Решение № 260095 от 20.07.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1634/2019
- Вид
- Решение № 260095
- Подписан
- 20.07.2020
- В сила
- 10.04.2021
- Състав
- ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1 · Закон за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания
- чл. 429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл. 493 · Кодекс за застраховането
- чл. 493 ал.1 т.5 · Кодекс за застраховането
- чл. 494 т.10 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 ал. 3 и 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 ал. 3 и 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 383 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 109 · Правилник за администрацията в съдилищата
- чл. 1 ал.1 т.6 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№………./……………………...2020 г. гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА при секретар Албена Янакиева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1634 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са за разглеждане искове на М.Ц.В., ЕГН **********,***, представлявана от адв. Св. С. *** предявени срещу „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК: ********* с адрес гр. София бул. Витоша № 89Б, чрез адв. Д (ВАК) със служ. адрес гр. Варна, ул. Цар Симеон I № 26, № 2, за заплащане на остатъчно обезщетение над изплатена от застраховател сума: в размер на 60 000 лв., за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесно увреждане (счупване на 6 ребра в лява гръдна половина, кръвонасядания в предна повърхност на гръден кош, по дясна и предна половина на корема над пъпа, предностранична лява повърхност на кореба, задна дясна седалищна повърхност, по дясна мишница и дясна предмишница в горна трета, по вътрешна повърхност на ляво бедно в долна трета в област на ляво коляно) и психическа травма и емоционален стрес, ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска до окончателно изплащане на обезщетението по банкова сметка на пълномощника *** ***; и обезщетение в размер на 6550 лв. за забавено изплащане на това застрахователно обезщетение в периода от 05.09.2018 (дата на изтичане на срок за определяне на обезщетението от застрахователя) до предявяване на иска на 02.10.19г.
Ищцата е основала иска си на твърдения, че водачът М В Х застрахован с полица № 06/118001832045/23.06.2018г за управление на МПС л.а. „***“ рег. № *** по поет от 23.06.18г. до 09.10.2018г от ответното застрахователно дружество риск „гражданска отговорност”, е предизвикал ПТП на 30.07.2018 год. на третокласен път между гр. Долни Чифлик и с.
Пчелник като навлязъл в насрещна лента за движение, където настъпил челен удар с л. а. „*** “. Твърди, че като пътник в ударения автомобил понесла телесни увреждания, изразяващи се в счупване на ребрата и множество кръвонасядания, които са били диагностицирани от съдебен медик, а лечението й е проведено в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е била изследвана и наблюдавана в отделение за гръдна хирургия. Твърди, че след изписването се възстановявала бавно и изтърпяла силни болки, които не са отшумяли и към настоящия момент, като сочи, че са вероятни и допълнителни негативни последици които ще тълпи и в бъдеще.
Излага, че телесните наранявания и емоционалния стрес от изживяното произшествие влошили социалния й живот, намалили способността й да общува с близки и приятели, и въпреки възстановяването продължават да нарушават ритъма й на живот. Твърди, че сънува кошмари, страхува се да се вози в автомобил и силно се разстройва при новини за катастрофи. Счита, че негативни за нея последици с такъв интензитет и продължителност са основание за ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия поискан размер, а предложеното след изтичане на срока за определянето му обезщетение в размер на само 15000лв не е справедливо.
По същество пълномощникът на ищеца пледира за уважаване на доказаната претенция в цялост, като излага доводи за остатъчни и непреодолени с лечението физически и психичен дискомфорт.
Ответното застрахователно дружество, оспорва претенцията, като сочи, че след като е бил уведомено за събитието е предприело установяване на щетите, но не е получило съдействие в срока за разглеждане на претенцията. Едва след като е получил изискани от разследващите органи книжа е определил обезщетение в размер, съответен на обема на установените щети. Оспорва настъпване на други увреждания, вследствие процесното ПТП, за чието възстановяване да е необходим период по-дълъг от 1-2 месеца, които да налагат справедливо обезщетяване на неимуществени вреди над този размер. Оспорва ангажирането на отговорността му за забава, като сочи, че въпреки указанието за нуждата от документи, не са били представени никакви данни за вината на застрахования, с което ищецът сам е осуетил своевременното определяне на обезщетението и съответно застрахователят не е бил в забава.
По същество пълномощникът на ответника поддържа същите доводи и пледира за отхвърляне на неоснователна и недоказана претенция за присъждане на горница над полученото вече обезщетение.
Страните претендират насрещно разноски, конкретизирани в списъци (л.77, 79).
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение №497/14.02.2020г.(л.50). Допълнително е било уточнено искането като неполучена горница, а окончателната правна квалификация и по-подробно изложение на твърденията и възраженията на страните се съдържа в доклада, обявен за окончателен в открито съдебно заседание (л. 83) по допълнен проект, възприет от страните без възражения (л.53-54).
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Няма спор между страните относно наличие на валидно застрахователно правоотношение, признато въз основа на удостоверена по общодостъпен начин регистрирана полица за застраховка гражданска отговорност на автомобилист за л.а. „***“ рег. № *** с № 06/118001832045/23.06.2018г сключена с ответното застрахователно дружество и действала от 23.06.18г. до прекратяване на покритие на 09.10.2018г.
