Определение № 449 от 06.10.2025, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 355/2025
- Вид
- Определение № 449
- Подписан
- 06.10.2025
- В сила
- 22.12.2025
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 449 гр. Бургас, 06.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500355 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпилата частна жалба, с вх.
№ 15039/31.07.2025г. от К. Л. П. против определение № 1692/02.07.2025г., постановено по гр.д. № 1630/2025г. на ОС –Бургас, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалване на разпореждане № 1316/10.04.2025г. и е върната частната жалба против същото разпореждане. Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.276 ГПК, но по нея не е платена дължимата държавна такса в размер на 15лв. С разпореждане № 2709/01.08.2025г. окръжният съд е оставил жалбата без движение, като са дадени указания за внасяне на държавна такса, съобщението за което е връчено на съдебния адрес на жалбоподателя на 15.09.25г. В рамките на указания срок не са представени доказателства за внасяне на определената такса, нито е постъпило искане за освобождаване от нея. Указанията седмодневен срок за отстраняване на нередовностите по жалбата е изтекъл на 23.09.2025г. С разпореждане № 3402/29.09.2025г. окръжният съд е изпратил жалбата по компетентност на АС –Бургас.
Частната жалба против определение № 1692/02.07.2025г., в частта в която е отказано освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15лв. за обжалване на разпореждане № 1316/10.04.2025г. е неоснователна по следните съображения:
С разпореждане № 1538/02.05.2024г. по повод молба на ищеца П. за освобождаването му от внасяне на държавна такса в размер на 1157,20лв. по предявения иск за нищожност на постановление за възлагане на ЧСИ Н. Г., е указал на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за семейното, имущественото и здравословното състояние, както и за доходите си, като представи декларация за тези обстоятелства в оригинал и, че му е известна наказателната отговорност за невярно деклариране. Към молбата за 1 освобождаване от такса е приложена снимка на декларация, в която липсва година на съставянето й. С молба от 15.05.2024г. ищецът, чрез адв.Д. е поискал продължаване на срока, тъй като клиентът му е в чужбина. Съдът е указал да се представят доказателства за тези твърдени обстоятелства, но след като не са представени и е изтекъл срокът,който е дал за представяне на декларацията, съдът е отказал да освободи ищецът от държавна такса по исковата молба. Против отказа да бъде освободен от такса ищецът е подал частна жалба с вх. № 12342/09.07.2024г., която с разпореждане № 2365/10.07.2024г. е оставена без движение за внасяне на такса в размер на 15лв. По този повод е постъпило искане, с вх.№ 7693/05.08.2024г. на АС – Бургас за освобождаване от такса по всички жалби като социално слаб. С разпореждане № 2667/07.08.2024г. съдът отново е указал да се представи декларация в оригинал за семейно, имуществено, здравословно състояние, доходи, която да съдържа и изявление за това,че на заявителя е известна наказателната отговорност за невярно деклариране. С разпореждане № 694/21.02.2025г. е върната частната жалба против определение № 1503/07.06.2024г. Против този акт на съда също е постъпила частна жалба от ищеца, която също е оставена без движение за внасяне на такса и представяне на пълномощно на процесуалния представител, като не е последвало изпълнение на тези указания, връчени на адв.Д. на 31.03.2025г. С разпореждане № 1316/10.04.2025г. съдът е върнал жалба, с вх. № 5269/17.03.2025г. срещу разпореждане от 21.02.2025г., с което е върната жалба, с вх.№ 12342/09.07.2024г. срещу определение № 1503/ 07.06.2024г., всички постановени по гр.д. № 1630/2023г. на ОС –Бургас. Това разпореждане е връчено на ищеца на 22.05.2025г. Против разпореждането от 10.04.2025г. е постъпила частна жалба с вх. № 10403/29.05.2025г. С разпореждане № 1869/30.05.2025г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя да внесе такса в размер на 15лв. по сметка на БАС.
Съобщението е получено на съдебния адрес на ищеца на 24.06.2025г. На 01.07.2025г. е постъпила молба с вх. № 12884, с което е поискано освобождаване от държавна такса, като се твърди, че молителят е социално слаб. По повод на тази молба е постановено и обжалваното определение, с което съдът е отказал освобождаване от такса. По делото ищецът е отправял многократни искания за освобождаване от внасяне на държавна такса, давани са му указания да представи доказателства за семейно положени, здравословно състояние, доходи и имущество,като представи съответната декларация. По делото на л.33 е налична декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, която не е представена в оригинал, не е посочена и година на изготвянето й – посочена е само дата - 03 февруари.
Съдът в разпореждане от 02.05.2024г. /л.37/ е указал на ищеца да представи декларацията в оригинал, като декларира, че му е известна наказателната отговорност за деклариране на неверни обстоятелства по чл.313 НК. В продължение на цялото производство след това /продължило по въпроса за освобождаване от държавна такса от първата молба за това, подадена на 09.01.2023г до този момент/, тези указания не са изпълнени.
Съгласно чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски не се внасят от физическите 2 лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, преценката за това дали молителят разполага с материални възможности, средства и/или имущество за заплащане на дължимите за производството такси и разноски се прави въз основа на цялостен анализ данните за имущественото състояние на лицето, неговото семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички други обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на задълженията свързани с упражняваните от него процесуални права, отнесени към съответния размер на разходите за цялостното развитие на производството. Преценката е конкретна и се извършва в хода на всяко отделно производство. Имущественото и семейното положение на молителя може да бъде установено с декларация, с която страната декларира, под страх от наказателна отговорност, обстоятелствата свързани със своето материално, имуществено и семейно положение или с представяне на доказателства в тази насока. Ако имуществената декларация е непълна или неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен. При липсата на представени от страната актуална декларация или други доказателства във връзка с установяване на възможността му да плати дължимата държавна такса, съдът няма задължение служебно да събира данни относно наличието на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК , тъй като установяването на същите е в тежест на молителя. Представената по делото декларация не е в оригинал, няма посочена година на съставянето й, не е налице декларация на лицето, че му е известна наказателната отговорност за невярно декларирани обстоятелства и не може да се прецени на база на нея дали декларираните обстоятелства са актуални към момента на направеното искане за освобождаване от такси. Поради това правилно съдът е отказал да освободи жалбоподателя от внасяне на такса в размер на 15лв. за обжалване на разпореждане № 1316/10.04.2025г.
