Решение № 3976 от 02.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3976 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория Недева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100504581 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищците Р. В. Г. и Б. В. Г., чрез адв. Р. Г., срещу решение № 20073011/03.01.2023г., постановено по гр.дело № 27749/2020г. по описа на СРС, 26-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, кв. „Манастирски ливадизапад“, ул. „*******, искове с правно основание чл. 40 ЗУЕС, за отмяна на решения по т. 2.2, т. 3.2, т. 4.1, т. 5.1, т. 5.2, т. 5.3, т. 8.2 и т. 8.4 от Протокол от 28.05.2020г. от Общо събрание на етажните собственици на ул. „*******, гр. София.

Жалбоподателите намират, че постановеното от СРС решение било неправилно в обжалваната част, в която СРС приел за законосъобразни решенията по т. 2.2, т. 3.2, т. 4.1, т. 5.1, т. 5.2, т. 5.3, т. 8.2 и т. 8.4 на общото събрание на етажните собственици, проведено на 28.05.2020г. Неправилни били изводите на СРС, че били спазени изискванията на ЗУЕС при свикване на общото събрание – върху поканата за свикване не била отбелязана дата и час на поставяне (чл. 13, ал. 1, изр. 2 ЗУЕС), нито дата на съставяне на поканата, неправилно били ценени гласни доказателства в тази насока.

Решенията по т. 5.1, т. 5.2 и т. 5.3 нямали връзка с т. 5, същите не били посочени предварително в дневния ред. Така също в срока по чл. 16, ал. 6 и ал. 7 ЗУЕС не било изготвено и поставено съобщение за изготвения протокол от проведеното на 28.05.2020г. общо събрание и самото съобщение не съдържало необходимите 1 реквизити. По т. 2.2, т. 3.2, т. 8.2 и т. 8.4 мотивите на СРС били формални.

Неправилни били и изводите на СРС, че законът не предвиждал квалифицирано мнозинство за избор на управител и контрольор на ЕС. По изложените съображения молят решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това предявените искове по чл. 40 ЗУЕС уважени. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******, чрез управителя Д., депозират писмен отговор, с който заявяват становище за нейната неоснователност. Видно било, че в изготвената покана за свикване на събранието била отбелязана дата на поставяне 20.05.2020г. Представен бил и протокол за поставяне на поканата с отбелязани дата и час на поставяне. Събрани били и гласни доказателства в тази връзка. Решенията по т.

5.1, т. 5.2 и т. 5.3, както и всички взети по тази точка решения, касаели т. 5 от дневния ред на събранието. Законът бил спазен и по отношение изготвянето на протокола от проведеното общо събрание и поставянето на съобщение за това. Мнозинството за избор на управител било съгласно чл. 17, ал. 3 ЗУЕС възражението за формалност било заявено бланкетно във въззивната жалба. Молят първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено в обжалваните части. Претендират разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността му на въведените от въззивниците доводи, настоящият въззивен състав намира следното:

Законодателят е предвидил правна възможност за всеки собственик в етажната собственост да поиска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание, като предявяването на иска е ограничено със срок - чл. 40, ал. 1 ЗУЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. В случая общото събрание е проведено на 28.05.2020г., а исковата молба е подадена на 29.06.2020г. при спазен срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, предвид признанието на ответника, че съобщението по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС било поставено на 12.06.2020г.

Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС общото събрание се свиква чрез покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието, а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват 2 общото събрание, за което се съставя протокол. Общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано от 24 часа след поставянето й.

При нарочно оспорване от страна на ищците и при доказателствена тежест за ответника, която изрично му е указана от съда с определението по реда на чл. 140 ГПК и доклада по чл. 146 ГПК, по делото не се установява редовното свикване на събранието при спазване на императивните изисквания за свикването.

От представеното по делото писмено доказателство за свикване на събранието покана за свикване на общо събрание, неоспорена от страните, се установява, че в нарушение на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС в поканата не е отразена дата и час на поставянето й.

По делото е представен протокол, носещ подписите на две лица, с което същите удостоверили поставянето на поканата на 20.05.2020г. в 16.00 часа. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Занко Д., който потвърждава поставянето на поканата на посочените в протокола дата и час.

