Акт от 27.12.2012, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Тутракан, 27.12.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и дванадесета година в състав:

Районен съдия: Г.Г. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 176/2012 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 34, ал. 2 от ЗС.

1. Предявени са кумулативно субективно и обективно съединени искове по чл. 34 от ЗС. от ищците Р.М.Г. и Д.И.М. – Г., упълномощили с приложени в открито съдебно заседание (о. с. з.) Пълномощно към Договор за правна защита и съдействие бл. № 50732/25.09.2012 г. адв. Н.Б. от Адвокатска колегия – гр. Силистра и с Пълномощно от 12.11.2012 г. адв. Л.Д. от Адвокатска колегия – гр. София.

2. Ищците твърдят, че заедно с ответника В.К.М. са съсобственици на Сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор № *** по кадастралната карта на землището на гр. Тутракан[1], с площ 88 кв. м., находяща се в гр. Тутракан, ***, разположена в поземлен имот, общинска собственост, с идентификатор, № ***. Същите излагат доводи, че са станали собственици съгласно Нот. акт № 96/12.11.2010 г., т. V, общ. рег. № 6434, нот. д. № 567/2010 г. на Нотариус З.Н. , вписан в рег. на НК под № 307 и Нот. акт № 165/29.11.2011 г., т. VII, рег. № 4186, нот. д. № 954/2010 г. на Нотариус Й.Д. , вписан в рег. на НК под № 413 в условията на съпружеска имуществена общност на ½ ид. части от процесния имот. Признава се факта, че останалата ½ ид. части от правото на собственост се притежава от В.К.М. на основание сделки, материализирани в Нот. акт № 166/07.04.2010 г., т. I, рег. № 1219, нот. д. № 104/2010 г. на

Нотариус А.Р. , вписана в рег. на НК под № 315 и Нот. акт № 158/28.11.2011 г., т. VII, рег. № 4157, нот. д. № 947/2010 г. на

Нотариус Й.Д. , вписан в рег. на НК под № 413. Отправено е искане до съда да допусне делба на правото на собственост върху процесния имот при части ½ - общо за двамата ищци и ½ за ответника.

3. Ищците са поискали имота да бъде изнесен като неподеляем на публична продан във втората фаза на делбеното производство, във връзка с което са поискали допускането съдебно – техническа експертиза.

4. Ответникът В.К.М. е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК и е упълномощил с приложено в о. с. з. Пълномощно бл.

№ 81436/12.09.2012 г. адв. Г. П. от Адвокатска колегия – гр. Русе.

5. Същият не оспорва допустимостта и основателността на исковете за делба, но предявява искане за конкретизация на делбения предмет с включването в делбата на пристройка към описаният в исковата молба имот (магазин

- бивша сладкарница "Златна ябълка"), която пристройка със застроена площ 105, кв. м. се намирала в съседният имот, с идентификатор *** и се състояла от тоалетни, предназначени за обслужване на персонала и посетителите, разделени съответно по две, два склада, предназначени съответно за съхранение на суровините за захарни изделия и готова продукция, заготвително помещение, в което се приготвят сладкарски изделия и два склада за амбалаж. Ответникът счита, че пристройката не представлява самостоятелен обект, а е предназначена да обслужва сградата, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор № *** и поради тази причина имота, описан в исковата молба, следвало да бъде допуснат до делба заедно с пристройката към него.

Имотът, който ответника счита, че следва да бъде допуснат до делба, бил описан в Нот акт № 37/06.02.1992 г., т. I, нот. д. № 51/1991 г., изповядан от съдия към Тутраканския районен съд (ТРС). Излагат се доводи, че целият имот

(магазинът и пристройката към него) са били реституирани на С.М.Ч. с Решение № 74/29.07.1992 г. на Кмета на Община – гр. Тутракан и подобренията са били заплатени на Кооперация "Обединена потребителна кооперация "Дунав" (ОПК "Дунав" – правоприемник на РПК

"Наркооп" – гр. Тутракан) от наследника на последния - М.С.Ч. . В последствие с Нот. акт № 429/23.10.1997 г., т. II, нот. д. № 867/1997 г., изповядан от Нотариус към ТРС е било установено правото на собственост на М.Й.П. (внучка на С.М.Ч. ). С Нот. акт № 166/07.04.2010 г., т. I, рег. № 1219, нот. д.

