Решение № 2291 от 22.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2291 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Цвета Ив. Василева като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330113746 по описа за 2022 година

Ищецът Т. К. М. - Г. е предявила против „Креидсимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕАД субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, както следва:

1. За приемане за установено в отношенията между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД, че сключенията между тях договор за потребителски кредит № *****/****** г. е недействителен, а в условията на евентуалност да се приеме за установено, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от същия договор е нищожна;

2. За приемане за установено в отношенията между ищеца и „Ай Тръст“ ЕАД, че сключеният между тях договор за поръчителство от ***** г. е недействителен.

Ищецът твърди, че сключеният между него и първия ответник договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не било включено уговореното в договора за поръчителство възнаграждение за фирма – поръчител, а това от своя страна водело до заблуждаване на потребителя какъв е точният процент на годишните му разходи по кредита. На следващо място счита, че договорът е недействителен на основание чл. 2 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Ищецът посочва още, че уговорката на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит, предвиждаща представяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави и се явява неравноправна. Излагат се и подробни съображения за недействителност на договора за поръчителство, сключен с втория ответник.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявените искове, като твърди, че договорът за потребителски кредит не е подписан, тъй като е налице отказ от заявление за 1 кредит преди предоставяне на заемната сума. Счита, че доколкото сумата по кредита не е предоставена на ищеца и с оглед реалния характер на договора, то не е налице възникнало валидно правоотношение, което да се обяви за недействително.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕАД също оспорва предявените искове, като твърди, че договор за предоставяне на поръчителство между него и ищеца не е сключван.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК.

По иска против „Кредисимо“ ЕАД:

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК „договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем…“. От буквалното тълкуване на така цитираната разпоредба може да се направи извод, че договорът за потребителски кредит може да както реален, така и консенсуален, тъй като съгласно първия, посочен от законодателя, вариант договорът е сключен с предоставяне на заемната сума. В настоящия случай, тълкувайки разпоредбите на представения и приет по делото договор № ****/**** г., става ясно, че действието му е поставено под условие, а именно одобрение от страна на кредитора на подаденото от потребителя заявление. /чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от процесния договор/. В зависимост дали потребителят е заявил кредит с обезпечение или без, срокът за одобрение на заявлението е различен, като в ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 е посочено, че ако кредиторът не одобри заявлението договорът не поражда действие между страните. Съгласно чл. 1 от процесния договор кредиторът се задължава да предостави кредит при условие, че подаденото заявление от кредитополучателя е одобрено.

От изложеното следва, че одобрението на заявлението, респ. предоставяне на паричния ресурс е условие за пораждане действието на договора. По делото не бе установено сбъднало ли се е условието, а именно одобрено ли е подаденото от ищцата заявление, респ. предоставена ли е сумата, предмет на договора за кредит. Впрочем, в исковата молба не се излагат твърдения в тази посока, не се представят и доказателства за усвояване на предвидената в договора парична сума.

Доколкото по делото не бе установено по безспорен начин, че представеният договор за потребителски кредит № *****/**** г. е произвел действие, то и предявеният главен иск за приемане за установено, че същият е недействителен, се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. По същите съображения неоснователен се явява и евентуалният иск за прогласяване нищожността на отделна клауза от договора.

По иска против „Ай Тръст“ ЕАД:

В тежест на ищеца бе възложено да установи наличие на правоотношение по договор за предоставяне на поръчителство, респ. пороците, водещи до неговата недействителност.

2

Ищецът не ангажира никакви писмени доказателства, установяващи възникнала валидна облигационна връзка между него и „Ай Тръст“ ЕАД. При това положение съдът е изправен пред невъзможност да преценява действителността на договор, който не е представен по делото. По тези съображения искът подлежи на отхвърляне.

За пълнота на изложението следва да се добави, че доколкото не се установи сключването на твърдения договор за поръчителство, и дори да се приеме, че договорът за заем е произвел действие, какъвто не е настоящият случай, то неговата недействителност не би могла да бъде изведена на твърдяното основание по чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. За да се приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради невключване в ГПР на възнаграждението за поръчител, то трябва уговорка за такова възнаграждение да бъде установена по делото. Както стана ясно по-горе, доказателства за сключен договор, респ. поето задължение за заплащане на възнаграждение на фирма – поръчител, не бяха ангажирани по делото. По мнение на настоящия състав договорът не е недействителен и на другото, посочено в исковата молба, основание, а именно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 20. В заключение настоящият състав намира и че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора не е нищожна, тъй като представянето на обезпечение не е въведено като условие за отпускане на кредит, като потребителят има възможност да заяви и необезпечен кредит.

С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определи в размер на сумата от по 100 лв. за всеки ответник на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като прецени осъществените действия от страна на процесуалните представители на ответниците.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. М. – Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Т. м." № *, против Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Витоша“ № 146, сграда „А“, ет. 2, бизнес център „България“, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № ****/***** г. е недействителен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. М. – Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Т. м.“ № *, против Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Витоша“ № 146, сграда „А“, ет. 2, бизнес център „България“, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договор за потребителски кредит № *****/**** г. е нищожна.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. М. – Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „Т. м.“ 3

№ *, против „Ай Тръст“ ЕАД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Витоша“ № 146, сграда „А“, ет. 2, бизнес център „България“, установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство от **** г. е недействителен.

ОСЪЖДА Т. К. М. – Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, сумата от 100 лв. – разноски в производството делото.

ОСЪЖДА Т. К. М. – Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ЗЗД на „Ай Тръст“ ЕАД, ЕИК 203508899, сумата от 100 лв. – разноски в производството делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4