Определение № 3184 от 27.11.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3184 гр. София, 27.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503194 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила в ъ з з и в н а частна жалба вх.

№93542/05.08.2025 година от Р. Ж. Б., чрез адвокат С. П. против определение № 13722/16.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 4690/2025 г. по описа на Софийски градски съ д , Г О , I-19 -ти състав, с което е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че определението е неправилно, тъй като неправилно е възприета фактическата обстановка по делото, тъй като в случая е без значение титулярът на вземането, който е бил такъв по време на предявяване на разпределението, а активната процесуална легитимация принадлежи на последващия приобретател на вземането, който встъпва в правата на праводателя си, които той е имал. Едно от тези права е правото по чл.464 ГПК. Неправилно е прието по делото, че размерът на вземането е от значение за провеждане на производството. Безспорно е, че предмет на делото може да бъде не само съществуващото вземане, но и привилегията. Към датата на предявяване на иска носител на вземането, което е участвало в разпределението е ищецът, поради което той е активно легитимиран да предяви иска. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Ответникът по частната жалба „Юробанк България“ АД е депозирал отговор, с който моли да се потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството по гр.д.№ № 4690/2025 г. по описа на Софийски градски съ д , Г О , I-19 -ти състав е образувано по предявени, в отношение на субективно пасивно съединяване искове от Р. Ж. Б. срещу „Юробанк България“ АД и „Рос инвестмънт“ ЕООД с искане да се признае за установено, в отношенията между страните, че в полза на „Юробанк България“ АД не съществува ипотечно право, обективирано в НА за учредяване на договорна ипотека №80, том I, дело №61/2008 година по описа на Нотариус Л.Л., вписана под №151 в регистъра на НК с район на действие СРС.

Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.464 ГПК.

Искът е предоставен като защитно средство на конкуриращ кредитор при изпълнение на парични притезания в разпределението с привиден кредитор, което би довело до осуетяването на удовлетворяването на истинския кредитор изцяло или отчасти. Искът се предявява срещу длъжника и кредитора, чието вземане се оспорва. Искът спира предаването на сумата, като тя се задържа по сметката на съдебния изпълнител до завършването на процеса. Ако едномесечния срок бъде пропуснати сумата, която се полага на кредитора с оспореното вземане му се предава. В този случай само чрез осъдителен иск, предявен съобразно чл.134 ЗЗД или чл.510 ГПК истинският кредитор може да върне в имуществото на длъжника недължимо платеното на привидния кредитор.

В исковата молба ищецът Р. Ж. Б. излага, че е налице висящо изп.д.

№20229230400206 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № *** при КЧСИ, по което взискател е бил „Ю ес джи груп“ ЕООД, ЕИК-200829405. Присъединен взискател по същото изпълнително дело е първия ответник „Юробанк България“ АД. Длъжник по това дело е „Рос инвестмънт“ ЕООД като изпълнението е насочено върху имоти, собственост на длъжника. По 2 изпълнителното дело са проведени публични продани, като по постъпилите суми е изготвено разпределение, което е предявено на 06.12.2023 година. Част от сумата в размер на 310417,32 лева е преведена по сметка на ЧСИ М.Б. за изплащане на задълженията към „Юробанк България“ АД, която е присъединен взискател по изп.д. №20128380409252, като сумата все още се намира по банковата сметка на ЧСИ М.Б.. По проведените публични продани в полза на банката е разпределена сума от 876693,60 лева, която сума надхвърля размера на привилегированите суми, обезпечена с акцесорното ипотечно право, което означава, че банката не е привилегирован кредитор за сумата, за която е предявен искът. Предвидената защита ползва присъединения взискател, тъй като той има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалния взискател. Оспорването може да касае както основанието на вземането на кредитора, така и неговата привилегия /в този смисъл определение №464/01.11.2016 година по гр.д.553/16 година, I т.о. ВКС/.

При преценка на представените по делото писмени доказателства се установява следното:

По изп.д. №20229230400206 по описа на ЧСИ Г. Н. е проведено принудително изпълнение върху недвижим имот – находящ се в град София, Столична община, район Връбница, в жилищна сграда с гаражи и магазини, изградена в югоизточната част на УПИ 11-1289, 1289a, 1289б от кв.47 по плана на град София, бул.“Сливница“, а именно : МАГАЗИН №4 и ГАРАЖ №3, собственост на „Рос инвестмънт“ ЕООД. С постановление за разпределение от 06.12.2023 година сумата от 1269381,88 лева е разпределена както следва: на „Ви паркет“ ООД сумата от 2005,20лева; за такси към ЧСИ в разпределението общо 21778,36 лева; за вземания на държавата за данъци върху недвижими имоти общо сума в размер на 11541,85 лева; вземания в полза на „Юробанк България“, обезпечени с ипотека.

Това разпределение е предмет на жалба, по която е образувано в.гр.д.563 по описа за 2024 година на СГС, ЧЖ-I-Д, по което има влязло в сила решение, с което сумата е разпределена, както следва: за разноски на взискателя „Ви паркет“ ООД – 2005,20 лева; такси към ЧСИ 52844,17 лева; вземания на държавата – 10506,05 лева; вземания на „Юробанк България“ АД в общ размер от 876693,60 лева. Решението е влязло в сила на 13.11.2024 година.

3

Видно от представеното удостоверение /л.43/ е, че сумата от 876693.60 лева, преведена от ЧСИ Г.Н. е изплатена на взискателя „Юробанк България“ АД с платежно нареждане на 22.01.2025 година.

Исковата молба е депозирана на 22.04.2025 година, т.е. след като сумата е преведена на взискателя.

Предвид данните по делото за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.464 ГПК, тъй като в тези случаи пътят на защита е чрез осъдителен иск, в който той ще има качеството на процесуален субституент на длъжника по изпълнението.

Налице е абсолютна пречка за упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно, поради което отрицателния установителен иск се явява недопустим и производството по него следва да бъде прекратено. /в този смисъл решение №324/13.06.2025 година на ВКС по гр.д.4396/2023 година, IV гр.о., ГК/.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13722/16.07.2025 г., постановено по гр.д.№ 4690/2025 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-19 -ти състав, с което е прекратено производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4