Определение № 112 от 13.03.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. К., 13.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно частно гражданско дело № 20265100500049 по описа за 2026 година

Производството е по чл.248, ал.3 от ГПК.

С определение № 1/05.01.2026 г., постановено по ч.гр.д. № *3/2025 г. по описа на РС – К., е допълнено определение № 1200/01.10.2025 г. в частта за разноските, като: „А.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ул. „П.“ № *, ет.*, ап.*, е осъдено да заплати на Р. Г. Ч., ЕГН ********** и адрес: гр. К., бул. „Б.“ № * сумата от 106,24 евро (равностойност на 207,99 лв.), представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство съразмерно на уважената част от претенцията, вместо първоначално присъдената за разноски сума в размер на 400 лв. със заповед № 51/07.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Също така Р. Г. Ч., с ЕГН ********** и адрес: гр. К., бул. „Б.“ № * , е осъден да заплати на „А.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.“ № *, ет.*, ап.*, сумата от 145,42 евро (равностойност на 284,42 лв.) с ДДС, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство съразмерно на обезсилената част от издадената заповед № 51/07.02.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Със същото определение е обезсилена заповедта за изпълнение на 1 парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № *3/2025 г., по описа на Районен съд – К., в частта, за заплащане на сумата над 207,99 лв., представляваща разноски по делото - заплатен адвокатски хонорар.

С определение № 5/05.01.2026 г., постановено по ч.гр.д. № *3/2025 г. по описа на РС – К., е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 1/05.01.2026 г., постановено по ч.гр.д. № *3/2025 г. по описа на Районен съд - К., като по отношение на дължимите от заявителя на длъжника суми на предпоследния абзац на стр. 3-та (в мотивите) на определението вместо „сумата от 284,42 лв. с ДДС“, да се чете „сумата от 113,77 лв. с ДДС“ и в диспозитива на определението вместо „сумата от 145,42 евро (равностойност на 284,42 лв.) с ДДС“ да се чете 58,7 евро (равностойност на 113,77 лв.) с ДДС.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател „А.“ ООД – гр.С., който го обжалва чрез своя процесуален представител - адв. С. П., като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че дължимото адвокатско възнаграждение за подаденото от възражение следва да се изчисли на базата на чл.7, ал.7 във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, съобразно материалният интерес и пропорционално на обезсилената част от заповедта за изпълнение, или 585,64 лв. без ДДС, респ. или 702,76 лв. с ДДС. Сочи се, че претендиралото възнаграждение било 600 лв. с ДДС и съответствало на предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. Застъпва се становището, че макар и законодателят да не задължава обосноваване на подаденото възражение, в настоящия случай това било наложително, за да може заповедта за изпълнение на парично задължение да бъде обезсилена по отношение на недължимите суми, а по отношение на сумите, за които няма подадено възражение, тя да влезе в сила, като се избегне подаването на установителен иск, с което се обоснова претендираният размер на адвокатското възнаграждение. Моли съда да отмени обжалваното определение, като осъди Р. Г. Ч. да заплати на „А.“ ООД – гр.С. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС.

Ответникът по частната жалба Р. Г. Ч., представляван от процесуалния 2 си представител адв. М. С.-С., е представил отговор на основание чл.276, ал.1 от ГПК, с който оспорва молбата като неоснователна. Излага съображения, че възражението по чл.414 от ГПК е по утвърден образец и не се мотивира, но дори и да има обосновка, то предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото адвокатското възнаграждение било определено правилно.

Сочи се също, че в резултат на възражението не било спестено завеждането на установителен иск, а намиращите се у работодателя документи, които не били известни на жалбодателя, не изисквали задълбочен анализ за изчистване на възникналия казус. Моли съда да остави в сила обжалваните определения.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с частната жалба, констатира:

Частната жалба е допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване.

По същество разгледана частната жалба е частично основателна.

