Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2191 от 31.12.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 8319/2021
Вид
Решение № 2191
Подписан
31.12.2021
В сила
20.01.2022
Състав
Моника Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 297 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 , т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал.7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 2191 гр. Варна, 31.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело ***213110108319 по описа за 2021 година

За да се произнесе, взе предвид следно:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.

422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от ищцовото дружество „В. И. К.

- В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от В.

В. - Управител чрез пълномощник юрисконсулт П.В. против ответника П. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ***.

Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните фактически твърдения:

В депозираната пред ВРС искова молба ищцовото дружество релевира, че „В. И.

К. - В.“ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005 г., с посл. изм.), предоставяло В и К услуги на П. Д. С. ЕГН ********** , с адрес : ***, който в качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия адрес.

Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер ***, чийто титуляр на партидата бил ответника. Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия, потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник), ищцовото дружество твърди, че не бил направил. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в забава. Твърди се, че на дата 02.04.2021 г. В и К 1 операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу длъжника - сега ответник, въз основа на което било образувано частно гр.дело № 4839/2021г. по описа на ВРС, ГК-42 състав. На 06.04.2021г. съдът издал Заповед № 852 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на П.С. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 664,04 лева представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 10.07.2018 г. до 08.01.2020 г., сумата от 109,91 лева, представляваща лихва за забава върху посочената главница за периода от 15.09.2018 г. до 28.03.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.04.2021 г., до окончателното изплащане на вземането , както и сторените съдебно - деловодни разноски изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Твърди се още, че на 23.04.2021 г. заявителят - сега ищец бил уведомен, че на основание чл. 415, ал. 1 , т. 2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си. Сочи се, че претендираните от *** от ответника суми за главници и лихви по фактури на частен абонат № *** са посочени в табличен вид на стр. 2 - ра от исковата молба както следва:

Фактура-дата- главница -отчетен период -лихва -период на забава:

1139480402/16.08.18 - 29.74лв., 10.07.18-14.08.18 - 7.13лв.,15.09.18 - 28.03.21 1139639391/17.09.18-29.74лв.,14.08.18-13.09.18-6.86лв.,17.10.18-28.03.21 1139813066/18.10.18-35.66лв.,13.09.18-17.10.18-7.92лв.,17.11.18-28.03.21 1139933301/15.11.18-35.69лв.,17.10.18-13.11.18-7.65лв.,15.12.18-28.03.21 1150050565/07.12.18- 35.57лв.,13.11.18-06.12.18- 7.41лв.,06.01.19- 28.03.21 1150233813/15.01.19-36.17лв.,06.12.18-15.01.19-7.14лв.,14.02.19 - 28.03.21 1150380364/14.02.19- 37.14лв.,15.01.19-12.02.19-7.03лв.,16.03.19 - 28.03.21 1150521940/14.03.19-37,04лв.,12.02.19-12.03.19-6.72лв.,13.04.19 - 28.03.21 1150677289/10.04.19-30.95лв.,12.03.19-08.04.19-5.38лв.,10.05.19-28.03.21 1150807905/10.05.19-30.95лв.,08.04.19-09.05.19-5.12лв.,09. 06.19-28.03.21 1150968634/11.06.19-44.16лв.,09.05.19-10.06.19- 6.92лв., 11.07.19-28.03.21 1151123748/09.07.19-49.45лв.,10.06.19-08.07.19,7.36лв.,08.08.19-28.03.21 1151250955/06.08.19-30. 95лв.,08.07.19-06.08.19- 4.37лв.,05.09.19-28.03.21 1151453872/13.09.19-45.47лв.,06.08.19-13.09.19-5.94лв.,13.10.19 -28.03.21 1151591228 /10.10.19-34.19лв.,13.09.19-08.10.19-4.21лв.,09.11.19-28.03.21 1151791812/20.11.19- 41.02лв.,08.10.19-18.11.19-4.58лв.,20.12.19 - 28.03.21 1151869658/04.12.19-37.10лв.,18.11.19-03.12.19-4.00лв.,03.01.20-28.03.21 **********/06.01.20-11.00лв.,03.12.19-23.12.19-1.08лв.,05.02.20-28.03.21 2

1152056286/14.01.20-32.05лв.,03.12.19-08.01.20-3.09лв.,13.02.20- 28.03.21 Общо главници 664.04 лева и общо лихви 109.91лева.

Претендираната сума за главница за абонатен номер ***, изрично сочи дружеството-ищец, че представлява цена на служебно определено количество вода поради изтекъл срок на метрологична проверка на индивидуалния водомер на С. и неизпълнение на задължението му съгласно чл. 34а, ал. 5 и чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ да осигури метрологично годен измервателен уред, който да отчита потребеното количество В и К услуги в имота.

Потребителят, твърди ищцовата страна,че бил уведомен за това на 16.05.2016г. с писмо № 1000303326. В този случай, пояснява процесуалният представител на *** ООД, че намирала приложение Методиката, уредена в разпоредбата на чл.39, ал.1, т.1 във връзка с ал.6 от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ-начислявали се по 5м3 /месечно за един обитател, при двама обитатели в имота. Начисляването на количеството вода се осъществявало чрез използването на електронен карнет (таблет). Към момента на сезиране на съда, твърди още ищцовата страна, че ответникът не бил оспорил чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, обобщава ищцовото дружество „В. И. К. - В.“ ООД, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове и затова моли да бъде постановено Решение, по силата на което съда да признае за установено, че П. Д. С. ЕГН **********, в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ***, дължи на „В. И. К. - В.“ ООД сума в общ размер на 664.04лв. (шестстотин шестдесет и четири лева и 04 ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 10.07.2018г. до 08.01.2020г. на адрес ***; сума в общ размер на 109.91лв. (сто и девет лева и 91ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 15.09.2018г. до 28.03.2021г. с изключение на периода от 13.03.2020г. до 09.04.2020г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 02.04.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена Заповед № 852 от 06.04.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 4839/2021г. по описа на ВРС.

