Определение № 984 от 18.04.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 984 гр. София, 18.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20238002901165 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД, чрез процесуален представител, против Решение № 379 от 24.03.2023 г. по в. гр. д.

№ 2143/2022г. на Апелативен съд – София, с което е обезсилено постановеното от Софийски градски съд Решение № 583 от 21.03.2022 г. по гр.д. № 9149/2021г. в частта, с която по предявения от „Юробанк България“ АД насрещен инцидентен установителен иск против З. С. Р. и Т. П. Р. е поправена на основание чл.28, ал. 2 ЗЗД допусната грешка в пресмятането в Споразумение за разсрочване на парично задължение от 12.05.2015г., сключено между „Юробанк България“ АД, от една страна, и З. С. Р., Т. П. Р. и Е.Т. Р. /починала впоследствие/, като в т.1 от споразумението задължението по Договор за кредит HL 32237/14.02.2008г. да се чете „ в размер на 49 215 лв.“, вместо неправилно изписаното 25 157 лв., а задължението по Договор за кредит HL 17809/19.12.2006г. да се чете „в размер на 17 327лв.“, вместо неправилно изписаното 8 857лв. Въззивното решение се обжалва и в частта, с която след отмяна на Решение № 583 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 9149/2021г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от З. С. Р. и Т. П. Р. против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.439 ГПК, е признато за установено, че З. С. Р. и Т. П. Р. не дължат при условията на солидарност на взискателя „Юробанк България“ АД паричните вземания по изпълнителен 1 лист от 09.09.2014г., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 9554/2014г. от Софийски районен съд и по изпълнителен лист от 30.04.2014г., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 9553/2014г. от Софийски районен съд, по образуваните изп. д. № 20158460400037 и изп. д.

№ 20158460400036, двете по описа на ЧСИ, вписан под № 846 в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, поради изпълнение на задълженията. Със същия съдебен акт Апелативен съд – София е осъдил „Юробанк България“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Т. П. Р. деловодни разноски за първата инстанция в размер на 7 397, 48 лв. и за въззивното производство в размер на 11 649, 59 лв., а на З. С. Р. деловодни разноски за първата инстанция в размер на 3 430 лв. и за въззивното производство в размер на 8 385 лв.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се претендира неговата отмяна. Касаторът възразява срещу дадената от въззивния съд правна квалификация на предявения от него инцидентен установителен иск, като такъв по чл.124, ал.4 ГПК, предмет на който бил спорен факт, а не по чл. 212 ГПК, с предмет спорно правоотношение, съобразно заявеното. Позавава се на немотивираност на аткуваното решение поради липса на анализ на доказателствата, на собствена преценка на доказателствената им стойност, както и необоснованост на извода досежно правното естество на сключеното между страните спорумение.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. По отношение допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, обективирана в тълкувателни решения и постановления, съответно изброени, но без да формулира правен въпрос.

В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по отношение на които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на 2 правото,

1. Следва ли съдът да установи размера на цялото задължение на страна по договор, за да се произнесе по предявения отрицателен установителен иск за недължимост (погасяване) на част от цялото задължението ?;

2. Съдът по свой почин ли следва да установи цялото задължение или следва да има изявления на някоя от страните за установяване на цялото задължение ?;

3. В случай, че следва да има волеизявление от една от страните, какъв е процесуалният ред за това - чрез насрещен иск, отделен иск или инцидентен установителен иск ?;

4. Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.2 ЗЗД, грешката при пресмятане не е предпоставка за унищожаване, а подлежи на поправяне. Какъв е процесуалният ред за това поправяне ?;

5. Счита ли се за грешка в пресмятането, когато сумите са сметнати в различна валута, но срещу сумата е посочено вярното наименование на валутата ?;

6. Представлява ли неоснователно обогатяване, когато вследствие на грешка в пресмятането, длъжникът е изплатил наполовина по-малка сума от действителното задължение ?;

7. Допустими ли са свидетелски показания, които да удостоверят процедурите в една институция, каквато е банката по одобряване на едно споразумение - от постъпването на молбата от страна на длъжниците до подписване на споразумението, относно фазите на изготвяне на одобрение, процеса на одобрение и механичното изготвяне на споразумение ?;

8. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички събрани по делото доказателства, като посочи мотиви за възприятията си относно всяко от тях ?;

9. Счита ли се за недобросъвестно поведението на страна по договорно задължение, когато молбата й за допълнително споразумение не съответства на текста на споразумението, без да са изтъкнати причините за това и да има договорки в тази насока и задължението е намалено наполовина без да има воля у кредитора ? Представлява ли това доказване волята на страната ?

3

По въпрос № 8 се излагат доводи, че е налице и самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради оскъдност на мотивите, в които е описана несъществуваща фактическа обстановка.