№ 104/2010 г. на Нотариус А.Р. , вписана в рег. на НК под № 315 ответника придобил от наследниците на М.И.П. заедно с ¼ от сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор № *** и "…пристройки, подобрения и приращения от поземлен имот с идентификатор ***…". Именно тези пристройки, подобрения и приращения представляват според ответника пристройката, която същият счита, че следва да се допусне до делба заедно с основната сграда с идентификатор № ***. Твърди се също така, че магазина и пристройката са попадали в парцели № 1440, 1441 в кв. 9 по предходният план на гр. Тутракан. В последствие, през 2005 г. за двете сгради незаконосъобразно били обособени самостоятелни поземлени имоти № 88 и 89 със Заповед № 733/28.07.2005 г. на Кмета на Община – гр. Тутракан. Заповедта била обявена с Решение № 11/06.04.2007 г., постановено по адм. д. № 26/2006 г. на Окръжен съд – гр. Силистра, потвърдено с Решение №

453/14.01.2008 г. по адм. д. № 7134/2007 г. на ВАС. Въпреки това въз основа на отменената заповед в кадастралната карта на града за двата поземлени имота били отредени отделни идентификатори - № *** и ***.

6. Ищците, в отговор на твърдяните от ответника обстоятелства, заявяват със Становище вх. № 4293/14.08.2012 г. (л. 70 – 75 от д.), че сградата с идентификатор *** не следва да бъде включвана в делбения предмет.

Всички наследници на С.М.Ч. черпели правата си на собственост от един и същ акт - нотариален акт № 13, том I. регистър 166, дело № 23/1943 г. на Тутракански околийски съдия, с който техният наследодател бил придобил недвижим имот в гр.

Тутракан, описан като един дюкян, под него маза и таванска стая, който в последствие бил изкупен по реда на ПМС № 60 от 1975 г. С решение № 74/29.07.1992 г. на Кмета на Община Тутракан бил реституиран именно този имот.

Сградата с идентификатор *** била построена след одържавяването на дюкяна и представлявала самостоятелен обект на правото на собственост. Поради тази причина тя не била реституирана на наследниците на С.М.Ч. и останала собственост на РПК "Наркооп", чиито правоприемник ОПК

"Дунав" я бил продал на „Дерос” ООД. В тази връзка сградата с идентификатор *** не била собственост на страните по делото и не следвало да бъде допускана до делба.

7. Ответникът със Становище вх. №

4741/17.09.2012 г. (л. 196 – 201 от д.) оспорва прехвърлителната сделка между ОПК "Дунав" и „Дерос” ООД, тъй като не са били спазени разпоредбите на Наредбата за търговете и конкурсите. В същото становище е отправена и молба за конституиране на трето лице като страна в делбеното производство, а именно „Дерос” ООД.

8. Молбата е отхвърлена с Протоколно определение от 26.09.2012 г. (л. 222 от д.), тъй като самият ответник е твърдял, че страната, чиито конституиране се иска, не е собственик, а в делбеното производство страни могат да бъдат само съсобствениците на процесните вещи.

По допустимостта

9. Конституирани са всички задължителни другари в делбата и са налице всички останали предпоставки за разглеждането на исковете по същество.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

I.Имота до изкупуването му

10. На 29.03.1943 г. е изповядан Нот. акт за покупко - продажба № 13/29.03.1943 г., т. I, рег. № 166, д. № 23/1943 г. на Тутракански околийски съдия (л. 78 и 79 от д.), с който С.М.Ч. закупил от Д.И.Т. , един дюкян, под него маза и таванска стая, находящ се в гр.

Тутракан, по ул***.

10.1.

Съгласно писмо изх. № 19-10-2222/09.08.2012 г. (л. 135 от д.) на Служба по геодезия картография и кадастър (СГКК) – гр. Силистра сградата (на която в последствие е отреден идентификатор ***) е полумасивна, едноетажна, с височина, по - голяма от нормалната, с дървен гредоред, с покрив от керемиди. Същото се потвърждава и от заключението на изслушаната по делото съдебно - строително - техническа експертиза (ССТЕ) (л.

216 от д.), което допълва, че сградата е с висок етаж, полумасивна, с дебелина на зида 48 см, с дървен гредоред и дървен едноскатен покрив с покритие от керемиди. Съгласно заключението на вещото лице строителни книжа за нейното изграждане не са налице. В същия смисъл е и Писмо изх. № УТ – 5712/27.08.2012 г. на Община Тутракан (л. 167 от д.).