Механизмът на възникване на ПТП и причинната връзка на настъпилата средна телесна повреда с противоправното поведение на водача Хасан са установени с утвърдено споразумение по НОХД 2571/2019г по описа на ВРС, с което подсъдимият се признава за виновен за инкриминирано деяние. На осн. чл. 383 ал.1 НПК споразумението има значение на присъда, която следва да бъде зачетена от граждански съд, разглеждащ последици от конкретното престъпно деяние (чл. 300 ГПК). Застрахователното събитие се урежда като противоправно вредоносно поведение на водача на застрахования автомобил, покриващо фактическия състав на престъплението по чл. 343 ал.3 б. „а“ пр. 2 вр. ал.1 б. „б“ пр.2 НК. Затова и в настоящия процес тези престъпни обстоятелства съставляват и основание за ангажиране на договорната отговорност на застрахователя на причинителя на вредите към пострадалия. В случая наказателният съд е наложил наказание за виновно и противоправно причиняване на престъпен резултат – средна телесна повреда на пътника М.В., като несъмнено е установил причиняване на счупване на 6 ребра в лява гръдна половина, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за 1-2 месеца, именно като съставомерна последица от удара между насрещно движещите се два автомобила в резултат на нарушените правила за движение от застрахования водач.
За интензитета и характера на настъпилия вредоносен резултат ищцата се позовава на медицинската документация от проведено лечение и освидетелстване (медицинско удостоверение № 764/13.08.18г и епикриза на л. 11-12), която е допълнително интерпретирана от назначен от съда медицински експерт. Съдебният лекар потвърждава(л.75), че още след катастрофата, пострадалата пътничка е била транспортирана до Спешен сектор на МБАЛ и приета за лечение в Гръдна хирургия, където са установени фрактури на левите ребрени дъги, но оперативно лечение не се е наложило и пациентката е била изписана с препоръки за наблюдение и контролни прегледи. При изписването допълнително са удостоверени и множество кръвонасядания по корема, седалището, мишница и предмишница, бедро и подбедрица. Документираните телесни увреждания според експерта точно съответстват на възприетия механизъм на понасяне на удари върху тъпи предмети от тяло на пътник в автомобил блъснат челно от друго МПС. Вещото лице е потвърдило провеждането на адекватно за тези увреждания домашно лечение с обезболяващи медикаменти, както следващия възстановителен процес, продължил около 3 месеца, е протекъл без усложнения и без нужда от допълнителна рехабилитация. Към настоящия момент при личен преглед лекарят е констатирал пълно срастване на фрактурите и възстановяване на обема на движенията в пълен обем. Вещото лице потвърждава, че счупването на ребрата се характеризира с много силни болки, затруднения в дишането и ограничения в движението на тялото, като до зарастването през първия месец е била нужна и чужда помощ за обгрижване на пациента, а след това интензитета на болката намалява и постепенно се възстановява самообслужването. Остатъчни неблагоприятни последици от комплекса физически увреждания категорично вещото лице не може да обоснове.
Отделно психологичната експертиза (л.69) установява, че ищцата е преживяла ПТП и породените от него физически увреждания, особено в периода до възстановяване на движенията, като психотравма, нарушила баланса на личността и засегнала настроението, емоциите и волевата дейност, понижила самооценката и създала усещане за малоценност, особено при общуването й в семейството, и повишена страхова готовност до степен да изключи ползването на МПС от преди активен шофьор. Травматичният спомен и негативната емоция са породили разстройство в адаптацията, изразило се в психосоматични прояви на генерализирана тревожност – нервност, треперене, мускулно напрежение, изпотяване, замайване, сърцебиене, световъртеж и епигастрален дискомфорт, главоболие и липса на сън, които създават дискомфорт в ежедневието, Според експерта, извършила освидетелстване на ищцата към настоящия момент, продължаващият стрес, породен от околната градска среда, където ежедневно среща МПС, и изживява опасения за евентуално настъпване на нов инцидент, възпрепятства овладяването на тревожността със собствените сили на личността на пострадалата и налага провеждане на психологична терапия за предотвратяване на хронифициране и задълбочаване на симптомите.
Макар и депозирани от съпруг на ищцата, съдът не намира основание да не кредитира показанията на разпитания свидетел В. (л. 85), тъй като те са последователно изложени, без противоречия и несигурност, а и кореспондират на медицинската документация и наблюденията на експертите. Свидетелят ясно описва изживяванията на пострадалата непосредствено след катастрофата и периода на възстановяване и лечение.
Свидетелства за болезнено понесени не само физически болки и неудобства от нуждата да ползва чужда помощ но и новопоявило се усещане за безпомощност, непреодолим страх от МПС и тревожната симптоматика, която изцяло кореспондира със заключението на психолога. Съдът приема за установена съществената разлика в самооценката й на социалната роля на грижовна майка и домакиня, оказала се поради увреждането си в тежест на своите близки.
В заключение, съдът приема за установени като причинени от противоправното поведение на застрахования водач не само телесните увреждания породили негативни изживявания като значителни по интензитет болки и неудобства от обездвижването и възстановяването на движенията на тялото за период от 3-4 месеца, но и продължилите с различен интензитет („флуктруиращи”) тревожни и страхови изживявания. Същевременно категорично се установява, че оздравителния процес по телесните увреждания е приключил без усложнения. Затруднения в движенията на ищцата и понастоящем и произтичащи от тях емоционални негативни изживявания не се доказаха. Затова и сега наличния психологичен дискомфорт съдът преценява като преодолим при подходящо лечение, като най- същественото засягане на социалните функции на личността (майчинската малоценност) следва да може да бъде преодоляна след отпадане на физическата безпомощност.
При така установените факти, съдът намира претенциите на ищцата за частично основателна по следните правни съображения:
Съдът отчита, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, поради което и дължимото за това застрахователно събитие обезщетение следва да покрие пълния размер на понесените от пострадалия вреди. Такива са настъпили в неимуществената сфера на ищеца, но само в обема на доказаните увреди и страдания, изцяло преодолени като телесни увреждания и преодолими с лечение негативни психични промени.