Акт № 957 от 17.02.2016, Окръжен съд - Благоевград

Решение

Номер

188

Година

23.5.2012 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

04.12

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Любен Хаджииванов

Секретар:

Мара Кермедчиева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Любен Хаджииванов

Гражданско I инстанция дело номер

20115400100176 по описа за

2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.226 от Кодекса на застраховането във вр. с чл.45 и 86 ЗЗД.

Образувано е по иск на Н. П., от Г. С., в която се твърди, че същата била майка на Д. Д., починал вследствие на пътнотранспортно произшествие на 23.06.2010г. в Г. С.. На същата дата вторият ответник П. А., от Г. С., управлявал лек автомобил "Мини Купър", с рег. № СМ ** СМ, собственост на баща му А. А., и по непредпазливост, вследствие на нарушение на правилата на чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 ЗДП, чл.73, ал.1 ППЗДП допуснал ПТП, вследствие на което починал Д. Д.. Образуваното за това престъпление наказателно производство по нохд №37/2011г. на ОС-С. завършило със споразумение от 09.06.2010, в което механизмът на произшествието бил описан, както следва: на 23.06.2010г. около 23.00часа в Г. С., пред база за изкупуване на черни и цветни метали на "Ростер"ООД-С., движейки се в посока кв. Р., вторият ответник П. А. при управление на посочения автомобил и в нарушение на правилата, цитирани по-горе, със скорост около 115км/ч., при максимално разрешена скорост за движение 50км./ч., при навлизане в десен завой на пътя, загубил контрол над управлението на автомобила, довел до прекомерно завиване, съчетано с употреба на спирачка, които общо довели до загуба на устойчивост на автомобила, поради което последният се блъснал в товарен автомобил "Сканиа 112 Х", с рег.№СМ *** АС, собственост на "Ростер" ООД-С., с което по непредпазливост причинил смъртта на ищцата Д.Д.. Тъй като влязлото в сила споразумение имало характера на влязла в сила присъда, то било задължително за гражданския съд относно гражданските последици на деянието, а именно относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на основание чл. 300 ГПК.

Твърди, че вследствие на смъртта на сина си претърпяла и продължавала да търпи неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, мъка от загубата на сина си. Животът й се обърнал наопаки и загубил смисъл. Починалият Д. Д. бил единствен син, майката и синът били много близки, неразделни и емоционално свързани. Те разчитали един на друг, живеели в сплотеност и задружие. Ищцата очаквала времето, в което ще се ожени и ще има собствено семейство и деца, на които тя да се радва и помага, а вместо това ходела на гробищата и се грижела за гроба му. За близките отношения между майка и син свидетелствало и обстоятелството, че в наименованието на търговската й фирма била включена добавката "и син".

Към момента на произшествието собственикът на лекия автомобил А. А., управляван от втория ответник П. А., имал сключен договор за застраховка "гражданска отговорност" с първия ответник З.”. -С. от 30.11.09г. Затова увреденият имал пряк иск за претърпените от увреждането вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието, срещу застрахователя. Затова моли, с оглед на чл.52 ЗЗД, съдът да определи обезщетение за понесените от загубата на сина й вреди, който справедлив еквивалент според нея възлизал на 100 000лв. Върху това обезщетение се дължала и мораторна лихва, която от момента на деянието до исковата молба възлизала на 12 445.95лв. Моли съда да осъди ответниците, вторият евентуално, да й заплатят исковата сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Постъпили са отговори и от двамата ответници. З. „.-С., оспорва иска по основание и размер. Не се спори, че вторият ответник А. по непредпазливост причинил смъртта на Д. Д. вследствие на пътно-транспортно произшествие, както и че било налице одобрено споразумение със силата на влязла в сила присъда за това. Поддържа, че претендирания размер на обезщетението бил прекалено завишен. Поддържа също, че починалият Д. в момента на произшествието не носел обезопасителен колан, в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДП. Затова, макар да не променяло механизма на произшествието, това обстоятелство съпричинявало настъпилия противоправен резултат в размер на 50 %. Това било потвърдено и от изслушаната експертиза. Автомобилът, управляван от втория ответник П. А., бил нов, снабден с триточкови колани и допълнителни системи за сигурност. Затова поставянето на колан би предотвратило излитането на тялото на починалия от колата и удара му в асфалта, който е причинил смъртта. Фактът, че починалият Д. не бил поставил обезопасителен колан бил отчетен при постигане на споразумението по приключилото наказателно производство, затова и на прекия причинител А. било наложено сравнително леко наказание, с оглед приноса на пострадалия. Затова претендираното обезщетение следвало да се намали с този процент. В отговора е посочена и друга насока на съпричиняването на смъртта на пострадалия, а именно наличието на неправилно паркиран товарен автомобил "Сканиа" в мястото на удара. Искането за привличане „. Ф. -С. като трето лице-помагач на този ответник, с оглед обстоятелството, че товарният автомобил не бил застрахован, е оставено без уважение. Претендираното обезщетение било завишено и предвид установената съдебна практика и социално-икономическите условия в страната, и следователно не отговаряло на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Чрез юриск. С. претендират и за направените по делото разноски.

