Решение № 198 от 26.04.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 85/2022
- Вид
- Решение № 198
- Подписан
- 26.04.2022
- В сила
- 19.06.2023
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева
Други актове по делото
- Протокол № 192 от 22.03.2022 · Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 198 гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20225001000085 по описа за 2022 година намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадени от ЗАД Д.Б.Ж.З. АД, ЕИК *********, въззивна жалба против решение №260287 от 16.08.2021 г. частна жалба против определение №261002 от 04.11.2021 г., постановени по т.д.№171/2020 г. по описа на О.С.С.З..
С обжалваното решение ответникът заплати, както следва:
ЗАД Д.Б.Ж.З. АД е осъден да
- на М. Г. ИЛ. сумата в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на дядо и И.Г.Е. при настъпило ПТП на 11.06.2016 г., ведно със законната лихва, начиная от 11.06.2016 г. до окончателното плащане,
- на М. Г. ИЛ. сумата в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на брат и И.Г.Е. при настъпило ПТП на 11.06.2016 г., ведно със законната лихва, начиная от 11.06.2016 г. до окончателното плащане. Присъдени са и 1 разноски.
Жалбоподателят ЗАД Д.Б.Ж.З. АД, чрез пълномощника си юрк.Кр. Ив., е останал недоволен от така постановеното решение, като го счита неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да се отмени и отхвърлят предявените искове, а при условие на евентуалност, ако се намерят исковете за основателни, да се намали присъденото обезщетение, като завишено спрямо критериите за справедливост и поради значителен принос на загиналите изразяващ се в непоставяне на обезопасителни колани, с които автомобилът е бил фабрично оборудван, респ.система за обезопасяване на деца, като се приеме висок процент на съпричиняване. Позовава се и на лимит на обезщетение съгласно пар.96,ал.3 от ПЗР на КЗ в размер на 5 000 лв., когато се касае за по-далечен кръг роднини, каквото качество притежава ищцата.
Изложени са подробни съображения във връзка с оплакванията. Претендира разноските за две инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът М. Г. ИЛ., чрез адвокат Ж.З., е подала отговор, в който оспорва въззивната жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана.
Моли същата да се отхвърли и се потвърди обжалваното решение.
Претендира разноските, вкл. и адвокатско възнаграждение. Изложени са подробни съображения.
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата ЗАД Д.Б.Ж.З. АД по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за разноските – относно адвокатското възнаграждение на адвокат З..
Застрахователното дружество е изложило съображения за неговата неправилност, като моли да се намали на 3 160 лв. в съответствие с Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като присъдените 4 100 лв. не отговарят на чл.7,ал.2,т.4 от цитираната наредба.
Ответникът М. Г. ИЛ. е подала отговор срещу частната жалба, като я счита за неоснователна по подробни съображения и моли да не се уважава.
Съдът, след като се запозна с актовете, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на становищата на страните и на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
2
Решението е връчено на жалбоподателя на 27.09.2021 г., а определението – на 25.11.2021 г. В ъззивна т а жалба срещу е подадена по пощата на 08.10.2021 г., а частната жалба – по пощата на 09.12.2021 г., което е в срока на закона – чл.259, ал.1 от ГПК. Същите са от надлежна страна срещу подлежащи на въззивно обжалване валидни съдебни актове. Следва да се разгледат по същество съобразно наведените оплаквания, а именно относно материално правната легитимация на ищцата по предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на дядо и и брат и при ПТП, а ако е налице - какви вреди е претърпяла от това, има ли съпричиняване от страна на загиналите при ПТП, следва ли да намери приложение пар.96 от ПЗР на КЗ и кой е справедливият размер за обезщетение в конкретния случай.
Ищцата твърди, че дядо и и брат и загинали в резултат на ПТП, станало на 11.06.2016 г. на надлеза над АМ Т. до с.С., където лек автомобил с марка *** *, с рег.№ ** **** ** и с водач И.Б. навлязъл в насрещното движение и ударил управлявания от дядо и лек автомобил с марка О.А., с рег.
№** **** **. За случая било образувано нохд№62/2019 по описа на О.С.С.З., приключило с влязла в сила присъда, с която И.Б. е призната за виновна, че е нарушила посочените правила в ЗДвП и причинила по непредпазливост смъртта на двамата роднини на ищцата.
Ищцата твърди, че между тримата съществували чувства на обич и привързаност, били ежедневно и постоянно заедно, имали изключително силна връзка по-между си. Тъй като майка и и баща и били трудово ангажирани, дядо и полагал преки грижи за децата в семейството и тя го чувствала много близък. Също така тя се грижила за своя по-малък брат.
Смъртта на двама членове от семейството и и причинила неимоверни страдания, психически дискомфорт, страдания и мъка, като все още продължава да страда. От катастрофата бил пострадал и баща и, като изпитвала постоянен страх и от неговата загуба, което въздействало върху детската и психика.
В случая не се спори, че ищцата е внучка на починалия И.Г.И. и сестра на другия починал И.Г.И., както и относно сключената задължителна застраховка Гражданска отговорност.