С Решение № 149/16.07.2013г. по гр. д. № 1210/2013г., I г.о., ВКС се е произнесъл по въпроса: редовно ли е свикано общо събрание на ЕС, когато в поканата за него не са отбелязани датата и часа на поставянето на тази покана на видно и общодостъпно място във входа на сградата, но е съставен протокол. ВКС, тълкувайки чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, приел, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, изр. 2 ЗУЕС е в смисъл, че върху поканата следва да се отбележат датата и часа на нейното поставяне на видно и общодостъпно място на входа на сградата. Това е така, тъй като именно с това отбелязване се удостоверява спазването на предвидените в чл. 13, ал. 1 ЗУЕС срокове за поставяне на поканата преди датата на провеждане на общото събрание /7-дневен и 24-часов/.

Дори и съдът да приеме, че 20.05.2020г. в съдържанието на поканата (най-долу) е отразената дата на поставяне, то часът на поставянето й не е отразен съобразно изискването за „задължителност“ на този реквизит съгласно императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС. Протокол за поставяне на поканата по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС е съставен и в него е отразено, че поканата била поставена на вътрешната и външната страна на входната врата на входа в 16:00 часа на 20.05.2020г. Същото обстоятелство било удостоверено с подписите на две лица – св. Занко Д. и Татяна Тенчева. Наличието на съставен протокол за поставяне обаче не може да санира задължителното съдържание на поканата. Ето защо общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в ЕС в гр. София, ул. „******* от 28.05.2020г. било нередовно свикано, тъй като на залепената на общодостъпно място на входа на сградата покана не бил отбелязан часът на нейното поставяне. Само на това основание взетите от общото събрание решения по т. 2.2, т. 3.2, т. 4.1, т. 5.1, т. 5.2, т. 5.3, т. 8.2 и т. 8.4 от Протокол от 28.05.2020г. от Общо събрание на етажните собственици на ул. „*******, гр. София, 3 предмет на производството пред въззивния съд, се явяват незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.

Предвид изложеното и поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната от въззивниците част, а вместо това да бъде постановено друго, с което решения по т. 2.2, т. 3.2, т. 4.1, т. 5.1, т. 5.2, т. 5.3, т. 8.2 и т. 8.4 от Протокол от 28.05.2020г. от Общо събрание на етажните собственици на ул. „*******, гр. София, да бъдат отменени на основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

По разноските:

При този изход на делото, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която на ответника – етажни собственици, са присъдени разноски.

Пред първата инстанция ищците са сторили разноски за държавна такса в размер на сумата 80 лева, а ищецът Б. Г. – и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК така сторените разноски следва да им бъдат присъдени.

Пред СГС въззивниците ищци претендират и доказват разноски за държавна такса в размер на сумата 40 лева, а ищецът Б. Г. – и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лева. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК така сторените разноски следва да им бъдат присъдени.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20073011/03.01.2023г., постановено по гр.дело № 27749/2020г. по описа на СРС, 26-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, кв.

„Манастирски ливади-запад“, ул. „*******, искове с правно основание чл. 40 ЗУЕС, за отмяна на решения по т. 2.2, т. 3.2, т. 4.1, т. 5.1, т. 5.2, т. 5.3, т. 8.2 и т. 8.4 от Протокол от 28.05.2020г. от Общо събрание на етажните собственици на ул. „*******, гр. София, и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Р. В. Г. и Б. В. Г. са осъдени да заплатят на Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, кв.

„Манастирски ливади-запад“, ул. „*******, сумата 445 лева – разноски за производството, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ, по предявения от Р. В. Г., ЕГН ********** и Б. В. Г., ЕГН **********, срещу етажните собственици от Етажна собственост на ул. „*******, гр.

София, иск по чл. 40 ЗУЕС, взетите на 28.05.2020г. решения по т. 2.2, т. 3.2, т. 4.1, т.

5.1, т. 5.2, т. 5.3, т. 8.2 и т. 8.4 от протокол от общото събрание на етажните 4 собственици на етажната собственост на ул. „*******, гр. София.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******* , да заплатят на Р. В. Г., ЕГН ********** и Б. В.

Г., ЕГН **********, сумата 120 лева – разноски за заплатени държавни такси по делото, сторени пред СРС и СГС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ул. „******* , да заплатят на Б. В. Г., ЕГН **********, сумата 1 300 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, сторени пред СРС и СГС.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5