Определение № 47991 от 19.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47991 гр. София, 19.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20231110170314 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 351905/28.10.2025 г. от ответника „Клийн Код Фектори“ ЕООД с искане за изменение на постановеното по делото решение № 18391/14.10.2025 г. в частта за разноските с доводи, че съдът неправилно е разпределил отговорността за разноски между страните, като не е присъдил такива в полза на ответника по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК.

Твърди се в молбата, че при постановяване на крайния си акт по спора съдът не е съобразил, че ищецът е оттеглил две от исковите си претенции, респективно, не е присъдил разноски в полза на ответника, дължими при частично прекратяване на производството.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата В. Н. Я. подава отговор със становище за нейната неоснователност.

Софийски районен съд, 76 с-в, като разгледа постъпилата молба и взе предвид становищата на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането е постъпило в двуседмичния преклузивен срок за обжалване на постановеното решение, от страна с правен интерес, представила списък по чл. 80 ГПК, с оглед на което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, се явява неоснователно по следните съображения:

В производството по настоящото гражданско дело са били приети за разглеждане следните обективно кумулативно съединени искове:

1/ Конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със Заповед № ДН021/08.11.2023 г. на управителя на ответното дружество – уважен изцяло;

2/ Осъдителен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 КТ за сумата от 2948.21 лева – неплатена част от дължимо трудово възнаграждение за месеците м.09-м.11.2023 г. съгласно допълнително споразумение към трудов договор № 108/07.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението – 1 уважен частично до размера на сумата от 1328.01 лева;

3/ Осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за сумата от 5284 лв. - обезщетение при прекратяване на трудовия договор от служителя без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението – уважен изцяло;

4/ Осъдителен иск с правно основание чл. 224 КТ за сумата от 840.84 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 7 дни от 2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба /21.12.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението – уважен изцяло;

5 / Осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторно обезщетение върху обезщетението по чл. 224 КТ, считано от 31.12.2023 г. – отхвърлен изцяло;

6/ насрещен иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 3363.36 лева – обезщетение за неспазен от служителя срок на предизвестие, ведно със законната лихва – отхвърлен изцяло;

В първоначално подадената искова молба, страдаща от редица нередовности, ищецът е посочил, че предявява и „иск за установяване на основанието за прекратяване на трудовия договор“.

С последваща, уточнителна молба от 02.12.2024 г., ищецът, в изпълнение на указанията на съда, е посочил, че оттегля искането си за установяване, че правоотношението между страните е прекратено на основание, различно от посоченото в заповедта.

Със същата молба, в хода на производството, е предявил и нов иск по чл. 220 КТ /обезщетение за неспазено от работодателя предизвестие, а не иск по чл. 221 КТ, както погрешно твърди молителят/, който в последствие, с молба от 17.02.2025 г., ищецът частично е оттеглил за сумата над 3603.60 лева.

Предявеният с първоначалната искова молба иск по чл. 221 КТ обезщетение при прекратяване на трудовия договор от служителя без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, е редовно заявен и разгледан за пълния размер на сумата от 5284 лева, доколкото страната не е сезирала съда с искане за неговото намаляване или оттегляне.

С определението по чл. 140 ГПК, обективиращо проекта за доклад по делото /обявен за окончателен, без изложени възражения от страните/, съдът е приел, че оглед обстоятелството, че искането на ищеца за установяване, че правоотношението между страните е прекратено на основание, различно от посоченото в заповедта, не представлява самостоятелен иск, а е част от предмета на доказване по предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, не следва да бъде постановявано нарочно определение за прекратяване на производството е тази му част.

По отношение на иска с правно основание чл. 220, ал. 2 КТ, съдът е посочил, че същият е предявен за пръв път с уточнителната молба от 02.12.2024 г., в която ищецът излага нови и различни от тези в исковата молба фактически основания за заплащане на обезщетение за неспазено от работодателя предизвестие при прекратяване на трудовия договор. Посочил е, че в действащия ГПК от 2007 г. липсва разпоредба, аналогична на чл. 117, ал.

4 от ГПК от 1952 г. (отм.), поради което последващо съединяване на искове би могло да бъде редовно предприето само в изрично посочените от процесуалния закон случаи /чл. 211 – насрещен иск, чл. 212 – инцидентен установителен иск, чл. 213 – съединяване на дела за общо разглеждане в едно 2 производство, чл. 225 – главно встъпване, чл. 219, ал. 3 – обратен иск срещу трето привлечено лице по делото/. С оглед на това, е посочил, че предприетото от ищеца последващото обективно съединяване на искове, се явява процесуално недопустимо и така предявеният иск с правно основание чл.

220 КТ за сумата от 3603.60 лева не следва да бъде приеман за разглеждане в настоящото производство. /В този смисъл и Определение № 776/29.11.2013 г. по ч.гр.д. № 6273 по описа за 2013 г. на ВКС).

В диспозитива на съдебния акт съдът изрично е посочил, че не приема за разглеждане така предявения иск по чл. 220 КТ – т.е. и по отношение на този иск /неправилно квалифициран от молителя като такъв по чл. 221 КТ/ не е налице поставено прекратително определение, в който единствен случай съдът би дължал произнасяне по отговорността за разноски и разпределянето на такива в полза на ответника по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК.

Нещо повече, дори да беше налице частично прекратяване на производството с постановено в хода на процеса преграждащо определение, защитата на ответника по реда на чл. 248 ГПК следва да се осъществи в преклузивния срок именно срещу този съдебен акт, а не с подаването на молба за изменение на постановеното по делото съдебно решение.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице основания за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 351905/28.10.2025 г. от „Клийн Код Фектори“ ЕООД с искане по реда на чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 17391/14.10.2025 г. по гр.д. № 70314/2023 г. по описа на СРС, 76-ти състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3