Претенцията и за неимуществените вреди, претърпени болки и 3 страдания в резултат на ПТП, при което са загинали близките и, е уредена в чл.52 от ЗЗД – обезщетението се определя по справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В посочената разпоредба не са посочени лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, но съгласно задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение №1/2016 г. на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смърт са всички лица, които са създали изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивната част на решението е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън най - близкия семеен и родствен кръг, се допуска по изключение, само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаване на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.
За изясняване на тази обстановка са разпитани свидетелите М.П.Е. и В. С. С. на страната на ищцата.
От показанията на свидетелката С. се установява, че познава ищцата от 5-годишна, когато отишла да живее в техния дом. Ищцата живеела с баба си и дядо си, защото родителите работели в И.. Брат и И. бил на 6-7 месеца.
Баба М. работела, а дядо им И. ги гледал. Имали много близка връзка с дядо си. Родителите им се върнали, когато И. станал на 1 годинка, и направили голям рожден ден. М. много обичала дядо си, а той я възпитавал добре, гордеел се с нея, защото била отличничка, нищо не и отказвал, помагал и финансово. Братът и сестрата били неразделни, спели на едно легло. Ищцата се грижила за него като по-голяма кака. Помагала му в училище. След катастрофата, когато била на 14 години, останала шокирана, не можела да повярва, че ги няма. Една вечер избягала на гробищата да види гроба на брат си, където я намерили родителите и. Много и е мъчно, че го няма брат и, но посещава училище. Има мъж и дете на една годинка, като живее с тях. Преди катастрофата дядо и и баба и се грижили за нея. Сега живее при майка си и при баща си заедно със сестричката си И., родена след смъртта на брат и.
От показанията на свидетелката Е., баба на ищцата, се установява, че 4 децата живеели при тях и те ги отгледали заедно със загиналия при катастрофата неин мъж И.. Родителите им били в И. на работа. Децата спели при тях - И. с дядо му, а М. с нея. Те ги гледали. М. много тежко преживяла катастрофата. Един път през нощта станала и отишла на гробищата при дядо си. Не се хранила, затваряла се вкъщи и не разговаряла. Установява се, че всички деца се отглеждали от нея и съпруга и и от родителите им - заедно били вкъщи.
Така събраните показания от страна на ищците са непосредствени, като въз основа на тях се установяват отношенията между ищцата и загиналите при катастрофата нейни дядо и брат. Следва да бъдат кредитирани при извода на съда относно материалната летитимация на ищцата да иска обезщетение за неимуществени вреди. От тях се установява, че ищцата живеела заедно с родителите си, както и с баба си и дядо си, към момента на произшествието. Преди това, до навършването на една година от рождението на брат и, родителите и работили в И., като заедно с брат и били отглеждани от баба и и дядо и. Същите се грижили за двете деца и в последствие, включително и към момента на катастрофата. Имали много близки отношения. М. много тежко преживяла катастрофата, била шокирана, даже един път отишла на гробището през нощта, където я намерили родителите и.
Понастоящем живее с едно момче, имат дете.
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът намира, че не се установяват изключителни отношения на близост между ищцата и нейните роднини, въз основа на които да е оправдано същата да получи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на тяхната смърт от катастрофа. Само фактът на родствена връзка и съществувалите много близки отношения на обич и грижа не са достатъчни, за да се присъди претендираното обезщетение. Необходимо е между лицата да са съществували дълготрайни и емоционални отношения на близост, обич, привързаност, подкрепа, уважение, които са изключителни по своя характер и съответстващи на най – близката родствена връзка, тази между родител и дете, както и тези отношения да са породени от специфични житейски обстоятелства. В случая тези предпоставки не се установяват. Отношенията между ищцата и нейния дядо, както между ищцата и нейния брат, съответстват на традиционните отношения в българското общество, а и на нормалните отношения между посочения кръг роднини. Не се установява 5 дядото да е заместил родителите при отглеждането на децата им, съответно сестрата – родителите си в грижите им към брат и, като следва да се отчете краткият престой на родителите в И., установен от свидетелските показания, както и посоченото от двете свидетелки, че всички живеели заедно.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, съответно особено близка житейска връзка с починалия, и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност, морални болки и страдания. В случая, въпреки настъпилите сериозни морални болки и страдания в резултат на смъртта на починалите близки, не е налице изключителност в отношенията по смисъла на тълкувателното решение, което води до неоснователност на предявените искове. Ето защо, те следва да бъдат отхвърлени. Не до този извод е достигнал окръжният съд, поради което подадената въззивна жалба се явява основателна. Обжалваното решение следва да се отмени, като се отхвърлят предявените искове, ведно с отмяна на присъдените разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение за защита на ищците, без да е необходимо да се обсъждат останалите доводи на страните, които са последващи спрямо материалната активна легитимация.
По отношение на разноските С оглед резултата по делото следва да бъдат присъдени на жалбоподателя направените разноски за две инстанции по приложени списъци по чл.80 от ГПК – 1415 лв. пред първата инстанция, 1410 лв. пред втората инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение в размер по 300 лв. за всяка инстанция.
Разпечатката съдържа 40 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59f8e3bd-5f44-41f5-84c6-8f604a9c2685