Решение № 15306 от 21.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15306 гр. София, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В.Б.В. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20221110153765 по описа за 2022 година

Предмет на делото е предявен от Б. А. Н. с ЕГН **********, чрез адв. В. К., обективно съединени установителни искове по чл. 124 от ГПК срещу „Е.М.“ ЕООД с ЕИК ********* за признаване за установено, че не дължи сумите по изп.д 130/2010г. на ч.с.и. М.Ц. с рег. № 840 и район на действие СГС: 11 441,96 лева главница, 6639,45 лева договорна лихва, 145,59 лева неолихвяема сума, както и разноски 1464,20 лева. Аргументира се, че делото било перемирано по закон и действията по събиране на дълга били нелегитимни – счита, че последното валидно действие, поискано от взискателя е от 10.01.2012г. и давността е изтекла към 10.01.2017г. Претендира разноски, за които представя списък.

Ответната страна чрез юрисконсулт Ан. К., в законния срок представя отговор, с който оспорва иска като навежда конкретен аргумент, че посоченото изп.д. е попаднало под действието на два тълкувателни акта – Постановление № 3 на ППВС от 18.11.1980г. и ТР № 2 от 26.06.2015г. и че в случая давността тече от постановяването на второто дело – от 26.06.2015г. и така същата не е изтекла. Моли исковете да се отхвърлят, алтернативно – да се намали адвокатското възнаграждение. Не заявява претенция за разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

По делото не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че ищецът е имал Договор за кредит с „Райфайзенбанк България“ ЕАД и въз основа на подадено от последната заявление по чл. 417 ГПК е бил издаден Изпълнителен лист по ч.гр.д.

3569/2010г. на СРС, 71 състав – л. 39 от делото. За събиране на вземането по същия е образувано ч.гр.д. 130/2010г. на ч.с.и. М.Ц. с рег. № 840 и район на действие СГС.

1

От приетото в препис копие на посоченото изп.д. се установява, че вземането на „Райфазенбанк България“ ЕАД е валидно прехвърлено на ответника в настоящото производство „Е.М.“ ООД с Договор от 29.09.2011г., която цесия е съобщена лично на длъжника Б. Н. на 07.11.2011г. Така „Е.М.“ ЕООД става взискател по изп. д. 130/2010г.

Видно от отбелязванията върху изпълнителния лист /на л. 39-40 от делото/ има множество плащания по дълга помесечни за периода от 07.02.2011г. последно до 10.11.2022г., постъпвали видно от материалите по изп.д. чрез запор върху трудовото възнаграждение на длъжника от различни в годините негови работодатели.

От останалите материали по изп.д. се установява, че Б. Н. няма никакво друго имущество – движимо и недвижимо – към което съдебният изпълнител да е могъл да насочи способи за изпълнение.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът намира иска за неоснователен. Тезата на ищцовата страна, че е настъпила перемция по закон по посоченото изп.д., е необоснована. Тясното тълкуване на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, и това е основание изп.д. дело да се счита за перемирано, според настоящия състав е погрешно и порочно. Няма никакво значение кога взискателят е поискал запор на трудовото възнаграждение, важното е, че той се изпълнява непрекъснато през годините, извършват се плащания, погасява се вземането.

Искането за налагане на запор върху трудовото възнаграждение се прави веднъж, но има продължително действие във времето – докато се изплати дълга. Така еднократно сезиран от взискателя с такова искане, съдебният изпълнител служебно, периодично и редовно прави справки за това къде точно работи длъжника, праща съобщения сам до актуалния му работодател и циклично превежда постъпилите суми. Не е необходимо за извършването на тези действия взискателят да подава отделни искания, но искането му да се наложи запор върху трудовото възнаграждение, може да се счита за подадено за всяко едно такова докато длъжникът има валиден трудов договор и не се изплати дълга. В случая изпълнителното производство е живо, активно, макар и с малки стъпки – заради уговаряния видимо занижен от работника и неговия работодател размер на трудово възнаграждение – дългът се събира. Да се твърди, че взискателят не е поискал действия през последните 2 години и била настъпила перемция е силно формалистично, неправилно и порочно тълкуване на закона.

При положение, че е установено, че длъжникът има само трудово възнаграждение и няма друго имущество, какви точно действия е следвало да иска взискателят да бъдат извършвани освен да се наложи запор върху трудовото възнаграждение и същият да се изпълнява редовно, не е ясно. Изобщо при продължителното действие на запора следва да се тълкува, че взискателят е поискал занапред докато има валиден трудов договор да има наложен запор и това е същинската цел на изпълнението – да се събере дълга.

2

По изложеното настоящият състав приема, че има множество действия през целия период на висящност на изпълнителното дело – от 2010г. насам и не са настъпвали условия същото да се счита за перемирано по закон. Предявените искове за недължимост на вземанията по това изп.д. подлежат на отхвърляне.

По разноските

При този изход на спора разноски биха се следвали на ответната страна, но тя не е формулирала никъде искане за присъждането им, поради което такива не й се следват.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. А. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. С., бл. *** вх. Б, ет. 3, ап. 4, искове по чл. 124 от ГПК срещу „Е.М.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище: гр. София, ж.к. М.Д., ул. „Р.П.-К.“ № 4-6, за признаване за установено, че не дължи сумите по изп.д 130/2010г. на ч.с.и. М.Ц. с рег. № 840 и район на действие СГС: 11 441,96 лева главница, 6639,45 лева договорна лихва, 145,59 лева неолихвяема сума, както и разноски 1464,20 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3