Определение № 651 от 30.04.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 651 гр. Варна, 30.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20243100900501 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от „Полимеринжект“ ЕООД, ЕИК 131158490 срещу „ВСК“ ООД, ЕИК 103929922 иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца дължими по сключен помежду им на 16.01.2023 год. договор за инженеринг суми, възлизащи на общо 325 365,27 лв. с ДДС, от които: 1. 15 210 лв. с ДДС, представляващи остатък по фактура № 2000001969/04.12.2023 год. за извършени от ищеца СМР, посочени в акт № 1, образец № 19; 2. 100 446,55 лв. с ДДС, дължими по фактура № 1000000582/02.05.2024 год. за извършени от ищеца СМР, посочени в акт № 3, образец № 19; 3. 152 158,09 лв. с ДДС, дължими по фактура № 1000000584/03.06.2024 год., за извършени от ищеца СМР, посочени в акт № 4, образец № 19; 4. 57 550,63 лв. с ДДС, представляващи стойност на сторени от ищеца разходи за материали във връзка с изпълнение на възложените с договора за инженеринг СМР, конкретно посочени в т. 2 от уточнителна молба с вх. № 26569/23.10.2024 год., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от депозиране на исковата молба - 20.09.2024 год. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба ищецът обективира искане за приемане на приложените писмени доказателства и за назначаване на ССчЕ.

В законоустановения срок, ответникът депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва представителната власт на лицето, подписало от негово име част от представените от ищеца документи, а в евентуалност полагането на подписите от въпросното лице.

Депозирана е допълнителна искова молба, с която ищецът поддържа предявения иск и отправя допълнителни доказателствени искания.

Отговор на допълнителната искова молба не е депозиран от ответника.

Съдът приема размяната на книжа за приключила.

1

По допустимостта на предявения иск:

Сезиран е компетентен съд. Предявеният иск е предявен при наличие на предвидените в закона положителни предпоставки и при липса на отрицателни такива, което налага извод за допустимост на инициираното исково производство.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявеният иск е с предмет неизпълнение на задължение по относителна търговска сделка, претенцията следва да бъде разгледана по реда на глава XXXII от ГПК - Търговски спорове.

От ищеца не е посочена банкова сметка, съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК и справка по чл. 366 ГПК, поради което на ищцовата страна следва да бъдат дадени съответни указания.

По доказателствата:

Съдът намира, че представените към исковата молба и молба с вх. № 30468/28.11.2024 год. писмени доказателства са допустими и относими към предмета на спора и като такива следва да бъдат допуснати до събиране в открито съдебно заседание.

Съдът счита, че допустимо и относимо се явява и ищцовото искане за провеждане на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа, която следва да бъде допълнена служебно от съда, както и това за събиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, поради което и всяко от тях следва да бъде уважено.

С оглед предприетото от ответника оспорване, при условие, че бъде доказано, че лицето Г. С. е действало като негов надлежен представител в договорните му отношения с ищеца, на положените от Г. С. подписи, съдът намира, че производство по чл. 193 ГПК следва да се открие по отношение на: акт образец № 19 за междинно плащане № 001/24.11.2023 год., сметка № 1 и количествена сметка № 001 към него; акт образец № 19 за междинно плащане № 002/29.03.2024 год., сметка № 2 и количествена сметка № 002 към него; акт образец № 19 за междинно плащане № 003/30.04.2024 год., сметка № 3 и количествена сметка № 003; акт образец № 19 за междинно плащане № 004/31.05.2024 год., сметка № 4 и количествена сметка № 004; приемопредавателен протокол от 02.09.2024 год., 28.08.2024 год., към него към него, като неавтентични – неподписани от лицето, за което се твърди да ги е подписало като представител на „ВСК“ ООД. С оглед изричното изявление, че представилата ги страна ще се ползва от оспорените документи, основателно се явява и искането на ищеца за назначаване на СГрЕ, въпреки че съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 т. 1 ГПК тежестта за доказване неистинността на документите пада върху страната, която ги оспорва – в случая ответникът, а не ищецът.

Доколкото искането за провеждане на СГрЕ е отправено от ищеца, то и на него следва да бъде указано да посочи идентификационни данни за лицето 2

Г. С. – пълно име и ЕГН, до получаването на които назначаването на СГрЕ следва да се отложи.

Съдът намира за частично основателно искането на ищеца за задължаване на управителя на ответното дружество за даване на обяснения.

Неотносим към предмета на спора се явява въпросът, касаещ причината за твърдяното неизпълнение на ответника. Въпросът, свързан с качеството на извършените СМР се припокрива с въпроса, поставен към вещото лице, което следва да изготви заключението по техническата експертиза, поради което не следва да бъде допускан. Освен това за отговора му се изискват специални знания.

СЪДЪТ намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

СЪДЪТ намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.

За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Полимеринжект“

ЕООД, ЕИК 131158490 срещу „ВСК“ ООД, ЕИК 103929922 иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца дължими по сключен помежду им на 16.01.2023 год. договор за инженеринг суми, възлизащи на общо 325 365,27 лв. с ДДС, от които: 1. 15 210 лв. с ДДС, представляващи остатък по фактура № 2000001969/04.12.2023 год. за извършени от ищеца СМР, посочени в акт № 1, образец № 19; 2. 100 446,55 лв. с ДДС, дължими по фактура № 1000000582/02.05.2024 год. за извършени от ищеца СМР, посочени в акт № 3, образец № 19; 3. 152 158,09 лв. с ДДС, дължими по фактура № 1000000584/03.06.2024 год., за извършени от ищеца СМР, посочени в акт № 4, образец № 19; 4. 57 550,63 лв. с ДДС, представляващи стойност на сторени от ищеца разходи за материали във връзка с изпълнение на възложените с договора за инженеринг СМР, конкретно посочени в т. 2 от уточнителна молба с вх. № 26569/23.10.2024 год., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от депозиране на исковата молба - 20.09.2024 год. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

УКАЗВА на ищеца най-късно в срок до датата на първо открито съдебно заседание да представи справка по чл. 366 ГПК, съдържаща детайлно описание на начина на формиране на претенцията му от 325 365,27 лв. с ДДС.