Ответниците – З. С. Р. и Т. П. Р., чрез процесуален представител, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представят самостоятелни отговори, с които изразяват становище за неоснавателност на основанията за допускане на касационно обжалване и на касационната жалба. Претендират присъждане на направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвени отговори на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството пред Софийски градски съд е било образувано по предявен от З. С. Р. и Т. П. Р. срещу „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване, че не дължат при условията на солидарност на взискателя „Юробанк България“ АД паричните вземания по изпълнителен лист от 09.09.2014 г., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч. гр. д. № 9554/2014 г. от Софийски районен съд и по изпълнителен лист от 30.04.2014 г., издаден на основание Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 9553/2014 г. от Софийски районен съд, поради пълно изпълнение на задълженията в хода на изпълнителното производство по двете дела.

Първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане предявен от ответната банка срещу ищците инцидентен установителен иск, квалифициран като такъв по чл.28, ал.2 ЗЗД, с предмет поправяне на грешка, допусната вследствие на неверни пресмятания в сключеното между страните споразумение от 12.05.2015 г. С постановеното по спора решение Софийски градски съд е поправил на основание чл.28, ал.2 ЗЗД допусната грешка в пресмятането в Споразумение за разсрочване на парично задължение от 12.05.2015г. и е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл.439 ГПК по съображения, че ищците продължават да дължат суми по двата 4 изпълнителни листа.

Сезиран с жалба на ищците, след анализ на събраните доказателства съставът на Апелативен съд – София е установил, че между ищците и ответника били сключени Договор за кредит HL 17809 от 19.12.2006 г. и Договор за кредит HL 32237 от 14.02.2008 г., сумите по които били уговорени и получени в български лева, като съобразно погасителните им планове били погасявани до 2014г. Поради неизпълнение от страна на длъжниците банката обявила двата кредита за предсрочно изискуеми и подала заявления по чл.417 ГПК, по които били образувани две заповедни производства и съответно били издадени: Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 30.04.2014г. по ч.гр.д. № 9553/ 2014г. от Софийски районен съд, с който ищците били осъдени при условията на солидарност да заплатят главница в размер на 42 998,17 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2014г.; възнаградителна лихва, в размер на 3 165,83 лв. за периода от 10.08.2013г. до 20.02.2014г.; такса в размер на 289,02 лв. за периода от 13.05.2013г. до 20.02.2014г., държавна такса в размер на 929,06 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 097,44 лв.; Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 09. 09.2014г. по ч.гр.д. № 9554/2014г. от Софийски районен съд, с който ищците били осъдени при условията на солидарност да заплатят главница в размер на 27 328, 94 лв., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2014г.; мораторна лихва в размер на 2 081,06лв. за периода от 10.08. 2013г. до 20. 02.2014г.; такса в размер на 218,95лв. за периода от 08.01.2013г. до 20.02. 2014г., държавна такса в размер на 592,58 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 895,55 лв. Въз основа на изпълнителни листове от 30.04.2014г. и от 09.09.2014г. по молба на банката били образувани съответно изп. д. № 20158460400037 и изп. д. № 20158460400036 по описа на ЧСИ, вписан под № 846 в регистъра на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, който връчил покани за доброволно изпълнение и длъжниците направили плащания за сумата от 12 378 лв. С молба от 16.02.2015г. длъжниците поискали от взискателя да определи остатъка от паричните задължения по всеки един от договорите и да разсрочи тяхното изпълнение.

От приложената от ответника справка-извлечение за паричните задължения по двата договора към 08.04.2015г. било установено, че 5 длъжниците са направили две плащания - с първото плащане на 09.05.2014 г. били погасени разноски в размер на 7 400 лв., а с второто, направено в периода от месец февруари до 08.04.2015г., т.е. след образуването на изпълнителните дела, била преведена общо сумата от 12 378 лв.

Прието е също така, че на 12.05.2015 г. ищците и ответника сключили Споразумение за разсрочване на задължението на четири равни вноски в срок от 12 месеца, платимо от З. Р. и Т. Р. поотделно, в размер на сумата от 3 600 лв., като в споразумението изрично било посочено, че към 08.04.2015г., остатъкът на паричното задължение по Договор за кредит HL 17809 от 19.12.2006г. е в размер на 8 857 лв., а остатъкът на задължението по Договор за кредит HL 32237 от 14.02.2008г. е в размер на 25 157 лв., като общото парично задължение възлизало на 34 014 лв. С член 2 от Споразумението било уговорено, че всеки един от длъжниците ще заплати четири равни вноски в размер на 3 600 лв. в срок до 12 месеца, т. е. на всеки три месеца, след което ще отговарят на условията за рефинансиране.

Въз основа на представените от ищците писмени доказателства е прието, че всеки от тях е направил плащанията по споразумението, вследствие на което задължението в размер на 34 014 лв. било изцяло погасено.

Обсъдено е прието в първоинстанционното производство заключение на счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило задълженията на ищците съобразно издадените изпълнителни листове към 08.04.2015г., към датата на подписване на споразумението и една година след това, както и към датата на извършване на експертизата. Посочено е, че експертизата е установила, че описаният в споразумението размер на задълженията не съответства на счетоводните регистри; че самото споразумение не е било осчетоводено, както и че всички задължения в договорите за кредит били уговорени и осчетоводявани в български лева.