Решение № 219 от 20.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Благоевград, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20231200500029 по описа за 2023 година

Производството е въззивно - по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д. П., чрез назначения процесуален представител адв.А. Б., насочена против Решение №301/01.11.2022г., постановено по гр.д.№1633/21 г. по описа на РС – гр. Петрич и въззивна жалба, подадена от Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, чрез Д. Ч. - главен експерт.

Жалбата се основава на доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, с искане да бъде отменено в отхвърлителната му част. Не са формулирани доказателствени искания. Отправя се искане за присъждане на всички разноски по делото. Жалбоподателят поддържа оплакване за необоснованост. Навежда се подробни съображение, че давността по вземането, установено с решение на РС-Петрич започва да тече от 10.06.2016 г. и изтича на 10.06.2021 г. Моли се да бъде отменено постановеното решение и да бъде уважена изцяло претенцията на ищцата.

По делото е депозирА. и жалба от Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/, с която се обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта, с която ПРС признава за установено че ищцата Д. П. не 1 дължи на ответната стрА. ДНСК сумите по изпълнителен лист от 07.07.2015 година, за заплащане на съответни парични задължения в съответния размер, както и се атакува в частта, с която се присъжда възнаграждение на адв. Б. в качеството й на процесуален представител на ищцата. Във въззивната жалба на тази стрА. са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на първостепенния акт с отправено искане решението да бъде отменено в обжалваните му части и в полза на ДНСК да бъде присъдено съответстващото се юрисконсултско възнаграждение. И в тази въззивна жалба не са формулирани доказателствени искания. В срока за отговор такъв е постъпил единствено от ДНСК, в който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и се иска да бъде потвърдено.

По допустимостта на жалбите въззивният съд се е произнесъл с определението си по реда на чл.267 ал.1 ГПК. Повторната проверка при постановяване на решението не води до различен от направения в това определение извод, че същите са допустими,тъй като са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна стрА. при наличие на правен интерес и насочени срещу обжалваем съдебен акт на първоинстанционен съд.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.269 ГПК, Благоевградският Окръжен съд при служебната проверка намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по повдигнатите в жалбите въпроси по съществото на спора, приема следното:

На 06.07.2015 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 520/2015 г. по описа на РСПетрич, с който е разпоредено ищцата да заплати на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ със седалище и адрес на управление в гр.София, следните суми: 354,72 лева, представляваща главница по вземане, основаващо се на извършени разходи от заявителякредитор при изпълнение на влязла в сила и реализирА. по принудителен ред Заповед № РД-14-726/08.12.2015 г. за премахване на незаконен строеж, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2015 г. до окончателното погасяване; 25 лева, заплатена държавна такса по делото и 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба с вх.№ 72 от 31.08.2015 г., ответникът ДНСК е поискал образуване на изпълнително дело за събиране на сумите, въз 2 основа на което е образувано изпълнително дело № 41/2015 г. по описа на ДСИ при РСПетрич. С молбата за образуване на изпълнителното дело от взискателя е поискано да се връчи покА. за доброволно изпълнение /ПДИ/ на длъжника и ако същата не плати в двуседмичния срок, да се направят справки в НОИ, КАТ /при условията на поредност/ и ако не се установи имущество и вземания, да се направи опис на секвестируемо движимо имущество, находящо се в дома на длъжника. ПДИ е връчена на длъжника на 08.09.2015 г. С молба от 14.12.2015 г. взискателят е поискал извършване на нова справка в НАП. С искане, постъпило на 01.02.2016 г. е поискано налагане на запор на получаваното от длъжника трудово възнаграждение, което искане е оставено без движение, предвид липсата на доказателства за внесена такса. С молба, постъпила на 19.02.2016 г. е поискано налагане на запор върху пенсията на длъжника, което искане е уважено от ДСИ още в същия ден и е изпратено запорно съобщение на НОИ. С писмо от 01.03.2016 г. е отговорено от ТЗЛ, че не може да се изпълни запора, поради това, че пенсията на длъжника е под размера на минималната работна заплата за стрА.та, за което взискателят е уведомен с писмо от 07.03.2016 г. С молба от 01.08.2016 г. взискателят е поискал да бъдат уведомени дали длъжника е извършвал доброволни плащания по делото и уведомяват ДСИ, че същата е подала жалби в РС – Петрич. Взискателят е уведомен своевременно, че не са налице доброволни плащания по делото. С нова молба, постъпила в СИС на 10.03.2017 г. взискателят е представил нов изпълнителен лист срещу длъжника, като е поискал същият да се присъедини по делото, на длъжника да се изпрати нова ПДИ за присъединеното вземане и ако не заплати дължимото в срока за доброволно изпълнение да се направят справки в БНБ и ако се установят банкови сметки на лицето, да се наложи запор върху вземанията по тях.

