Решение № 3783 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3783 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110209819 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 356094 от 13.03.2019 г., издадено от заместник - кмет на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, т. 1, т. 2 и т. 2 вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО или Наредбата/ на В. Г.

А., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Пледира за отмяна на процесното НП като незаконосъобразно, алтернативно приложение на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски, релевира възражение на прекомернст на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява, не изпраща представител. От страната депозирани писмени бележки, които по съдържание припокриват доводите в първоначалната жалба.

Въззиваемата страна се представлява в съдебното заседание в лицето на юрк. В., която от своя страна иска от съда да потвърди наказателното 1 постановление като правилно. Счита, че жалбата е депозиране след изтичане на срока за обжалване. Претендира юрисконсулстко възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Противно на възражението за изтекъл срок за обжалване, съдът намира, че видно от изискания препис от ПДИ по изп. Дело № 4499/2021г. по описа на ЧСИ – М. Б. е, че ПДИ е връчена надлежно на жалбоподателя на 13.06.2025г. Жалбата срещу НП е подадена на 16.06.2025г., т.е. в преклузивния 7 -мо дневен срок.

От фактическа страна се установява, че на 25.02.2019 г., в 11:45 ч., в гр.

София, жалбоподателят пътувал в автобус № ***, с инвентарен номер 2017.

След спирката на бул. Царица Йоана, с посока на движението Сливница район: Люлин, жалбоподателят бил проверен за наличие на редовен превозен документ от контрольора В. Т.а и при извършената проверка той не разполагал с никакъв превозен документ – нито билет, нито абонаментна карта за пътуване. Контрольор от ЦГМ, предложил на А. да закупи билет на стойност 40 лева, тъй като е бил нередовен пътник, но последната отказала, и той съставил срещу нея обжалваното по настоящем НП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН – „ По въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част 2 на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго”. Така субсидиарното приложение на

НК се разпростира спрямо административнонаказателните производства по отношение изключващите отговорността обстоятелства. Такъв характер безспорно следва да се приеме, че има давността за реализиране на отговорността, като материално правен институт. На първо място, това произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство (видно от чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които наказателното производство следва да бъде прекратено). На второ място, след като законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове, реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На поголямо основание това следва да се отнася и до административните нарушения, които по правило са деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва правният извод, че доколкото в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, то по въпросите, свързани с течението, спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и следващите от НК. В частност, в процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК, тоест административнонаказателното производство се изключва по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на срок надвишаващ четири години и шест месеца, считано от датата на извършване на нарушението. Видно от гореизложената фактическа обстановка процесното нарушение било извършено на 25.02.2019 г., a абсолютният давностен срок за реализиране на административнонаказателната отговорност е изтекъл на 25.08.2023 г.

Ето защо, Софийският районен съд намира, че поради изтичане на абсолютния давностен срок, предвиден в закона, наказателното постановление следва да бъде отменено, като не намира основание да обсъжда останалите доводи в жалбата.

Предвид изхода на делото право на разноски има жалбоподателят. Същият е представляван от адвокат, като видно от договора за правна защита и съдействие е, че уговорената правна помощ е безплатна на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗА. Ето защо предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и предвид наложеното наказание съдът намира, че на основание чл. 18, 3 ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата следва да присъди в полза на адв. Т. сумата от 400 лв., която се явява в минималния предвиден в закона размер.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 356094 от 13.03.2019 г., издадено от зам. - кмет на Столична община, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и за нарушение на чл. 18, т. 1, т. 2 и т. 2 вр. чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществен градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО или Наредбата/ на В. Г. А., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 50 /петдесет/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Столична Община да заплати в полза на адв. В. Т. от САК сумата от 400 лв. на основание чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4