Решение № 178 от 24.10.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Бургас, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500194 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 250 от Гражданския процесуален кодекс.

По делото е постановено решение № 129/18.07.2022 год. по в.гр.д. № 194/2022 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с което след частична отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, въззивният съд е присъдил в полза на ищеца по делото С. С. Ш., ЕГН ********** от гр.

С., ул. “С.“ № ** допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от адв.О. в качеството му на процесуален представител на ищеца С. С. Ш., с която на осн. чл.250 от ГПК е поискано допълване на решение №129/18.07.2022 год. по в.гр.д.№194/2022 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с присъждане от въззивния съд на законната лихва върху разликата от 2800 лв., считано от 02.10.2020 год. до окончателното плащане на сумата.

Твърди се, че по въпроса за законната лихва върху присъдената разлика липсва произнасяне на въззивния съд, поради което решението следва да се допълни, като се присъди лихвата.

В дадения срок е постъпило писмено становище от ЗК“Лев инс“АДСофия, чрез процесуален представител адв. В., в което е посочено, че молбата за допълване на решението е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

1

По направеното искане за допълване на решението, в дадения срок, останалите страни не са подали отговори.

Бургаският апелативен съд, намира молбата за допълване на решението за ДОПУСТИМА, но НЕОСНОВАТЕЛНА.

Макар да е завишил размера на обезщетението за неимуществени вреди дължими от ответния застраховател в полза на ищеца, въззивният съд в мотивите на решението е обяснил по какви причини в случая не следва да присъжда претендираната от ищеца законна лихва върху разликата от 2 800 лв. В решението е посочено, че въпреки искането направеното във въззивната жалба подадена от ищеца за присъждане на законна лихва върху дължимата разлика над уважения от окръжния съд размер до приетия за основателен размер от окръжния съд, въззивният съд няма основание да присъди върху разликата над 5000 лв. до 7800 лв.- т.е. върху разликата от 2800 лв. претендираната от ищеца с исковата молба законна лихва. Посочено е, че окръжният съд с обжалваното решение не се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив за законната лихва върху главницата над уважения от него размер от 5000 лв., а в срок не е поискано допълване на решението на първоинстанционния съд по този въпрос. При липсата на произнасяне на окръжния съд по въпроса за законната лихва върху отхвърлителната за главницата част, произнасянето на въззивния съд за първи път по този въпрос би било недопустимо.

В молбата се сочи, че претенцията на ищеца произтича от причинено му непозволено увреждане, в който случай лихвата се дължи от деня на увреждането и цели да обезщети потърпевшия за последиците от забавеното плащане. Сочи се, че лихвата при деликтно обезщетение е компенсаторна, тъй като по начало длъжникът не може да бъде в забава преди да бъде определен размерът на задължението – т.е. ликвидността на дълга се разглежда като предпоставка за дължимост на лихвата за забава, поради което се твърди, че въззивният съд е следвало да присъди законна лихва върху увеличения размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Настоящият съд намира, че соченото от ищеца по молбата за допълване на решението не променя вече изложения в мотивите на решението извод по поставения въпрос. Соченото в молбата за допълване има отношение към материалноправните предпоставки за присъждане на законна лихва върху обезщетение за вреди от непозволено увреждане, като в случая материалното право дава основание за присъждане на законна лихва от момента на деликта.

Въпросът относно невъзможността законна лихва да се присъди от въззивния съд в случая не е материалноправен, а процесуалноправен и се отнася до забраната с въззивното решение съдът да се произнася за нещо извън това, за което се е произнесъл първоинстанционният съд. В случая липсва отхвърлителен диспозитив на окръжния съд за законната лихва върху отхвърлената част от главницата, което стеснява възможния предмет на въззивно обжалване само до това, за което първоинстанционният съд се е 2 произнесъл. Дори материалното право да сочи, че такава лихва се дължи, за да я присъди за първи път въззивен съд, трябва да се отмени решението на окръжния съд в отхвърлителната част за лихвата и едва тогава да се уважи претенцията. Въззивният съд е в невъзможност за такава отмяна в случаите, в които липсва отхвърлителен диспозитив на първоинстанционния съд, а ако за първи път се произнесе по този въпрос, в тази част ще е налице недопустимо въззивно решение /постановено извън възможния предмет на въззивно обжалване/, подлежащо на обезсилване от горната инстанция.

Ето защо молбата за допълване на решението с присъждане на законна лихва върху присъдената от въззивния съд разлика в главницата, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. О. в качеството му на процесуален представител на ищеца С. С. Ш., с която на осн. чл.250 от ГПК е поискано допълване на решение №129/18.07.2022 год. по в.гр.д.№194/2022 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с присъждане от въззивния съд на законната лихва върху разликата от 2800 лв., считано от 02.10.2020 год. до окончателното плащане на сумата.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3