Определение № 3526 от 26.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3526 гр. София, 26.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20258002104084 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №3197/27.05.2025г. на Б. Х. и Д. Й. чрез адв. Б. срещу решение №99/22.04.2025г., постановено по в. гр. д. №109/2024г. по описа на ОС – Перник, потвърждаващо първоинстанционното решение №782 от 11.07.2023г., постановено по гр.д.

№3235/2022г. по описа на Районен съд – гр.Перник, с което е допусната делба, и допълнително решение №1069 от 30.10.2023г., с което отхвърлено искането на ищеца Е. М. за допълване на решение №782 от 11.07.2023г. с изрично произнасяне по иска с правно основание чл.193, ал.1 от ГПК, касателно завещание от 31.10.2008г. от С. Я., както и искането му за изменение на същото решение в частта за разноските. Според касаторите въззивното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения материалния закон и на съдопроизводствените правила. Считат, че при постановяването му, въззивният съд не е спазил изискванията да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните. Според касаторите въззивният съд не бил преценил, че в жилищната сграда има сутерен, в който са разположени гараж, две стаи и баня, т.е. същият е самостоятелен обект и също подлежи на делба; таванът, от друга страна доколкото няма нужната височина е обща част поради което не може да е предмета на делба; съсобственият парцел, в който е изградена сградата –етажна собственост не подлежи на делба. Твърдят, че при постановяване на решението си, въззивният съд не е взел предвид, че със саморъчно завещание, С. Я. е завещала цялото си 1 имущество само на техния наследодател, поради което делба на процесния имот не следва да се допуска.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите посочват наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото?

Касаторите считат, че по въпроса за съдържанието на мотивите, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизведствените правила по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, поради което разрешението му е в противоречие с разясненията в ТР №1 от 09.12.2013г. по т. дело №1/2013г. и със съдебната практика, обективирана в решение №324/22.04.2010г. по гр. дело №1413/2009г., решение №157/08.11.2011г. по т. дело №823/2010г., решение №10/04.07.2011г. по гр. дело №533/2010г и др.

2. Необсъждането на всички доводи, възражения и доказателства по делото/дори при формалното изброяване на част от тях/, представлява ли нарушение на разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК? Може ли въззивният съд да пристъпи към постановяване на решението си преди делото да е изяснено напълно от фактическа страна и съставлява ли това процесуално нарушение на разпоредбата на чл.10 и чл.235, ал.2 ГПК?, по които се твърди противоречие с ТР №1/04.01.2001г. по т. дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС, и практиката на ВКС, обективирана в решение №190/07.02.2018г. по гр. дело №180/2017г., решение №10/01.02.2012г. по гр. дело №130/2011г., решение №68/24.04.2013г. по т. дело №78/2012г и др. Според касаторите тези, въпроси са от значение и за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът Е. М., чрез адв. М. излага становище за недопустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно поради което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждането на разноски.

Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивния съд, постановено в производство за съдебна делба, поради което се явява процесуално допустима.

Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по иск на Е. Й. М., срещу Б. М. Х. и Д. М. Й., за делба на следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор ***, находяща се в [населено място], с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, с брой етажи на обекта: 3, с административен адрес на сградата: [населено място], [улица], със застроена площ от 71 кв.м., построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с номер по предходен план ***, квартал ***, ведно със съответното право на строеж.

Ищецът твърди, че страните са обикновени съсобственици, съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение №42, том II, per. №3539, дело N9206/17.12.2021г., при квоти 1/2 ид.ч. за ищеца, и по 1/4 ид.ч. за ответниците.

В срока за отговор, ответниците не са оспорили исковата молба, като са изразили становище за допустимостта на предявения иск, а по същество – и за основателността му. Не са 2 релевирали възражения срещу твърденията в исковата молба за наличието на съсобственост между страните по отношение на процесния недвижим имот, съответно и по посочените идеални части.

В първото по делото открито съдебно заседание, ответниците са представили саморъчно завещание от 31.10.2008г. на С. Т. Я. и протокол за обявяване на саморъчно завещание от 25.03.2015г., с което тя завещава цялото си имущество на техния баща М. Й..

Предвид извършеното от ищеца оспорване, е било открито производство по чл.193 от ГПК по оспорване истинността на приетото по делото саморъчно завещание, досежно неговата автентичност, в хода на което са били допуснати единична и тройна съдебно-почеркови експертизи.

Според заключението на единичната съдебно-почеркова експертиза, ръкописният текст и подписът, положен под думата „Завещател“ в саморъчно завещание от 31.10.2008г. от името на С. Т. Я., най-вероятно са изпълнени от С. Т. Я.. Изслушано в съдебно заседание, вещото лице е посочило, че е категоричен в извода си, че ръкописният текст в процесното завещание не е изпълнен от лицата, изписали текстовете в сравнителните образци. Посочил е, че в случая има преобладаващи съвпадения и две различия, които е описал и според него тези различия са достатъчни, за да обосноват извод за най-вероятна основателност на извода му.

