Определение № 496 от 14.05.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 496 гр. Бургас, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г.а С.ова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Петя Г. Г.а С.ова Въззивно частно наказателно дело № 20232100601388 по описа за 2023 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.

С определение№2118/ 26.09.2023г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 3063/23 г., Районен съд -Бургас е прекратил на основание чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдебното производство и върнал делото на РП-Бургас, поради допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия.

Срещу първостепенния акт е постъпил частен протест с оплакване за незаконосъобразност и искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият въззивен състав, след като прецени оплакванията в протеста и провери обжалваното определение, намира следното:

Частният протест е допустими – подаден в срок, в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от надлежно легитимирана страна.

Разгледан по същество, се явява неоснователен.

Производството пред РС -Бургас е образувано по внесен от РП1 Бургас, обвинителен акт срещу лицето А. Б. Ж. от гр.Бургас/понастоящем с адрес извън страната/, с обвинение в: престъпление по чл. 144а, ал.1, вр. ал.2 от НК и престъпление по чл.144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, извършени в гр.Бургас. Приемайки, че делото е местно и родово подсъдно като първа инстанция на РС-Бургас, съдията-докладчик е насрочил разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК. В рамките на това заседание пострадалата Ч. е конституирана като страна в процеса /частен обвинител/ и е дадена възможност на всички да изразят становищата си по бъдещото развитие на производството пред първата инстанция.

Съдът е намерил, че на досъдебното производство са били допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на подсъдимия. Приел е, че обвинителния акт не отговаря на всички изисквания на чл. 246, ал. 2 от НПК относно съдържанието, тъй като е налице непълнота относно времето, мястото и начин на извършване на всяко отделно осъществено деяние, включено в единното престъпление, извършено при условията на системност. При отсъствие на ясно и точно формулиране на съставомерни признаци на деянието, подсъдимият е поставен в положение да се защитава срещу неясно и непълно обвинение, което засяга съществено неговите процесуални права.

Независимо от данните в обстоятелствената част на обвинителният акт, прокурорът е следвало да заяви ясно своята позиция в диспозитива за кои деяния се настоява да бъде ангажирана наказателната отговорност спрямо подсъдимия Ж. и да се защитава адекватно.

Както правилно е посочил районният съд, в теоретичен план, за престъпленията на системно извършване, е характерно, че те се осъществяват с три или повече еднородни деяния, за които не е задължително обстановката да е била една и съща. Първото и второто деяние, макар да съответстват на признаците на основния състав, са несъставомерни, но с извършването на третото деяние вече се осъществява съставът на системното престъпление и наказателната отговорност възниква. Единичното престъпление обхваща всички системни деяния – както първите три (не само третото, но и първите две), така и всички следващи. Изискването за устойчИ.ст и трайност на престъпната дейност, налага деянията да са извършени през непродължителни периоди от време, а дали тези периоди са били непродължителни, се решава от 2 съда с крайния акт по същество, с оглед конкретната специфика и при съобразяване с наложената съдебна практика./ Съгл.Определение №400/16.04.24г. на Апелативен съд-София по ВЧНД 132/24г./ Позовавайки се на тези обстоятелства и изводите от тях, съдът прекратил съдебното производство и върнал делото за прокуратурата за изправяне на недостатъците.

Въззивният съдебен състав споделя извода на първата инстанция, че обсъжданият обвинителен акт не отговаря на изискванията на закона, тъй като не съдържа всички необходими реквизити така, че подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен , следователно не очертава надлежно рамката на обвинението.

По изложените съображения, въззивната инстанция намери протестът за неоснователен, поради което и атакуваното определение, като правилно, законосъобразно и обосновано , следва да бъде потвърдено . Воден от горното, на основание чл.345, вр.чл.338 от НПК, Бургаският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2118/ 26.09.2023г. по НОХД № 3063/23 г. на Районен съд – Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3