Решение № 989 от 17.11.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 989 гр. Стара Загора, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело №

20225530102086 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т.3 от ЗЗД , чл. 19, ал.4 от ЗПК, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК, и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, и насрещен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК.

Ищцата Й. Г. Ч. твърди в исковата си молба, че е страна по договор за потребителски кредит № ........... от 31.07.2021 г., сключен с ответника „Сити Кеш“ ООД.

Съгласно чл.3 от договора трябвало да върне сумата по кредита от 1584.64 лева, при сума на получаване 1400.00 лева, при ГПР 48.78 %, годишен лихвен процент - 40.05%, при срок на кредита от 29 вноски.

Посочва, че спрямо чл. 11, ал. 1 от договора трябвало да заплати неустойка, в размер на 996.36 лева. Счита, че така уговорената клауза за неустойка, по която била дължима сумата от 996.36 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21 ал.

1 от ЗПК. В тази връзка, излага, че в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен, чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, било да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която е прокаран този принцип бил чл. 289 от ТЗ, но общите 1 правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8, ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС, преценката дали е нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните води до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на добри нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

В допълнение се сочи, че клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй като сумата, която се претендира чрез нея, в размер на 996.36 лева, била почти равна на сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост.

Предвидената клауза била и неравноправна, по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата била необосновано висока. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл било съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение била пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСТК, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, била тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. По посочения начин се заобикалял чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

С процесната клауза на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ..........., в полза на кредитора се уговаряла още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение. В този смисъл била и т.32 от извлечение от протокол № 44 на заседание на КЗП от 05.11.2015г. Неустойката по съществото си била добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведат до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница.

Счита, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ..........., предвиждаща заплащането на неустойка, е нищожна, на основание чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.

С предвиждането на такива разходи, посочени в чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ..........., се заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Безсъмнено събирането на такива разходи било част от дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в 2 т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като с уговорката по чл. 11 от Договор за потребителски кредит № ..........., се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014 г. Чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулирало допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР, представлявало един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл.ЗЗП.

Моли съда да приеме, че клаузата предвидена в чл. 11 ал. 1 от договор за потребителски кредит № ..........., сключен между ищцата и „Сити Кеш“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка, в размер на 996.36 лева, е нищожна на основание чл. чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21 ал. 1 от ЗПК. Моли съда да осъди и ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.

Ответникът „Сити Кеш“ ООД, гр. София, чрез представителя си, е депозирал писмен отговор, в който поддържа, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Не оспорва твърдението за сключен между него и ищцата договор за паричен заем ........... от 31.07.2021 г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата от 1400 лева. Не оспорва и обстоятелството, че заемните средства са предоставени от „Сити Кеш“ ООД на потребителя съобразно условията в договора.

Оспорва претендираната нищожност на неустоечната клауза, поради противоречие с добрите нрави. Във всеки случай на предоставяне на потребителски кредит, финансовата институция следвало да държи сметка за носения риск във връзка с отпускането на кредита.

Рисковият профил на клиента се оценявал преди момента на сключване на договора за заем, като към този момент се преценявал и носеният от финансовата институция финансов риск.

Нивото на риска, от своя страна, зависело от редица фактори от обективен характер, като част от тях били изначално известни на кредитора (напр. факторите, свързани с платежоспособността на потребителя), а друга част зависели от точното изпълнение на договора, от страна на потребителя. Кредиторът следвало да съобрази и оцени риска не само в контекста на данните, налични в справката от Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на 3 потребителите, но и с оглед на предвидените механизми за обезпечение на задължението.

Ето защо, обезпечението на задължението било съществен елемент при преценката на носения от кредитора риск с оглед обстоятелството, че то му предоставяло възможност да реализира правата си срещу трето лице или банка- гарант, в случаите на неизпълнение на договора от страна на потребителя. Поради тази причина, при вземане на решение за сключване на договор за заем, като е оценил кредитоспособността на клиента, кредиторът приел да поеме финансовия риск и да сключи договор за заем с клиента при условие, че същият представи надлежно обезпечение - поръчител или банкова гаранция. Неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на потребителя водело до непропорционално увеличение на поетия от заемодателя финансов риск от невъзможност за събиране на необезпеченото вземане в случай на неизпълнение на договора от страна на потребителя (каквото било налице и в конкретния случай).

Поради тази причина, за недопускане на неравновесие между правата и задълженията на заемодателя и потребителя, страните се съгласили, че в случай на неизпълнение на същественото задължение за предоставяне на обезпечение, вредите от неизпълнението ще бъдат ликвидирани чрез единствения възможен и нормативно допустим способ за това - чрез включване на клауза с неустойка в посочения размер. По този начин, съобразно изискванията на чл. 92 ЗЗД, страните са договорили неустойка, която да обезпечи изпълнението на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в една от двете форми. Отбелязва, че действащото българско законодателство дефинира задължението за представяне на обезпечение като съществено за интереса на кредитора. Така например разпоредбата на чл. 71 ЗЗД предоставяла възможност на кредитора да търси изпълнението на срочно задължение и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.

Чрез неизпълнение на поетото договорно задължение за представяне на обезпечение потребителят де факто едностранно и без оглед на волята на кредитора бил увеличен носеният от него финансов риск. Това увеличаване на риска се случвало пост фактум - след датата на отпускане на кредита, и то по волята на една от страните - в резултат на неизпълнение на договорно задължение. Това обстоятелство представлявало едно бъдещо несигурно събитие, което, с оглед презумпцията за добросъвестност при договарянето и сключването на договори по чл. 12 ЗЗД, не би могло да бъде презюмирано изначално от кредитора. Счита, че кредиторът не е могъл и не е бил длъжен да предвиди при сключването на договора, че въпреки че е информирал клиента за задължението му за предоставяне на обезпечение /посочено в Стандартния европейски формуляр/, ищецът е договарял недобросъвестно с изначално намерение да не предостави уговореното обезпечение.

Излага се, че дори и ищецът изначално да бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият очевидно бил договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. В случай че договореният между страните 3-дневен срок бил 4 недостатъчен за осигуряване на обезпечение, потребителят следвало да информира за това кредитора, като отправи писмено Искане за удължаване на договорения срок, ако същият не бил достатъчен, или пък да предложи друго заместващо обезпечение. В настоящия случай клиентът не бил сторил нито едно от двете неща.