Искането е уважено, а по отношение на поискА.та справка, ДСИ е дал указания за внасяне на такса, за което взискателят е уведомен на 17.03.2017 г., които не са изпълнени. С молба, постъпила на 14.07.2017 г. взискателят е поискал да се назначи особен представител на длъжника по делото. На 14.08.2019 г. по делото е постъпила молба за налагане на запор на вземане по банкова сметка на длъжника, след като е установена такава чрез справка в регистъра на БНБ, която е уважена и ДСИ е наложил запора, като е налице и постъпила сума в размер на 49,78 лв. на 28.02.2020 г. С молба от 22.06.2020 г., депозирА. от длъжника е обективирА. воля за прекратяване на 3 изпълнителното производство. С Постановление от 31.07.2020 г. ДСИ при РС гр.Петрич е прекратил производството по изп. дело № 41/2015г. поради настъпила перемция. Постановлението е обжалвано от взискателя, като с Решение № 2986 от 09.12.2022 г. постановено по в.гр.д.№ 1241/2020 г. по описа на ОС-Благоевград, същото е потвърдено от въззивния съд. По молба, депозирА. на 21.10.2021 г. е образувано изп. дело № 89/2021г. по описа на ДСИ при РС-Петрич, като са приложени два броя изпълнителни листове от 03.02.2017 г. и от 07.07.2015 г., както и заповед за незабавно изпълнение, постановена по ч.гр.дело № 520/2015 г. по описа на РС Петрич. Разпоредено е да се изискат справки за притежаваните от длъжника МПС-та, банкови сметки, имоти. С молба от 02.12.2021 г. взискателят е изискал извършването на справки и насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжника Д. П..

С Разпореждане от 06.12.2021 г. е насрочен опис на секвестируемо движимо имущество в дома на Д. П. за 11.01.2022 г. С молба от 07.01.2022 г. длъжникът по делото е поискал назначаването на особен представител, като молбата с разпореждане на ДСИ от 10.01.2022 г. е оставена без движение.

Предвид неявяване на вещото лице, насроченият за 11.01.2022 г. опис не се е състоял. На 01.02.2022 г. е постъпила частна жалба от Д. П. срещу разпореждането на ДСИ от 10.01.2022 г. Насрочениян за 23.02.2022 г. опис на секвестируемо движимо имущество е отложено по искане на взискателя до произнасяне на ОС-Благоевград по депозирА.та частна жалба. По искова молба, депозирА. в РС-Петрич на 23.11.2021 г. е образувано настоящото гр.дело № 1633/2021 г.

Относно правилността на атакуваното решение, съдът намира, че същото е правилно, а въззивните жалби е неоснователни, по следните съображения:

От обстоятелствената част на исковата молба и направеното искане въззивната инстанция прави извода, че районния съд е сезиран с отрицателен установителен иск за недължимост на парично вземане. Искът е предявен във фазата на изпълнителното производство. В текста на чл. 439 ал.2 от ГПК е посочено,че иска на длъжника може да се основава само на факти и обстоятелства, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Това представлява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,за която съдът е длъжен да следи и служебно. За да постанови 4 обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че доколкото е предявен отрицателен установителен иск по чл.439 във вр. с чл.124 ГПК, в тежест на ищеца е да наведе и установи правопогасяващото възражение срещу правото на ответника, а именно настъпила погасителна давност, като новонастъпил факт след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Същият се установил по делото по отношение на част от сумите, поради което съдът е мотивирал отхвърлянето на иска в една част и уважаването му в друга. Решение е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от БлРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По доводите наведени от жалбоподателката Д. П., при преценката дали е изтекъл давностният срок, следва да се вземе предвид дали са налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение № 2/2013г. от 26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е било поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ ): насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрА., присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покА. за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение на длъжника изпълнителни действия.

В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се 5 прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синдик, съд по несъстоятелността) и то прекъсва давността; но давността е свързА. с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на оргА. на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрА., опис на вещи, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.