3

УКАЗВА на ищеца най-късно в срок до датата на първо открито съдебно заседание да посочи банковата си сметка или да посочи друг начин за плащане, по който ответникът може да заплати доброволно задълженията си, съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК.

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:

Ищецът твърди, че на 16.01.2023 год. между него, в качеството му на изпълнител, и ответника, в качеството му на възложител, е сключен договор за инженергинг, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът се е задължил да изпълни възмездно проектиране, строителство и авторски надзор за изпълнение на инженеринг – проектиране и укрепване на строителен изкоп на проект „Астрал Тауър“, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Освободител“ № 76.

Сочи се, че съгласно чл. 11 от договора, стойността на договорените видове работи към момента на сключване договора е 4 800 600 лв. без ДДС с включени 8% непредвидени разходи (355 600 лв. без ДДС), а в чл. 13 – че след издаване на разрешение за строеж по чл. 154 ЗУТ, изпълнителят следва да състави количествено-стойностна сметка, която ще се оформи като Анекс № 1 към договора. Същата страните са уговорили да бъде използвана от изпълнителя за отчитане и актуване на изпълнените от него СМР. Анекс № 1 е бил сключен на 20.11.2023 год.

Ищецът излага и че според чл. 17 от договора, за изготвяне на работен проект, ответникът се е задължил да му заплати сумата от 150 000 лв. без ДДС в срок от пет работни дни след сключване на договора срещу проформа фактура и банкова гаранция за сумата от аванса за гарантиране на изпълнението срещу авансовото плащане с валидност не по-малко от 40 дни.

Във връзка с така уговореното, са се споразумели и след приемане на работния проект от ответника, ищецът да издаде фактура за дължимата сума, приспадайки авансовото плащане. В тази връзка е била издадена банкова гаранция № 000LG-S-002570 за авансовото плащане.

В исковата молба се твърди и че съгласно чл. 19 от договора, ответникът се е задължил да заплати като втори аванс сумата от 666 750 лв. без ДДС, представляваща 15% от стойността на договора, в срок от пет работни дни от датата на одобряване на работния проект по чл. 154 ЗУТ срещу предоставени от ищеца проформа фактура и банкова гаранция за сумата на аванса с валидност не по-малко от 240 дни. Пояснява се, че тази клауза е била изменена с чл. 4 от Анекс № 1/20.11.2023 год., според която сумата на аванса се променя на 525 083,33 лв. без ДДС. С чл. 9 от Анекс № 1/20.11.2023 год. страните са постигнали договорка за отпадане на задължението за издаването на банкова гаранция за добро изпълнение.

Обръща се внимание, че съгласно чл. 47 от договора, отчитането на работите, подлежащи на плащане, се извършва с представяне на следните 4 документи: протокол образец № 19 за завършен етап, заверен от възложителя ответник; окончателен протокол образец № 19, заверен от ответника; сметкаопис 22 за плащането; документи, удостоверяващи качеството на вложените материали; и издадена фактура.

Ищецът твърди, че е изработил възложения му проект и е започнал поетапното изпълнение на възложената му с договора работа. Твърди, че за изпълнените от него СМР са били издадени 4 броя фактури, 4 броя протоколи образец № 19; 4 броя сметки-опис № 22, както и 4 броя количествени сметки, подробно описани в исковата молба. В тази връзка подчертава, че извършеното от него било прието от ответника без възражения, като протоколите за извършени СМР са били подписани от възложителя без забележки.

Излага, че въпреки това ответникът не му е заплатил дължимите суми, произтичащи от правоотношението.

На първо място, ищецът твърди, че ответникът му дължи сумата от 15 210 лв., представляваща остатък по фактура № 2000001969/04.12.2023 год. за извършени от него СМР, посочени в акт № 001, образец 19. Пояснява, че сумата е била неправомерно задържана от ответника при плащането по въпросната фактура с устната обосновка за съмнение у ответника за некачествено извършена работа, а именно, че монтираните от ищеца 6 броя пилоти са с по-ниски стойности на бетон клас С30/37. Въпреки извършената от страните последваща проверка за качеството на извършененото и установяване, че работата е била изпълнена точно, като бетонът на пилотите отговаря на техническите изисквания, въпросната сума не е била заплатена.

Следващото претендирано плащане е на стойност 100 446,55 лв. с ДДС, дължимо по фактура № 1000000582/02.05.2024 год. за извършени СМР съгласно акт № 3, образец № 19.

Третата сума, включена в исковата претенция, е касателно неплатената от ответника сума от 152 158,09 лв. с ДДС, дължима по фактура № 1000000584/03.06.2024 год., за извършени от ишеца СМР, съгласно акт № 4, образец № 19.

Четвъртата сума, включена в исковата претенция е за сумата от 57 550,63 лв. с ДДС, като в т. 2 от уточнителна молба с вх. № 26569/23.10.2024 год., се твърди, че същата представлява незаплатена стойност на направени от ищеца разходи за покупка на материали за обекта в периода преди завеждане на исковата молба. Разходите са подробно очертани в табличен вид в уточнителната молба. В исковата такава се твърди, че между страните по спора има съставени приемо-предавателни протоколи, сочещите, че част от материалите на стойност 28 705,85 лв. без ДДС се намират на строителния обект и са оставени от ищеца на отговорно пазене на ответника, но не са платени.