Постъпил е и отговор от ответника П. А.. Според становището му по същество, смъртта на Д. Д. настъпила от черепно-мозъчна травма, получена от удара на тялото му в асфалта, а не в превозното средство. Затова при поставяне на предпазен колан смъртта не би настъпила, тъй като той не би излетял от автомобила. Поддържа, че съпричиняването е в размер на 50%, и следователно обезщетението трябвало да се намали с този размер. Чрез адв. А. поддържа да се присъдят направените по делото разноски.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Безспорните факти по делото са следните: настъпило пътно-транспортно произшествие на 23.06.2010г. в Г. С., на ул. "П. Б." в посока кв. Р., в близост до базата за изкупуване на черни и цветни метали на "Ростер" ООД-С., причинено от П. А. с управлявания от него лек автомобил "Мини Купър", с рег. №СМ ** СМ, в резултат на което била причинена смъртта на Д. Д., от Г. С.. Не се спори, че към момента на деянието собственикът на автомобила А. А., баща на водача П. А., имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника З. „.-С.. Безспорно е, по-нататък, че ищецът Н. П. е наследник, майка на починалия Д. Д., на 19 години. Няма спор също, че по отношение на извършеното деяние е налице одобрено споразумение по нохд №37/2011г. на ОС-С. от 09.06.2011г., със силата на влязла в сила присъда, с което П. А. бил признат за виновен за причиняване по непредпазливост смъртта на Д.Д., в резултат на управление на моторното превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата.

Спорен е главен доказателствен факт, а именно, дали е налице съпричиняване от пострадалия Д. Д. на настъпилия противоправен резултат, вследствие непоставянето на обезопасителен колан. Или спорно е, дали основната причина от техническа гледна точка, довела до смъртта на пострадалия Д., е несъобразяването от водача П. А. с атмосферните условия, състоянието на пътя и пътното платно, релефа на местността и превозвания товар, видимостта и/или ограниченията й, и най-вече с допустимата и разрешена скорост в населени места от 50км./ч., както и всички други обстоятелства от значение за безопасното движение. Или е налице и друг причинен процес, довел до смъртта на пострадалия Д., свързан с непоставянето от него на обезопасителен колан. Спори се дали е налице съпричиняване, и какъв е приносът на пострадалия в количествено отношение за настъпване на противоправния резултат. Ответниците оспорват и размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди.