10.2.

Становищата на

СГКК и заключението на вещото лице се базират върху актуалният вид на имоти с идентификатор № ***. и № ***, но тъй като по делото не се установява да са извършвани преустройства, свързани с основните конструктивни елементи на двете постройки, съдът счита, че такива характеристики сградите са имали към момента на изграждането им.

11. В периода 1975 г.[2] – 1984 г. сградата била изкупена по реда на ПМС № 60/1975 г., видно от Решението за реституиране (вж. т. 16) и показанията на свид. А.С.М. 3.

II.Изграждането на пристройката

12. През 1984 г. сграда е „…дадена от Съвета да се ползва от „Наркооп”…” съгласно показанията на свид. М. [3].

13. В периода 1984 - 1986 г. към дюкяна била изградена пристройка (към настоящият момент имот с идентификатор № ***.), която да го обслужва, с оглед ползването на дюкяна като сладкарница „Златна ябълка”, като същото се установява от показанията на свид. М. 3, свид. Е.И.П. [4], от заключението на назначената по делото ССТЕ и (л. 216 от д.) и Становището на СГКК (л. 135 от д.).

13.1. От експертизата и становището се установява още, че пристройката е масивна стоманобетонна сграда, едноетажна, с нормална етажна височина, със самостоятелна носеща конструкция и зидове, а покривът e плоча, сградата е с дебелина на зида 25 см, с плосък покрив. Между двете сгради е налична фуга. Пристройката има самостоятелна стена иззидана до тази на старата постройка, което освен от експертизата и становището се установява и от показанията на свид. М. 8.

13.2. Вещото лице е констатирало, че още при строителството на пристройката, за връзката й със старата сграда са обособени две врати. Пристройката очевидно имала самостоятелен вход. Според свид. М. 8 той се намирал „…към пътя…” в северозападната част на пристройката. Свид. П. 4 твърди: „Там, където сега е книжарница[5], беше празно помещение с желязна врата, смъкваща се ролетка и там строителите прибираха инвентара. Имаше вход към улицата.” Същото обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид. Е.И.Н. [6].

13.3. В пристройката били изградени тоалетни, които да бъдат ползвани за дейността на сладкарницата, в който смисъл са и показанията на свид. М. 8 и свид. Н.И.И. [7].

13.4. Съгласно Писмо изх. № УТ

– 5566/10.08.2012 г. на Община Тутракан (л.

131 от д.) в архива към техническата служба не са открити строителни книжа, свързани с извършеното строителство на пристройката към сладкарница „Златна ябълка” – гр. Тутракан, ***. Съдът не приема, това становище за напълно достоверно, а вместо това кредитира заключението на ССТЕ, която е установила, че за пристройката има издаден Протокол обр. 16 и Удостоверение за търпимост (л. 216 от д., т. 1 и 3).

14. В последствие преди 2003 г. основната сграда и пристройката са ползвани за продажба на вестници погребално бюро, съгласно показанията на свид. М. [8]. Свид. П. конкретизира: „В новата част беше вестниците и след това го направиха галантерия, защото моята снаха работеше там. На „Наркооп” плащаха наем през 1994 – 1995 г., така си спомням. Продаваха дрехи, галантерия.”. Последното се потвърждава и от показанията на свид. Н.

6 и приложения по делото Договор за наем от

21.03.1994 г. (л. 272 и 273 от д.).

15. На

06.02.1992 г. с Нот. акт № 37/06.02.1992 г., т. I, нот. д. № 51/1991 г., изповядан от съдия към Тутраканския районен съд (л. 30 от д.) е удостоверено придобиване на правото на собственост по давностно владение върху Магазинно помещение и склад, с обща застроена площ от 160 кв. м., построено с отстъпено право на строеж в кв. 9 на гр. Тутракан, от РПК „Наркооп” – гр. Тутракан.

III.Реституция на имота

16. На 29.07.1992 е издадено Решение

№ 74/29.07.1992 г. на Кмета на Община – гр. Тутракан (л. 48 от д.), с което на С.М.Ч. по реда на ЗВСНМСА е възстановена собствеността върху имот, изкупен по реда на ПМС № 60 и находящ се на ***, който към момента на издаването на решението представлявал сладкарница „Златна ябълка”. В същото решение на С.М.Ч. е указано да се споразумее с РПК „Наркооп” – гр. Тутракан относно заплащането на подобренията в имота, направени след 1975 г.