Ч.гр.д. № *3/2025 г. по описа на РС - К. е било образувано по подадено от Р. Г. Ч. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, заплащане от длъжника „А.“ ООД – гр.С. на сумата в размер на 18 000 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение, както и за сумата в размер на 1057.66 лв. мораторна лихва.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, рег. № 51/07.02.2025 г. по ч.гр.д. № *3/2025 г. по описа на РС – К., е разпоредено длъжникът „А.“ ООД – гр.С. да заплати на Р. Г. Ч., сумата в размер на 18 000 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение, сумата в размер на 841.05 лв. мораторна лихва, както и сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

С възражение по чл.414 от ГПК, длъжникът „А.“ ООД – гр.С., представляван от адв. С. П., е възразил срещу издадената заповед за главницата над 9 419.48 лв., както и за мораторната лихва над 330.65 лв. Във възражението е посочено, че на работника Р. Г. Ч. е заплатено дължимото трудово възнаграждение за месец май 2024 г. след направени удръжки и след заплащане на сума по наложен запор на трудовото възнаграждение по изп.д.

№ 1276/2021 г. по описа на ЧСИ Р.С.. С възражението са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС. Към 3 възражението са представени фишове за начислено трудово възнаграждение, запорно съобщение по изп.д. № 1276/2021 г. по описа на ЧСИ Р.С. и платежни нареждания за платени суми по изпълнителното дело. Представени са и договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС и документи за заплащане на възнаграждението.

Във връзка с подаденото възражение и дадените указания, Р. Г. Ч. е предявил иск по чл.422 от ГПК против „Аква тим БГ“ ООД – гр.С., за сумата в размер на 9 419.48 лв., представляваща неизплатени трудови възнаграждения, както и за сумата в размер на 490.41 лв. - лихва за забава.

С определение № 1200/01.10.2025 г. по ч.гр.д. № *3/2025 г. по описа на РС – К., е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № *3/2024 г., по описа на Районен съд - К., в частта относно следните претенции, а именно: за главницата в размер на 8580,52 лв., включваща получено трудово възнаграждение за м. април 2024 г. и м. май 2024 г., дължими по закон удръжки от работодателя върху трудовото възнаграждение и изплатени суми по наложен запор на трудовото възнаграждение по изп. д. № 1276/2021 г. по описа на ЧСИ Р.С., с рег. № * на КЧСИ, както и за мораторната лихва в размер на 350,64 лв. върху тази сума, като е прекратено производството в тази част.

При така установените данни по делото въззивният съд намира, че при преценка дължимостта на разноските, сторени в заповедното производство от длъжника за адвокатско възнаграждение, следва да се има предвид, че процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл.414 от ГПК. Следва да се възприеме разрешението, дадено в Определение № 102 от 14.03.2022 г. по ч. т. д. № 2481/2021 г. на ВКС, ТК, I т.o., че разноските следва да бъдат определени в приложение на чл.11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа по аналогия на основание §1 от Допълнителните разпоредби. Правилото на чл.11 урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство. Необходимо е да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл.419 от ГПК, искане за спиране - чл.420 от ГПК и възражение - чл.414 от ГПК, все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното от молителя материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод извършване на сочените действия не следва да 4 бъдат съизмервани със заявения за защита от молителя материален интерес.

Той има значение единствено при определяне на разноските, сторени от заявителя, предвид разписаното правило в чл.7, ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Едва с отговора на исковата молба по чл.422 от ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право. В този смисъл са и определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., ТК, ІІ т. о., определение № 45 ОТ 23.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., ТК, І т. о.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че в случая на длъжника се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което е обосновано и съответно на извършената работа. Така определеното възнаграждение следва да бъде редуцирано съразмерно на обезсилената част на заповедта в размер на 96.95 евро, респ. 189.61 лв. (400 лв. адв. х-р Х 8 936.16 лв. обезсилена част на заповедта / 18 841.05 лв. общ р-р на зад-то по заповедта = 189.61 лв.). С определението си първоинстанционният съд е присъдил на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 58.70 евро, като следва да бъдат присъдени допълнително 38.25 евро с ДДС, като жалбата в останалата й част следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Ето защо и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, въззивният съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Р. Г. Ч. от гр. К., бул. „Б.“ № *, с ЕГН **********, да заплати на „А.“ ООД – гр.С., р-н „К.“, ул. „П.“ № *, ет.*, ап.*, с ЕИК *, допълнително 38.25 евро с ДДС, представляващи адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „А.“ ООД – гр.С., р-н „К.“, ул.

„П.“ № *, ет.*, ап.*, с ЕИК *, в останалата й част, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6