Относно механизма на произшествието са събрани писмени доказателства, които с изключение на експертизата не се оспорват. Няма спор, че като фактическа обстановка деянието, установено със споразумението, одобрено с определение от 09.06.2011г. по нохд №37/2011г. на ОС-С., е установено със задължителната сила на влязла в сила присъда относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, според чл.300 ГПК. По този начин, обстоятелствата, че на 23.06.2010г. в Г. С., на ул. "П. Б.", пред база за изкупуване на отпадъци за черни и цветни метали на "Ростер"ООД-С., движейки се в посока кв. Р., при управление на лек автомобил "Мини Купър",с рег. №СМ ** СМ, в нарушение на правилата за движение по пътищата чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 ЗДП, чл.73, ал.1 ППЗДП, със скорост около 115км./ч., при максимално разрешена скорост за движение в градски условия 50км/ч. , при навлизане в десен завой от пътя, П. А. е загубил контрол над управлението на автомобила, извършвайки технически неправилна реакция с волана, довела до прекомерно завиване, съчетано с употреба на спирачка, общо предизвикали загуба на устойчивост на автомобила, поради което се е блъснал в паркиран на тротоара товарен автомобил "Сканиа 112 Х", с рег. №СМ ** АС, собственост на фирма "Ростер"ООД-С., с което по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващия в лекия автомобил Д. Д., са установени безспорно.

Действително, в присъдата съпричиняване на пострадалия не е установено. Но е установена съдебната практика, че няма пречка то да се доказва пред гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Относно механизма на произшествието и участието на пострадалия в него, е изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза.

Според експертизата, произшествието е настъпило на асфалтов път, при градски условия, след сравнително дълъг и прав пътен участък, и излизане на автомобила от лек десен завой, с правилен вираж на завоя. Дясното пътно направление било еднопосочно, с две ленти, разделени с прекъсната разделителна линия, с широчина на дясната лента 4м, а на лявата -3.95м. В мястото на произшествието, вдясно от дясната лента, имало уширение на пътя за паркиране, ограничено с бордюр с височина 6см. и широко 5.70м. Всъщност от фотоснимка №14, на л.39, том І от дознанието, е видно, че не става дума за уширение на пътя, а за тротоар. Според заключението и скицата, неразделна част от него, в мястото на произшествието, преди мястото на удара, били отразени множество спирачни и други следи /означени на скицата с червен цвят/ с посока навътре към центъра на завоя, а не навън към периферията. За употребата на спирачка, като причина за следите, свидетелства и деформирания педал на спирачката на фотоснимки 25 и 27, л.63, том І от дознанието. Следите не били от центробежни сили, а от странично плъзгане, започвали от лявата пътна лента, преминавали в дясната и продължавали надясно, до мястото на удара.

Ударът бил ексцентричен, с предна лява част на лекия автомобил и настъпил в задната лява страна на товарен автомобил "Сканиа", фотоснимки 19-21, л.41-42, том І от дознанието и скицата. Ударът бил предшестван от протриване на лекия автомобил в предната страна на друг товарен автомобил "Мерцедес", паркиран пред товарния автомобил "Сканиа", фотоснимки 12-14, л.39, том І от дознанието. След удара настъпило завъртане на лекия автомобил около вертикалната му ос наляво на приблизително 450 градуса, за което свидетелстват следите под формата на окръжност на скицата и фотоснимки 25-27, на л.43-44, том І от дознанието. След завъртането лекият автомобил се установил в разделителната ивица между пътните платна, с предната си част насочен към лентата си на движение.

Механизмът на произшествието, според експертизата, бил следният : лекият автомобил "Мини Купър", управляван от П. А., се движел по улица "П. Б." със скорост приблизително 115км./ч., която скорост е около критичната, след сравнително дълъг прав участък. При наближаването на десния завой и навлизането в него, А. е употребил спирачки, неправилна реакция, която съчетана с несъобразената скорост, е довела до загуба на устойчивост на автомобила и странично занасяне. Затова не може да се приеме заключението на експертизата в т.нар. трети вариант, че от техническа гледна точка причина за произшествието е, че при опит да натисне спирачка, водачът е натиснал газта, форсирал е докрай, след което употребил спирачка и деформирал педала й. От разположението на спирачните следи и следите от занасяне, може да се направи обоснован извод, че А. е натиснал газта и е ускорил автомобила преди навлизането в десния завой, в резултат на което автомобилът достигнал 115км/ч. След това, възприемайки навлизането в завой като опасност, е натиснал рязко спирачка, системата на автомобила за стабилизация в завой не е сработила, и в резултат на високата скорост и употребата на спирачка и волан, автомобилът е загубил устойчивост и започнал да се занася и се плъзга странично.