Неправилно е обжалваното определение, в частта, в която е върната частната жалба с вх.№ 10403/29.05.2025г. преди да е влязло в сила определението, с което е отказано освобождаване от държавна такса. След влизането му в сила следва съдът да даде нови указания на жалбоподателя да внесе в указан от съда срок дължимата държавна такса от 15лв. и едва при неизпълнение на тези указания да върне жалбата.
Доколкото настоящото производство е образувано при невнесена от жалбоподателя държавна такса за въззивно обжалване, същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на БАС държавна такса в размер на 15 лева.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К. Л. П. против определение № 1692/02.07.2025г., в частта, в която е оставена без уважение молбата му за освобождаване от такса за обжалване на разпореждане 3
№1316/10.04.2025г.
ОТМЕНЯ определението в частта, в която е върната частна жалба № 10403/29.05.2025г., подадена от К. Л. П. против разпореждане № 1316/10.04.2025г. постановено по гр.д. № 1630/2023г. на ОС –Бургас.
ОСЪЖДА К. Л. П., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.С., ул.“П. О М.“, бл.*, ап.*, адв.В. Д., да заплати по сметка на Апелативен съд – Бургас държавна такса в размер на 15 /петнадесет/ лева, на основание чл. 77 ГПК.
Определението в частта, в която е оставена без уважение частната жалба може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя, в останалата част е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 449 гр. Бургас, 06.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20252000500355 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпилата частна жалба, с вх.
№ 15039/31.07.2025г. от К. Л. П. против определение № 1692/02.07.2025г., постановено по гр.д. № 1630/2025г. на ОС –Бургас, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса за обжалване на разпореждане № 1316/10.04.2025г. и е върната частната жалба против същото разпореждане. Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.276 ГПК, но по нея не е платена дължимата държавна такса в размер на 15лв. С разпореждане № 2709/01.08.2025г. окръжният съд е оставил жалбата без движение, като са дадени указания за внасяне на държавна такса, съобщението за което е връчено на съдебния адрес на жалбоподателя на 15.09.25г. В рамките на указания срок не са представени доказателства за внасяне на определената такса, нито е постъпило искане за освобождаване от нея. Указанията седмодневен срок за отстраняване на нередовностите по жалбата е изтекъл на 23.09.2025г. С разпореждане № 3402/29.09.2025г. окръжният съд е изпратил жалбата по компетентност на АС –Бургас.
Частната жалба против определение № 1692/02.07.2025г., в частта в която е отказано освобождаване от внасяне на държавна такса в размер на 15лв. за обжалване на разпореждане № 1316/10.04.2025г. е неоснователна по следните съображения:
С разпореждане № 1538/02.05.2024г. по повод молба на ищеца П. за освобождаването му от внасяне на държавна такса в размер на 1157,20лв. по предявения иск за нищожност на постановление за възлагане на ЧСИ Н. Г., е указал на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за семейното, имущественото и здравословното състояние, както и за доходите си, като представи декларация за тези обстоятелства в оригинал и, че му е известна наказателната отговорност за невярно деклариране. Към молбата за 1 освобождаване от такса е приложена снимка на декларация, в която липсва година на съставянето й. С молба от 15.05.2024г. ищецът, чрез адв.Д. е поискал продължаване на срока, тъй като клиентът му е в чужбина. Съдът е указал да се представят доказателства за тези твърдени обстоятелства, но след като не са представени и е изтекъл срокът,който е дал за представяне на декларацията, съдът е отказал да освободи ищецът от държавна такса по исковата молба. Против отказа да бъде освободен от такса ищецът е подал частна жалба с вх. № 12342/09.07.2024г., която с разпореждане № 2365/10.07.2024г. е оставена без движение за внасяне на такса в размер на 15лв. По този повод е постъпило искане, с вх.№ 7693/05.08.2024г. на АС – Бургас за освобождаване от такса по всички жалби като социално слаб. С разпореждане № 2667/07.08.2024г. съдът отново е указал да се представи декларация в оригинал за семейно, имуществено, здравословно състояние, доходи, която да съдържа и изявление за това,че на заявителя е известна наказателната отговорност за невярно деклариране. С разпореждане № 694/21.02.2025г. е върната частната жалба против определение № 1503/07.06.2024г. Против този акт на съда също е постъпила частна жалба от ищеца, която също е оставена без движение за внасяне на такса и представяне на пълномощно на процесуалния представител, като не е последвало изпълнение на тези указания, връчени на адв.Д. на 31.03.2025г. С разпореждане № 1316/10.04.2025г. съдът е върнал жалба, с вх. № 5269/17.03.2025г. срещу разпореждане от 21.02.2025г., с което е върната жалба, с вх.№ 12342/09.07.2024г. срещу определение № 1503/ 07.06.2024г., всички постановени по гр.д. № 1630/2023г. на ОС –Бургас. Това разпореждане е връчено на ищеца на 22.05.2025г. Против разпореждането от 10.04.2025г. е постъпила частна жалба с вх. № 10403/29.05.2025г. С разпореждане № 1869/30.05.2025г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя да внесе такса в размер на 15лв. по сметка на БАС.