Определение № 15290 от 12.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15290 гр. София, 12.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Цветомила Данова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508590 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 407 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 235598/04.07.2025 год. по регистъра на СРС, депозирана от М. В. В. чрез адв. Р.Д. – САК срещу Разпореждане № 74639/09.05.2025 год. постановено по ч.гр.д. № 64544/2024 год. по описа на СРС, ГО, 31 състав, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист.

В частната жалба са развити оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърди, че по делото е депозирано в срок възражение по реда на чл. 414 ГПК, което е уточнено след изрично дадените от първия съд указания. Посочва, че заповедният съд е овластен да издаде изпълнителен лист само за призната от длъжника част от вземането, като предостави възможност на молителя да предяви установителен иск за непризнатата от длъжника част от вземането, като след изтичане на срока по чл. 415 ГПК е следвало да обезсили издадена заповед, в частта в която е оспорена. С тези аргументи моли разпореждането за издаване на изпълнителен лист да бъде отменено, като бъде издаден изпълнителен лист само за изрично признатите във възражението по чл. 414 ГПК суми, а именно:

17,16 лева представляваща такса дялово разпределение за периода 05.2022 – 30.04.2023 год., като издаденият изпълнителен лист бъде обезсилен за останалите посочени в него суми.

Претендира разноски.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД в предоставения му срок е оспорил подадената частна жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалвания съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Производството пред първия съд е образувано по подадено от 1

„Топлофикация София“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. В. В. за доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк „******** с абонатен № 151900, за следните суми:

3525,05 лева – главница за периода от м. 07.2021 год. до м.04.2023 год.;

555,99 лева – лихва за периода от 16.12.2022 год. до 22.10.2024 год.;

17,16 лева – главница за дялово разпределение за периода м.05.2022 год. до м.04.2023 год.;

4,06 лева – лихва за периода от 16.07.2022 год. до 22.10.2024 год.

По делото е издадена заповед № 36448/18.11.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за посочените в заявлението суми.

Съобщенията за връчване на заповедта са връчени на длъжника М. В. на 17.02.2025 год., а на процесуалният представител на длъжника /съгласно пълномощно стр. 23 от първоинстанционното дело/ на дата 18.02.2025 год.

По делото е постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК с вх. № 93204/17.03.2025 год. по регистъра на СРС депозирано от М. В. В. чрез адв.

Р.Д.. Във възражението е посочено, че длъжника не дължи претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение на СРС по ч.гр. дело № 64544/24г. по описа на 31 св., СРС, за адрес: гр. София, жк ******** за периода 01.07.2021г. – 30.04.2023г. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Признал е дължимостта на общата фактура за втория отоплителен сезон за периода 30.04.22г. до 30.04.23г.

Посочил е, че за част от претендирания период м.05.2019 – м.04.2022г. има влязло в сила съдебно решение по гр.д. 8007/24г. по описа на 76 с-в СРС, който е влязъл в законна сила и задължението е изцяло платено по банков път на 19.02.2025г. Приложил е към възражението и доказателства в подкрепа на изнесените от него твърдения.

С разпореждане № 61916/14.04.2025 год. постановено по ч.гр.д. № 64544/2024 год. по описа на СРС, ГО, 31 състав, първият съд е дал изрични указания на длъжника, изразяващи се в следното:

1. Кои точно от четирите посочени в издадената заповед за изпълнение вземания оспорва, че дължи - за главница, дялово разпределение, друго?

2. Кои точно от четирите посочени в издадената заповед за изпълнение вземания оспорва, че е погасено по давност и за кои точно периоди?

3. Кое точно от четирите посочени в издадената заповед за изпълнение вземания признава - за главница, дялово разпределение, друго?

С разпореждания заповедният съд е указал на длъжника последиците от неизпълнение указанията на съда.

Съобщението с указанията на съда е връчено на процесуалния представител на длъжника на 22.04.2025 год.

Така с молба с вх. № 147731/28.04.2025 год. депозирана от М. В. чрез адв.

Доросиев е посочено, че предвид затруднения в комуникацията със заявителя по повод твърденията за погасяване на част от претендираното задължение, то 2 оспорва в цялост дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение.

Към молбата е приложено и ново възражение по реда на чл. 414 ГПК.

С Разпореждане № 74639/09.05.2025 год. постановено по ч.гр.д. № 64544/2024 год. по описа на СРС, ГО, 31 състав, първият съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист. Въз основа на него е издаден изпълнителен лист № 11460/09.05.2025 год. за посочените в заповед № 36448/18.11.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК суми.

