Определение № 20335 от 20.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20335 гр. София, 20.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Г. Шанова като разгледа докладваното от Д. Г. Шанова Гражданско дело № 20241100102009 по описа за 2024 година

Предявени са от шест физически лица - М. Б. М., Л. С. С., С. И. С., Г. Н. М., Д. И. Д. и Д. П. Д., против „А 1 България“ ЕАД следните искове:

- главен иск с правно основание чл. 186, ал.1 от Закона за защита на потребителите за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които нарушава колективни интереси на потребители, които действия се изразяват във включване в Договорите за мобилни услуги, сключени с потребители и Приложение № 1 към тях, както и в Общите условия за взаимоотношенията между „А 1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А 1 България“ ЕАД на следните неравноправни клаузи: - чл. 8 от Договорите за мобилни услуги (съответно чл. 5 в договорите, сключени през 2024г.), т. 23.2, т. 27.1. и т. 54.12. от Общите условия, т. 7 от Приложение № 1 към Договорите с потребители на мобилни услуги, и съответно клаузите на т. 3.5, т. 3.6 и т.3.8 от Приложение №1 към Договорите, сключени през 2024г. с аналогично съдържание, както и да забрани на ответника прилагането на така посочените клаузи в бъдеще, включително посочването им в бъдещи типови договори за мобилни услуги, сключвани с потребители, както и приложения и общи условия към тях;

- евентуални искове за признаване за установено в отношенията между всеки един от ищците и ответника, че горепосочените клаузи са нищожни като неравноправни на основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.3, т.5, т.9, т.13, т.14, т.18, т.19 от ЗЗП, чл.9, чл. 87 от ЗЗД и чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП.

Кръгът от лицата, чиито права и интереси са засегнати от атакуваните неравноправни, нищожни и противоречащи на добрите нрави клаузи е определен по следния начин: физически лица /потребители по смисъла на ЗЗП или ЗД, съгласно по § 13, т. от ДР на ЗЗП/, които, действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност, са сключили договор за мобилни услуги, Приложение № 1 и Общи условия към него с „А1 България“ ЕАД, съдържащ горните оспорени клаузи.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете като недопустими. Счита, че правната квалификация на предявения главен иск е по чл.186 от Закона за защита на потребителите. Твърди, че той е специален закон, който урежда колективната искова защита в случаите на нарушение на колективни интереси на потребители. В чл.186 от ЗЗП изчерпателно са посочени лицата, легитимирани да предявят иск за преустановяване или забрана на действия или търговски практики, нарушаващи колективни интереси, а именно: а/Сдружения за защита на потребителите, включени в списъка по чл.164, ал.1, т.7 от ЗЗП и б/Комисията за защита на потребителите.

По отношение на евенуталните искове за прогласяване нищожността на конкретни разпоредби от договорите за мобилни услуги – ответникът е посочил, че тези искове са в защита на индивидуалните интереси на конкретни потребители, сключили договор с ответника, поради което нищожността на отделни разпоредби от договорите може да се 1 релевира от всеки от потребителите в самостоятелен исков процес срещу ответника, не и по пътя на колективния иск, който е неприложим, поради липса на колективен интерес.

С уточняваща молба от 16.05.2025г. ищците правят следните уточнения в предявения основен колективен иск: Сочат, че действат в качеството на абонати по смисъла на Общи условия за взаимоотношенията между „А 1 България“ ЕАД и АБОНАТИ и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД, съгласно които „абонат на мрежата/мрежите е всяко дееспособно физическо лице, юридическо лице, държавни органи, дипломатически и консулски представителства и други представителства, осъществяващи дейност на територията на Република България, сключили индивидуален писмен договор с А1 за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги.” Съдът, като обсъди възраженията на ответника за недопустимост на главния иск, намира същите за основателни, поради следните съображения:

Ищците твърдят, че са нарушени колективни интереси на потребители, чрез включване в Договорите за мобилни услуги, сключени с потребители и Приложение № 1 към тях, както и в Общите условия за взаимоотношенията между „А 1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А 1 България“ ЕАД на неравноправни клаузи: - чл. 8 от Договорите за мобилни услуги (съответно чл. 5 в договорите, сключени през 2024г.), т. 23.2, т. 27.1. и т. 54.12. от Общите условия, т. 7 от Приложение № 1 към Договорите с потребители на мобилни услуги, и съответно клаузите на т. 3.5, т. 3.6 и т.3.8 от Приложение №1 към Договорите, сключени през 2024г. с аналогично съдържание. С предявения иск са поискали да бъде осъден ответника да преустанови действията си, с които нарушава колективни интереси на потребители, а именно включването в договорите, Приложение № 1 към договорите от 2024г. и Общите условия, сключвани с потребители така посочените клаузи и да забрани на ответника прилагането на тези клаузи в бъдеще, включително посочването им в бъдещи типови договори за мобилни услуги, сключвани с потребители, както и приложения и общи условия към тях.

