Определение № 313 от 11.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 313 гр. Пловдив , 11.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефка Т. Михова

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20215300501303 по описа за 2021 година Производство по чл.274, ал.1,т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от В. ХР. Д., ЕГН:**********, със съдебен адрес:град Пловдив ,бул.“Шести септември“№187, ет.5, оф.11, чрез пълномощника адв.С.М. , против разпореждане

№ 8041 на

Пловдивския районен съд от 29.04.2021 г. постановено по гр. д. № 4244/2021 г. , ХІІ гр., с което е върната исковата му молба и прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на допуснатите нередовности-невнесена държавна такса.В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане и се настоява от жалбоподателя за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Производството пред Пловдивския районния съд е образувано по предявени от ищците Н.Д. и В.Д. активно субективно съединени искове по чл.439 от ГПК за признае за установено по отношение на ответника "Финанс Инфо Асистанс " ЕООД , ЕИК 130997190 , че всеки един от ищците, и поради изтекла в негова полза погасителна давност, не дължи на ответника сума от 7373.07 лева по запис на заповед , издаден на 15.11.2007г.

Към исковата молба е представен документ за внесена държавна такса в размер на 295 лева само от ищеца Н.Д.. Двукратно с разпореждания от 08.03.2021г. и 14.04.2021г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение с указания, че по делото следва да се представят доказателства за внесена държавна такса и от ищеца В.Д. в размер от 295 лева. Разяснил е на страната,че двамата ищци не са необходими другари в 1 това производство , тъй като изтичането на давност не е общ за двамата факт.

Солидарната им отговорност означава единствено , че кредиторът може да насочи изпълнение против всеки от тях за цялото вземане по свое усмотрение, но не - и че за двамата тече обща давност, доколкото те имат отделен патримониум, а давността по своя характер е бездействие на кредитора по отношение на точно определен длъжник. Затова и в това производство всеки от ищците защитава отделен свои интерес и нормата на чл. 72 ал. 1 от ГПК е неприложима. Всеки от ищците дължи по смисъла на чл. 72,ал.2 от ГПК отделно държавна такса съобразно цената на иска, като таксите са еднакви по размера си.

Ищецът В.Д. е отказал да внесе определената му от съда държавна такса , която според него е една, оглед претендираното по делото общо благо и след като другият ищец е внесъл дължимата държавна такса в размер от 295 лева, то неоснователно се претендира заплащане на такава и от него.

Така поради неизпълнение на горното задължение, първоинстанционния съд е постановил на 29.04.2021г. обжалваното разпореждане , с което на основание чл.129,ал.4 от ГПК е върнал исковата молба на подателя В.Д. и прекратил производството по делото.

При тази фактическа установеност обосновано районният съд е върнал исковата молба на ищеца В.Д. и прекратил производството по делото, тъй като указанията за внос на дължимата по делото държавна такса не са били изпълнени в определения му от съда срок.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателят,че не дължи заплащане по делото на държавна такса, след като такава е била заплатена от другия ищец с оглед претендираното по делото общо благо.

Ищците В.Д. и Н.Д. имат качеството на обикновени другари/чл.216, ал.1 от ГПК/, защитават различни свои интереси и решението спрямо тях може да бъде различно като резултат. Това е така, тъй като давността тече,спира и може да се прекъсва за всеки длъжник само поотделно. Прекъсването и спирането на погасителната давност срещу един солидарен длъжник няма действие спрямо останалите съдлъжници. Затова по отношение на дължимата държавна такса е приложима разпоредбата на чл.72, ал.2 от ГПК, в който смисъл е определение №8 от 08.01.2020 г. по ч.гр.д. № 4838 / 2019 г. на ВКС, ІІІ гр.отд. Според тази норма за предявените в една молба искове за защита на различни интереси минималната такса се събира от всички интереси, което обуславя и задължение за обикновените другари за внасяне на държавна такса от всеки един от тях при обща въззивна или обща касационна жалба.

Следователно и двамата ищци дължат по 295 лв. държавна такса, както правилно е приел първоинстанционният съд в обжалваното разпореждане.

Горното обосновава извод, че причина за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото се дължи на проявеното процесуално бездействие от ищеца В.Д. да охрани интересите си , като изпълни указанията на съда за внасяне на указаната му от съда държавна такса в размер от 295 лева. Като не е сторил това, първоинстанционния съд правилно е приложил разпоредбата на 129,ал.4 от ГПК и върнал исковата молба на подателя й.

По изложените съображения ,настоящата частна жалба е неоснователна 2 и определението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8041 на Пловдивския районен съд от 29.04.2021 г. постановено по гр. д. № 4244/2021 г. , ХІІ гр.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.280 ГПК в 1-седмичен срок от връчване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3