Решение № 5454 от 27.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5454 гр. София, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТД при участието на секретаря СР като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110173267 по описа за 2021 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 3998,07 лв., представляваща ½ част от цена за топлинна енергия за периода от м.12.1999 г. до м.04.2009 г., 1226,10 лв., представляваща ½ част от мораторна лихва за периода от 01.02.2000 г. до 18.03.2010 г., 333,97 лв., представляваща ½ част от съдебни разноски, за които суми в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 28.04.2011 г. по ч.гр.д. № 5674/2010 г. по описа на СРС, 88 състав.

Ищецът – ЦВ. Б. ГР., твърди, че не дължи на ответника „ТС“ ЕАД сумите, за които в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 28.04.2011 г. по ч.гр.д. № 5674/2010 г. по описа на СРС, 88 състав, а именно: 3998,07 лв., представляваща ½ част от цена за топлинна енергия за периода от м.12.1999 г. до м.04.2009 г., 1226,10 лв., представляваща ½ част от мораторна лихва за периода от 01.02.2000 г. до 18.03.2010 г., 333,97 лв., представляваща ½ част от съдебни разноски.

Сочи, че задълженията, за които е издаден посоченият изпълнителен лист, са погасени по давност. За принудително събиране на сумите по процесния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ МБ, което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 3998,07 лв., представляваща ½ част от цена за топлинна енергия за периода от м.12.1999 г. до м.04.2009 г., 1226,10 лв., представляваща ½ част от мораторна лихва за периода от 01.02.2000 г. до 18.03.2010 г., 1

333,97 лв., представляваща ½ част от съдебни разноски, за които суми в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 28.04.2011 г. по ч.гр.д. № 5674/2010 г. по описа на СРС, 88 състав. Претендира разноските по производството.

Ответникът – „ТС“ ЕАД, оспорва исковете с твърдението, че задълженията не са погасени но давност. Претендира разноските по производството.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Безспорни между страните са обстоятелствата, както следва: че в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 28.04.2011 г. по ч.гр.д. № 5674/2010 г. по описа на СРС, 88 състав, за сумите, както следва: 3998,07 лв., представляваща ½ част от цена за топлинна енергия за периода от м.12.1999 г. до м.04.2009 г., 1226,10 лв., представляваща ½ част от мораторна лихва за периода от 01.02.2000 г. до 18.03.2010 г., 333,97 лв., представляваща ½ част от съдебни разноски, че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ МБ, като по посоченото изпълнително дело ответникът претендира заплащането от ищеца на процесните суми.

Няма данни процесните задължения да са установени с влязло в сила съдебно решение, поради което следва да се приеме, че задължението за заплащане на цената за топлинна услуга се погасява с изтичането на 3-годишен давностен срок на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвид периодичния му характер, и задължението за мораторна лихва също така се погасява с изтичане на 3-годишен давностен срок на основание чл.

111, б. „в“ ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че последното валидно изпълнително действие, с което е прекъсната давността, е наложен на 14.07.2017 г. запор на трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ МБ.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ МБ, действително на 14.07.2017 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В периода след 14.07.2017 г. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на 2 години спрямо длъжника ЦВ. Б. ГР., включени в конкретни изпълнителни способи, и няма данни взискателят (ответникът) да е поискал извършването на такива. Следователно, изпълнителното дело е прекратено на 14.07.2019 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която взискателят последно е поискал извършването на 2 изпълнителни действия (т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.). Молбата на взискателя за извършване на изпълнителни действия от 16.04.2020 г. е подадена след прекратяване на изпълнителното дело.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на справки.

Както беше посочено по-горе, съдът счита, че изпълнително дело № ххх по описа на ЧСИ МБ е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 14.07.2019 г., тъй като от 14.07.2017 г. до 14.07.2019 г. няма данни да са поискани от взискателя и да са извършвани от съдебния изпълнител изпълнителни действия. Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В случая, предвид обстоятелството, че последното валидно изпълнително действие е предприето на 14.07.2017 г., то нова давност за вземанията е започнала да тече именно от тази дата, като вземането за главница е погасено на 14.07.2020 г. с изтичането на 3-годишния давностен срок.

Предвид обстоятелството, че дължимата главницата е погасена по давност, то съдът намира, че на основание чл. 119 ЗЗД произтичащите от главното вземане допълнителни вземания за лихва и разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 28.04.2011 г. по ч.гр.д. № 5674/2010 г. по описа на СРС, 88 състав, се явяват недължими.

От посоченото следва извод, че ищецът не дължи на ответника сумите, както следва: 3998,07 лв., представляваща ½ част от цена за топлинна енергия за периода от м.12.1999 г. до м.04.2009 г., 1226,10 лв., представляваща ½ част от мораторна лихва за периода от 01.02.2000 г. до 18.03.2010 г., 333,97 лв., представляваща ½ част от съдебни разноски, за които суми в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен 3 лист от 28.04.2011 г. по ч.гр.д. № 5674/2010 г. по описа на СРС, 88 състав, поради което исковете с правно основание чл. 439 ГПК следва да се уважат изцяло.

По разноските:

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца е неоснователно, тъй като същото е в рамките на минималния размер, съгласно НМРАВ.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 822,33 лв., представляваща разноски по производството.

При този изход на спора ответникът няма право на разноски.

Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 439 ГПК, че ЦВ. Б. ГР., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, не дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, сумите, както следва: 3998,07 лв., представляваща ½ част от цена за топлинна енергия за периода от м.12.1999 г. до м.04.2009 г., 1226,10 лв., представляваща ½ част от мораторна лихва за периода от 01.02.2000 г. до 18.03.2010 г., 333,97 лв., представляваща ½ част от съдебни разноски, за които суми в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 28.04.2011 г. по ч.гр.д. № 5674/2010 г. по описа на СРС, 88 състав.

ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, да заплати на ЦВ. Б. ГР., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 822,33 лв., представляваща разноски по производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4