При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 407, ал.1 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С Тълкувателно решение (ТР) от 15.01.2019 година по тълк. дело № 6/2017 г., на ОСГТК на ВКС е прието, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Съобразявайки изложеното в мотивите на цитираното ТР, въззивният съдебен състав приема, че съдът служебно следва да провери всички правно релевантни факти, като сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, и евентуално тези представени с частната жалба, въз основа на което да разреши въпросите, включени в предмета на производството.

В заповедното производство длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или само срещу част от нея. Възражението се прави в едномесечен срок от връчване на заповедта /чл. 414, ал. 2 ГПК/. В конкретният случай съобщенията за връчване на заповедта са връчени на длъжника М. В. на 17.02.2025 год., а на процесуалният представител на длъжника на дата 18.02.2025 год. Възражението депозирано от М. В. В. чрез адв. Р.Д. е постъпило на 17.03.2025 год. – т.е. в преклузивния срок.

Съгласно застъпеното становище в ТР № 4 от 18.06.2014 год. по тълк. дело № 4/2023 год. ОСГТК на ВКС се приема, че спазването на този срок ангажира служебната преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 ГПК, тъй като той не може да пристъпи към даване на указания за предявяване на иск за съществуване на вземането, без да се е уверил, че възражението е подадено в срок, в който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 415, ал. 1 ГПК, обвързваща допустимостта на иск от наличието на подадено в срок възражение.

На следващо място обосноваване на възражението по реда на чл. 414 ГПК не се изисква /Опр. № 684/30.11.2010 год. по ч.гр.д. № 638/2010 I V г.о. на ВКС; Опр. № 537/18.07.2023 по ч.т.д. № 1914/2013 на I т.о. на ВКС и др./, поради което е ирелевантно дали с него длъжникът оспорва задължението или неговата изискуемост, или се позовава на свои възражения – правоизключващи, правопрекратяващи или погасяващи факти. Не се изисква и представяне на доказателства в подкрепа на възражението.

Въпреки това, когато заповедният съд счете, че на длъжника следва да бъдат дадени указания предвид постъпилото възражение при неговата 3 формална нередовност или при неясноти с оглед изложените във възражението обстоятелства, то следва да даде указания за отстраняване на същите, но последиците от неизпълнението биха били различни.

Когато са налице формални нередовности на възражение – липсва подпис или възражението е подадено от лице, което не разполага с представителна власт, то тогава съдът следва да предупреди длъжникът, че при неизпълнение ще върне възражението.

Когато обаче указанията на съда са насочени към уточняване дали оспорването засяга цялото вземане или само част от него, то следва да се имат предвид указанията в т. 5б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС – ако във възражението срещу издадената заповед не е посочено, че същото се отнася само до част от вземането, следва да се приеме, че е налиже възражение по смисъла на чл. 414, ал. 2 ГПК срещу цялото вземане.

С други думи, при наличието на неясноти относно обстоятелството изцяло или отчасти се оспорва заповедта за изпълнение, и неизпълнение на дадените от съда конкретни указания на длъжника, съдът следва да приеме, че се оспорва изцяло вземанията по заповедта за изпълнение и да пристъпи към указания до заявителя за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за цялото вземане.

В настоящата хипотеза, след дадените с разпореждане № 61916/14.04.2025 год. постановено по ч.гр.д. № 64544/2024 год. по описа на СРС, ГО, 31 състав указания, длъжникът е депозирал молба, в която изрично е изразил волята си, че оспорва в цялост задължението по издадената заповед.

При така изложената конкретика, за настъпването на правните последици на възражението, ако то е предприето своевременно, е достатъчно същото да бъде в писмена форма и да съдържа ясно изразена воля за оспорване на вземането. По изложените причини в практиката се е наложило разбирането, че е допустимо да се издирва изявлението за оспорване във всеки писмен документ, депозиран от длъжника в рамките на срока за подаване на възражение (Определение № 274 от 26.03.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 159/2010 г., I т. о., ТК).

Ето защо с оглед на обстоятелството, че депозираното от длъжника срочно възражение в писмена форма с ясно изразена воля, че оспорва вземането, предмет на издадената по заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК съдът намира, че е налице възражение по смисъла на чл. 414, ал. 2 ГПК.

Като не е отчел и съобразил законоустановените норми, първоинстанционният съд е постановил обжалваното разпореждане при неправилно приложение на закона.

Ето защо настоящият съдебен състав приема, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно, а делото следва да бъде върнато за осъществяване на процедура по реда на чл. 415 ГПК.

По разноските:

Разпределянето на отговорността за сторените разноски следва да се 4 извърши от съда разглеждащ спора по същество.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-І-Н състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 74639/09.05.2025 год. постановено по ч.гр.д.

№ 64544/2024 год. по описа на СРС, ГО, 31 състав и издаденият въз основа на него изпълнителен лист № 11460 от 09.05.2025 год.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: