Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 225 от 06.12.2024, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Административно наказателно дело 848/2024
Вид
Решение № 225
Подписан
06.12.2024
В сила
03.01.2025
Състав
Светослав Емилов Петров

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.161, т.1,2,4 и 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.161, т.1,2,4 и 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.161, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.161, т.1,2,4 и 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.161, т.1,2,4 и 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.177, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Кюстендил, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослав Ем. Петров при участието на секретаря Г. Ив. Накова-Милушева като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно наказателно дело № 20241520200848 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба от И. Г. К. с ЕГН ********** с адрес с. ***, ул. „***“ № *** против наказателно постановление № 24-1139-001395 от 30.05.2024г., издадено от Началник на сектор “Пътна полиция” при ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на К. на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП.

В депозираната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП.

Наказващият орган, чрез гл. юрисконсулт Л. излага становище, че жалбата е неоснователна и се моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

На 20.05.2024г. около 15:17ч. в гр. Кюстендил на кръстовището образувано от ул. „Хаджи Димитър“ и ул. „Асен Златаров“ с посока на движение от ул. „Хаджи Димитър“ към ул.

„Бузлуджа“, И. Г. К. управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 407“ с рег. №***.

Полицейските служители - свидетелите П. и Г. спрели процесния автомобил за проверка и установили, че водачът е И. Г. К. представил СУМПС № **** издадено от ***, като същото не било придружено от легализиран превод на български език. За констатираното 1 нарушение бил съставен АУАН № 920717, който К. подписал без възражения.

В АУАН е дадена квалификация на нарушението по чл.161, т.3 от ЗДвП с посочена фактическа обстановка описана по-горе.

Впоследствие на 30.05.2024г. е издадено обжалваното наказателно постановление с идентична фактическа обстановка и на И. Г. К. на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: писмените доказателства съдържащи се в административнонаказателната преписка и показанията на разпитаните свидетели П. и Г..

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, които не се оспорват от страните.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за този са следните:

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обосноваващи отмяната на атакуваното НП. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Нарушението е описано ясно и е дадена точна правна квалификация чл.161, т.3 от ЗДвП.

Направеното възражение е неоснователно за липсата на извършване на нарушение от обективна и субективна страна, защото жалбоподателят се е бил прибрал в България на 17.05.2024г., защото едва след като се сдобие с легален превод на СУМПС издадено от канадските власти е имал право да управлява автомобил на територията на Република България и това в случая не е било сторено към момента на нарушението 20.05.2024г..

Съдът намира, че по същество бе доказано съставомерно нарушение на правилата за движение по пътищата по ЗДвП от страна на жалбоподателя – чл.161, т.3 от ЗДвП, който регламентира правилото, че за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, в случай, че е придружено от легализиран превод на български език, тъй като Канада не е страна попадаща в изключенията посечени в чл.161, т.1,2,4 и 5 от ЗДвП.

При така установеното нарушение, АНО правилно е приложил и материалния закон, като е наложил административно наказание за съответното нарушение в минимален размер съгласно санкционната норма на чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП.

Съдът намира, че не е налице "маловажен" случай на административно нарушение, поради което не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния случай извършеното административно нарушение не се отличава от обикновените случаи на административни нарушения от този вид.

Нарушението на чл.161, т.3 от ЗДвП е обвързано със санкционната разпоредба на чл.177, 2 ал.1, т.2 ЗДвП и предвиденото наказание е глоба от 100 до 300 лв.

Неправилна е преценката на АНО за тежестта на извършеното нарушение и преценката на другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съгласно чл. 12 ЗАНН административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и изпълнение на задълженията към държавата.

Именно поради преследваната цел, санкцията следва да бъде индивидуализирана, след преценка на всички релевантни обстоятелства. Наказващият орган не е мотивирал размера на наложеното наказание в размер 150 лева. Видно от приложената справка за нарушител, К. няма наложени наказания за нарушения по ЗДвП от 2007г. до момента на нарушението – 20.05.2024г..

При така установената фактическа обстановка, следва да се приеме, че административното наказание е следвало да бъде определено в минималния размер.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва да измени НП в частта относно размера на административното наказание като го намали до минимален размер от 100 лева.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-1139-001395 от 30.05.2024г., издадено от Началник на сектор “Пътна полиция” при ОДМВР-гр.Кюстендил, в частта, с която на И. Г.

К. с ЕГН ********** с адрес гр. ***, , ул. „***“ №**, вх.***, ет.***, ап.***, на основание чл.177, ал.1, т.2 ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 150 лева за нарушение на чл.161, т.3 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА административното наказание – „глоба“ от 150 /сто и петдесет/ лева на 100 /сто/ лева.

В останалата част потвърждава изцяло наказателно постановление № 24-1139-001395 от 30.05.2024г..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съдгр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________

3