Според заключението по повторната тройна съдебно-почеркова експертиза, поради липсата на достоверен сравнителен материал с ръкописен текст, изпълнен от С. Т. Я., не може да се извърши изследване и да се даде заключение, дали саморъчното завещание от 31.10.2008г. е написано от нея. Посочено е, че представеният сравнителен материал е недостатъчен да установи дали С. Т. полага подписи и от вида на положения в завещанието, което не дава възможност да се обоснове идентификационно заключение в която и да е посока. В заключение се установява, че завещанието е написано и подписано от едно лице. В съдебно заседание, вещите лица са посочили, че сравнителният материал е бил изпълнен от различни лица – един документ от едно лице, друг документ – от друго лице, трети документ – от трето лице, т.е. изобщо няма сравнителен материал. Изложили са, че липсата на достоверен сравнителен материал води и до невъзможност да се установи дали С. Т. е изпълнила почерка и подписа в процесното завещание или не.

Във въззивното производство е била допусната нова тройна съдебно-графическа експертиза, която, въпреки положените множество усилия, не е успяла да излезе със заключение по поставените й въпроси. Видно от писмо с вх. №346/17.01.2025г. на НИК към МВР, предоставеният сравнителен материал от покойните предполагаеми авторки на оспорените две завещания – С. Т. Я. и Б. Т. Г., е недостатъчен, а в голямата си част представляват отделни ръкописни изпълнения с неясен произход.

Въззивният съд е изложил, че за да бъде изпълнена подобна експертиза, на вещите лица следва да бъде предоставен безспорен и категоричен сравнителен материал, при липсата на каквото и да било съмнение за авторството на същия. Посочил е, че в настоящия случай такъв не е бил събран в достатъчен обем, като вещите лица са изложили, че в преобладаващата си част същият представлява тетрадки и листове с неясен произход, с 3 изпълнени текстове от лица, чиято самоличност не се установява по никакъв начин. Съдът е изложил, че твърдението на страната, представила част от този сравнителен материал, че същият е изпълнен именно от конкретно лице, не е достатъчно, за да се приеме същия за автентичен.

Предвид изложеното, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния съд, че не се установява автентичността на изпълнението на текста в завещанието, нито автентичността на положения от соченото като завещател лице подпис, като вероятността и в най-голяма степен не може да обоснове извод за пълно установяване на тези обстоятелства. Поради това е посочил, че при формиране на крайния извод, няма да взема предвид приетото по делото саморъчно завещание. При това положение, и доколкото страните се легитимират като собственици по силата на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение с №42, том II, per.

№3539, дело N9206/17.12.2021 г., при квоти 1/2 ид.ч. за ищеца, и по 1/4 ид.ч. за ответниците, въззивният съд е изложил, че делбата на процесния имот следва да се допусне при квоти 1/2 ид. част за ищеца и по 1/4 ид. част за ответниците.

За неоснователно е счетено искането на въззивниците Б. М. Х. и Д. М. Й., обективирано във въззивната им жалба, за допускане до делба на сутерена на процесния имот като самостоятелен обект. Въззивният съд е посочил, че към настоящия момент същият не е самостоятелен обект, независимо дали отговаря на нормативните изисквания или не, и тъй като той представлява част от допуснатия до делба недвижим имот - Жилищна сграда еднофамилна, с брой етажи на обекта: 3, с административен адрес на сградата: [населено място], [улица], със застроена площ от 71 кв.м. Посочил е също, че възможността сутеренът да бъде обособен като самостоятелен обект ще бъде съобразена във втората фаза на делбата.

По тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което процесните имоти са допуснати до делба, както и допълнителното решение №1069 от 30.10.2023г., постановено по същото дело.

При изложените мотиви на въззивната инстанция, не се обосновава извод за наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението. Допускането до такова е предпоставено от разрешаването на правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение, на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на 4 съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.

Поставените в изложението въпроси касаят изпълнението на задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, като обсъди всички наведени от страните възражения. Липсва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по тези въпроси, тъй като не се констатира въззивното решение да е постановено в противоречие с т.1 на ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК и посочената от касаторите съдебна практика. В съответствие с разясненията, съдържащи се ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК и утвърдената съдебна практика, въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, и след обсъждане на доводите и възраженията на страните, е изложил собствени мотиви по съществото на спора. Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК се е произнесъл по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като е преценил всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право; обсъдил е в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът е спазил правилата на формалната и правната логика, като е изложил обосновани фактическите констатации и правните изводи. Съдът се е произнесъл като въззивна инстанция, като сам е установил фактите по делото и е изградил свои правни заключения.