На първо място съдът намира, че направените от ищците уточнения в обстоятелствената част на основния колективен иск се свеждат до включването в кръга на увредените лица на „всички АБОНАТИ въз основа Общи условия за взаимоотношенията между „А 1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1 България“ ЕАД“. Горното не представлява допустимо изменение на иска, а опит за промяна на обстоятелствената част и фактическата основа на иска, чрез които се определя кръга увредени лица - т.е. субективния обхват на колективния интерес, за който се търси съдебна защита. В случая, чрез исканото в молбата изменение, ищците изменят самата фактическа основа, върху която се гради определяемостта на тази група, като подменят не само правната квалификация, но и съдържанието на твърдяните отношения с ответника - от отношения, регулирани от ЗЗП, към отношения по общоприложимите правила на гражданското право. Такава промяна не е изменение на иска, а предявяване на нов иск с различна фактическа основа, което е недопустимо. Дори и да се приеме, че е налице изменение на иска по смисъла на ГПК, то същото е недопустимо. В правната теория е застъпено виждането, че заместването на ищеца и подмяната на процесуалния субект в колективния иск не са допустими, предвид естеството на този тип производства. По аналогия, не може да бъде променян и обхватът на защитавания колектив, след като той вече е индивидуализиран чрез исковата молба. Твърдяната промяна представлява именно такъв опит - да се подмени „колектив“ чрез нова фактическа обосновка на основанието на иска.

С оглед изложеното съдът приема, че предявения главен иск намира своето правно основание в чл. 186, ал.1 от ЗЗП. Уредбата в Закона за защита на потребителите по глава девета, раздел IV - „Средства за колективна защита. Искове за преустановяване на нарушения и за обезщетение на потребителите“ - е специална спрямо производството по колективни искове по ГПК и предвижда различен кръг на легитимираните лица да предявят искове. Уредбата по ГПК намира приложение единствено относно процесуалните правила за разглеждане на исковете, но не и по отношение на активно легитимираните лица и предмета на колективните искове.

В чл.186, ал.1 и ал.3 от ЗЗП е посочено, че иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на 2 потребителите, може да се предяви единствено от:

- Сдруженията за защита на потребителите, включени в списъка по чл. 164, ал. 1, т. 7 от ЗЗП;

- Комисията за защита на потребителите /в този смисъл определение № 361/18.07.2016 г. по ч.т.д. № 660/2016 г. на ВКС, ТК, второ отделение/.

За пълнота следва да се отбележи и, че с определение № 326/27.05.2009 г. по ч.т.д. № 40/2009 г. на II ТО на ВКС е прието, че защитата на субективните права на лица, индивидуално определени или определяеми, увредени от дейността на стопански правни субекти, при или по повод на извършваната от последните стопанска дейност, в която първите участват по силата на възникнали помежду им облигационни отношения е недопустимо да бъде реализирана чрез предявен колективен иск по реда на чл. 379 и сл.

ГПК.

Предвид изложеното и доколкото ищците са извън кръга на легитимираните лица по чл.186, ал.1 и ал.3 от ЗЗП да предявят колективен иск за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, нарушаващи колективен интерес на потребители, производството по предявения главен иск следва да бъде прекратено на основание чл.130 от ГПК.

Относно евентуалните искове за признаване за установено в отношенията между всеки един от ищците и ответника, че са нищожни като неравноправни горепосочените клаузи:

Съдът намира, че производството по тези искове също следва да бъде прекратено, но на друго основание – чл. 118, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 103 от ГПК. Тъй като неоценяемите искове за прогласяване нищожността на клаузи от договори с потребители не попадат в нито една от хипотезите за подсъдност на окръжен съд, уредени в чл. 104 от ГПК, същите са подсъдни на районен, а не на окръжен съд. Тези искове подлежат на разглеждане по друг съдопроизводствен ред, различен от реда, по който подлежи на разглеждане главния колективен иск, поради което не е налице хипотезата на чл. 104, т. 6 от ГПК.

По изложените съображения производството по евентуалните искове следва да бъде прекратено, на основание чл. 118, ал.2 от ГПК, вр. чл.103 от ГПК, и същите да бъдат изпратени по родова подсъдност на Софийския районен съд.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, производството по делото в частта, относно предявения главен колективен иск с правно основание чл. 186, ал.1 от ЗЗП от М. Б. М., Л. С. С., С. И. С., Г. Н. М., Д. И. Д. и Д. П. Д., против „А 1 България“ ЕАД за осъждане на ответника да преустанови действията си, с които нарушава колективни интереси на потребители, които действия се изразяват във включване в Договорите за мобилни услуги, сключени с потребители и Приложение № 1 към тях, както и в Общите условия за взаимоотношенията между „А 1 България“ ЕАД и абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А 1 България“ ЕАД на следните неравноправни клаузи: - чл. 8 от Договорите за мобилни услуги (съответно чл. 5 в договорите, сключени през 2024г.), т. 23.2, т. 27.1. и т. 54.12. от Общите условия, т. 7 от Приложение № 1 към Договорите с потребители на мобилни услуги, и съответно клаузите на т. 3.5, т. 3.6 и т.3.8 от Приложение №1 към Договорите, сключени през 2024г. с аналогично съдържание, както и да забрани на ответника прилагането на така посочените клаузи в бъдеще, включително посочването им в бъдещи типови договори за мобилни услуги, сключвани с потребители, както и приложения и общи условия към тях.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в останалата част по предявените от М.

Б. М., Л. С. С., С. И. С., Г. Н. М., Д. И. Д. и Д. П. Д., против „А 1 България“ ЕАД евентуални искове за признаване за установено в отношенията между всеки един от ищците и ответника, че горепосочените клаузи са нищожни като неравноправни на 3 основание чл.143, ал.1 и ал.2, т.3, т.5, т.9, т.13, т.14, т.18, т.19 от ЗЗП, чл.9, чл. 87 от ЗЗД и чл.146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП.

ИЗПРАЩА евентуалните искове по родова подсъдност на Софийски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4