Обективирано е искане съдът да се произнесе с решението си и относно съдебно-деловодните разноски, сторени от ищеца в заповедното производство в размер заплатената държавна такса от 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. Всички суми-предмет на настоящото производство, сочи ищцовата страна, че могат да бъдат платени по сметка на „В. И. К. - В.“ ООД водена в „***“ АД,с изписаните на стр.2 реквизити.

В подкрепа на твърденията и искането си, ищцовата страна е направила 3 доказателствени искания.Ищцовата страна желае да й бъдат присъдени съдебноделоводни разноски по настоящото производство, а призовките и съобщенията по настоящото дело, адресирани до „В. И. К. - В." ООД, да бъдат изпращани по електронна поща: ...........

В проведеното първо открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество е пояснил исковата си молба, като е конкретизирал, че : конкретният иск се касае за установяване размера на служебно определено количество вода поради неизпълнение на задължението на потребителя да осигури метрологично годен измервателен уред в жилището,т.е.приложение намирала разпоредбата на чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът П.С., чрез надлежно упълномощени процесуални представители адвокати Х. Х. и Р.З. от ВАК е изразил следното становище по предявите против него искове:

Ответникът оспорва предявения срещу него иск от „В. И. К.“ ООД, гр. Варна, както по основание, така и по размер. Съображенията затова,наведени от ответника, са следните :

Вярно било, че процесният имот е водоснабден и присъединен към канализационната мрежа на града и имало открита партида на ответника.

Твърди се обаче, че ищецът не е предлагал на ответника за подписване договор, към който неразделна част са ОУ за предоставяне на *** услуги на потребителите от *** оператор. В тежест на ищцовото дружество било да докаже валидна облигационна връзка, както и реалното количество на доставените *** услуги със съответната стойност.

Оспорва се твърдението на ищеца, че ответникът е бил уведомен за метрологична проверка и осигуряването на метрологично годен измервателен уред с писмо №1000303326 от 16.05.2016г.

Оспорва се съдържанието и подписите на цитираното писмо /частен документ по смисъла на закона/. Ръкописно твърди ответника, че били попълвани реквизити, които нямали нищо общо с изписания текст. Имало неразбираеми вписвания /горе вляво/.

Посочен бил наемател с име Р. /без никакви други данни/ и произволно в графа брой живущи било написано, че са двама. Отделно от това било написано отстрани, че е говорено по телефона /неизвестно кога, от и на кой номер, с кого и за какво/. В реквизитите на това т.нар. уведомително писмо с дребен шрифт пишело, че: /цит./: „въз основа на гореизложеното Ви уведомяваме, че е необходимо да предприемете действия съгласно текста на гърба на това писмо, ако е налице едно от следните условия:../изброени/. На гърба на представеното писмо нямало никакъв текст.

Ответникът оспорва подписа, изписан на мястото на „подписаният“. Този подпис сочи ответника ,че не е нито негов, нито на предполагаеми квартиранти. Освен това - не 4 било ясно кой е З. И. и в какво качество написал писмото. И в крайна сметка-това писмо ли е, или нещо друго, след като в реквизит „показания“ е написано-518(задава въпрос ответника).

Неизвестно защо, сочи още ответника, че ищецът не упоменавал два основни факта: 1.През 2018 г. ищецът завел дело срещу ответника със същите претенции, но за периода от 13.07.2016г. до 10.07.2018г. Образувано било гр.д. №16481/2018г. по описана ВРС, чието решение П.С. обжалвал пред ВОС и с решение №1150 от 16.12.2019г. по въззивно т.д. №1588/2019г. окръжният съд отменил решението на ВРС и отхвърлил предявения от „***“ ООД иск. Въпреки влязлото в сила решение на ВОС, ищецът с настоящия иск претендирал на същото основание суми за следващ период.

Ответникът не отрича, че ищецът има право да предяви настоящия иск, но намира за учудващо, че в т.3 от искането си към експертизата /последна страница на исковата молба/ визирал период от септември 2016г. (за който период, както вече е посочил ответника имало влязло в сила решение.).

Ищецът не споменавал факта, че измервателното устройство /водомер/ на имота на ответника било подменено с ново на 23.12.2019г., което било видно от констативен двустранен протокол №1000 380967.

Подмяната била извършена в присъствие на П.С. и в протокола било отразено показанието на стария водомер-540 куб.м. към дата 23.12.2019г.

В цитираното по-горе решение на ВОС по въззивното дело, съдът изрично приел за установено, че последният отчет на реална консумация вода е бил от дата 15.12.2016г. при показание на водомера 536 куб.м. Т.е. при смяната на водомера, показанията на стария били 540 куб.м. -или консумираната вода за целия период била от 4 куб.м.

Обобщено - ответникът оспорва: „самоволното начисляване на служебно определено количество вода и то не за един, а за двама души“, като същевременно било начислявано (или поне така се разбирало от представените извлечения) и разпределено количество вода от общото за сградата ползване.На следващо място ответника е изразил становище по доказателствените искания на ищеца и направил свои искания за събиране на доказателства.