грешно посочената крайна дата на отхвърлената акцесорна претенция 17.03.2018 г. вкл. се чете 17.03.2019 г. вкл.Решението за поправка на очевидна фактическа грешка не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в законна сила.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство-П. ИВ. СП.,подадена чрез пълномощника му адв. П.К.,с която решение №260158 от 15.04.2021 г. е обжалвано частично,а именно:в частта,с която предявеният от жалбоподателя-ищец осъдителен иск за заплащане на обезщетение за 2 причинените му неимуществени вреди от процесното ПТП,е отхвърлен за разликата над уважения размер до размера от 40 000 лв.както и в частта,с която акцесорната претенция за законни лихви върху определените обезщетения е отхвърлена за периода от 24.12.2018 г. до 17.03.2019 г.

Жалбоподателят счита,че предявения от него осъдителен иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен в изключително занижен размер,който не съответства на претърпените от него морални вреди,в противоречие е на принципа на справедливост и по тази причина не може да репарира нанесените му вреди от морално естество.Поддържа и довода,че присъдената сума не съответства и на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и показва незачитане на човешкия живот и здраве,не е съобразен и с установения лимит на отговорност на застрахователя.Жалбоподателят се позовава и на допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения,посочени в раздел I от въззивната жалба.А в раздел II-ри от същата,жалбоподателят С. развива подробни доводи за неправилно определен от първоинстанционния съд размер на паричния еквивалент на търпените от него морални вреди,при формално маркиране на част от критериите на чл.52 от ЗЗД,но несъобразяване в достатъчна степен на конкретните,обективно съществуващи факти,имещи отношение към определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди.Освен това намира,че първоинстанционният съд неправилно е присъдил лихва за забава върху определените обезщетения,считано от изтичане на общия 3-месечен срок18.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумите,като е отхвърлил претенцията на ищеца за заплащане на лихва за забава върху присъдените обезщетения за претендирания по-ранен период от 24.12.2018 г. до 17.03.2019 г.В тази връзка се позовава на това,че ответникът не е оспорил посочената в исковата молба начална дата на законната лихва,нито е въвел каквото и да е възражение по отношение на законната лихва.Счита,че е приложима нормата на чл.429,ал.3 от КЗ,в която е уредено задължение на застрахователя за заплащане на лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице.Счита за неправилен и извода на първоинстанционния съд,че ответникът не бил в забава,тъй като лихва следвало да се изчислява от представянето на всички необходими документи пред застрахователя.Подробните си аргументи 3 във връзка с така поддържаните оплаквания,жалбоподателят излага във въззивната жалба.

Моли въз основа на същите доводи да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните му части и да се постанови друго такова,с което да се уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 40 000 лв.,частичен от 90 000 лв.,т.е. за още 25 000 лв. /над присъдените от първоинстанционния съд 15 000 лв./ за причинените му неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания,вследствие на телесните вреждания от процесното ПТП,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 24.12.2018 г. до окончателното изплащане,както и да бъде присъдена законната лихва върху определените обезщетения за периода от 24.12.2018 г. до 17.03.2019 г.В жалбата е поискано още да бъде определено в полза на пълномощника на жалбоподателя-адв. П.К. адвокатско възнаграждение с оглед установените разпоредби за представителство пред АС на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,заедно с начислен ДДС.

Въззиваемият ЗД“Б. И.“АД-гр.С. с ЕИК ********* е подал в законния срок писмен отговор на въззивната жалба чрез пълномощника си адв. М.Г..В отговора си е изразил становище,че въззивната жалба е неоснователна,както са неоснователни и изложените в нея оплаквания срещу обжалваното първоинстанционно решение.Самото решение счита за правилно и законосъобразно и излага аргументи,че въз основа на всички събрани по делото доказателства,както и при съобразяване на практиката на ВКС по приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,първоинстанционният съд е определил справедливо по размер и адекватно на социално-икономическата обстановка в страната обезщетение за неимуществени вреди.По изложените в отговора съображения,въззиваемото дружество моли въззивната жалба на ищеца да се остави без уважение,тъй като решението не страда от пороците,посочени в нея.Моли да му се присъдят направените по делото разноски за въззивната инстанция.

От страните не са представени писмени доказателства,а заявеното във въззивната жалба доказателствено искане е оставено от настоящия съд без уважение с протоколно определение от 10.11.2021 г.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на 4 обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в частите,срещу които е насочена жалбата и при подаването на същата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето защо и жалбата подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваните му части.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в процесната жалба,както и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Исковете,по които ОС-Пловдива се е произнесъл с обжалваното решение,са предявени от П. ИВ. СП. против ЗД „Б. И.“АД-гр.С. и са с правна квалификация по чл.432,ал.1 от КЗ.С тях ищецът е поискал ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 60 000 лв., предявена като частичен иск от 90000 лв.,представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на травматичните увреждания,причинени му от претърпяно на 17.12.2018 г. в гр.К. ПТП,както да заплати и сумата от 80,33 лв. – имуществени вреди, представляващи разходи за закупуване на лекарствени средства (сумата от 10,40 лв.) и за гориво (сумата от 69,93 лв.) при пътуване от гр. К. до гр. П., ведно със законната лихва върху главниците от 24.12.2018 г., т.е. датата, на 5 която е изтекъл срокът по чл. 429, ал. 3 от КЗ вр. чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното изплащане.За яснота следва да се посочи,че първоначално претендирания размер на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил за сумата от 25 500 лв.,частично от 90 000 лв.,но впоследствие в хода на първоинстанционното дело същият иск е увеличен до размера от 60 000 лв.,отново заявен като частичен иск от 90 000 лв.

Горните искове са основани на следните твърдения:

Твърди се от ищеца,че на 17.12.2018 г. в гр. К. е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП), при което водачът на лек автомобил марка „М.“, модел „*** *“ с рег. № ********, Н. С. Ч. нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал правилно пресичащия по пешеходната пътека пешеходец – ищеца С., означена с пътна маркировка М8 и пътен знак Ц17, в резултат на което последният получил телесни увреждания. По случая било образувано НОХД № 312 / 2019 г. по описа на РС – К. срещу Н. С. Ч., приключило с влязло в сила споразумение от дата 11.06.2019 г., с което Ч. бил признат за виновен по повдигнатото обвинение.В причинна връзка с виновното и противоправно поведение на Н. Ч. и причиненото от него ПТП,били причинени на ищеца следните травматични увреждания:1 / Счупване на лявата малкопищялна кост на левия долен крайник; 2/ Охлузвания, синини, отоци и хематоми в областта на главата и тялото; 3/психически стрес. След инцидента пострадалият бил приет в спешното отделение на УМБАЛ „Св. Г.“ – П., където му били направени изследвания, извършена гипсова имобилизация и изписан за домашно лечение. При последващи прегледи на дати 02.01.2019 г., 12.02.2019 г. и 06.03.2019 г. били установени оток и болезненост с ограничено движение на лявото коляно и затруднена походка с шина. Дълго време пострадалият С. бил освободен от училище, което му попречило в усвояването на учебния материал, бил освободен от оценка по физически занимания за втория срок на 2019 г., не могъл да участва в извънкласни дейности, за които се подготвял.