Определение № 206 от 09.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. София, 09.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Илиева

Членове:

Калинка Георгиева

Иванка Шкодрова като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600202 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК във вр. глава ХХІІ от НПК.

С Определение от 05.02.2026 год., постановено по ЧНД № 641/2026 г. по описа на СГС, НО, 23 – ти състав, съдът е оставил без уважение искането за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице Д. Д. от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказанието „лишаване от свобода“ за срок от девет години.

Против така постановеното определение, в законоустановения срок, е подадена частна жалба от адв. М. П. от САК, упълномощен защитник на осъденото лице Д. Д., с която се иска неговата отмяна. В частната жалба се развиват доводи, че мотивите на обжалвания акт са противоречиви. Според жалбоподателят, след като СГС приема наличие на траен характер на тенденцията към поправяне на осъденото лице, то няма как да се сподели последващия извод, че целите на наложеното наказание да не са изпълнени докрай.

Жалбоподателят цитира постановени съдебни актове по дела по описа на СГС и САС във връзка със стойности на риска от рецидив и тяхното намаляване, както и направените изводи във тази връзка. Отправят се и упреци към първата инстанция, свързани с липсата на обсъждане гражданството на осъденото лице и поставянето му в по – неблагоприятно положение в сравнение с българските граждани, по отношение на които могат да бъдат предприети действия за изменение на режима и в „лек“ такъв и домашни отпуски, с оглед и на обстоятелството че същият е семеен и има три деца. Според жалбоподателят, неправилно СГС е дал тежест и на наложените наказания, тъй като същите били с условен характер, изтърпени и правното им действие е било заличено. След като е налице първото изискване на закона за допускане на условно предсрочно освобождаване - изтърпял е повече от половината от наложеното му наказание, а именно 7 години, поради което индивидуалната 1 превенция е постигната в значителна степен.

Възражение против така подадената жалба не е направено както то Затвора – ***, така и от СГП.

Апелативен съд – София, след като обсъди доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение по реда на чл. 440, ал. 2 във вр. чл. 345 от НПК, констатира, че същото е правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

За да постанови своя акт, първостепенният съд е приел, че по отношение на осъдения не е налице една от двете законови предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, а именно да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне пред затворническата администрация.

Решаващите изводи на първостепенния съд, мотивирали го да постанови определението предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.

Доказателствата по делото установяват, че осъденият Д. Д. е изтърпява "Лишаване от свобода" в размер на 9 год., наложено му по НОХД № 568/2021 год. по описа на ОС – Хасково за деяние по чл. 242, ал. 4, във вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Установено е, че към датата на произнасяне на СГС осъденият е изтърпял към 05.02.2026 год. всичко 6 години, 8 месеца и 11 дни, от които фактически 5 години, 8 месеца и 11 дни и от работа 1 година 2 месеца и 25 дни. Остатъкът за изтърпяване от наказанието е в размер на 2 години и 24 дни. Изложеното по-горе позволява да се сподели извода на СГС относно наличието на формалната законова предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, тъй като до този момент Д. Д. не е осъждан. Осъденият е търпял наказанието „лишаване от свобода“ при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Първоначалната оценка на риска от рецидив е била в размер на 20 т., с последващо понижаване на 18 точки, което не се възприема като корекция на риска от рецидив в степен, позволяваща да се приеме че се касае за наличието на доказателства за поправяне, но във връзка със зоната „Управление на финанси и доходи“. Към делото са приложени писмени доказателства, видно от които са налице и дисциплинарни наказания, наред с твърдените заповеди за награди, като рискът за обществото все още се определя като среден такъв. Режимът на изтърпяване на наказанието е бил променен от „строг“ на „общ“ такъв със Заповед от 26.09.2023 год., като по отношение на двете наказания от 09.01.2024 год. и 09.02.2024 год. съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС, се счита за ненаказван. Въпреки това, липсата на наказания не може да се счита сама по себе си за приемане поправянето на осъденото лице, тъй като спазването на реда и дисциплината, са дължимо поведение в пенициарното заведение. Наличието на съответните награди и констатираната положителна промяна в поведението на осъденото лице, са послужили за промяна във режима на изтърпяване на наказанието от „строг“ в „общ“ /11.10.2023 год./ и в мястото от „затвор“ в затворническо общежитие от открит тип“ /07.11.2025 год.

В изготвения първоначален доклад от ИСДВР са отчетени следните проблемни 2 зони: отношение към правонарушението /осъден във връзка одобрено споразумение, постигнато между него и прокуратурата, с което се е признал за виновен по повдигнатото обвинение и изразил съгласие относно размера и вида на наложеното наказание, осъденото лице счита последното за завишено; осъзнава вината си и вредата за обществото, но не в цялост/ и умение за мислене /не винаги разрешава проблемите си по приемлив начин/. В този доклад, рискът от вреди, е определен като нисък за останалите лишени от свобода, служителите и него самия.

Към актуалния Доклад, представен пред СГС все още продължава да се твърди, че фигурират все още приетите от затворническата администрация проблемни зони, с мотиви че намаляването на точките на риска от рецидив от 20 на 18, са в зоната на управление на финанси и доходи, тъй като лишеният от свобода покрива част от основните си нужди със заплата. Рискът от вреди продължава да е среден за обществото.

Посоченото по – горе, се възприема от въззивния състав , че рискът от рецидив не е коригиран в степен, въз основа на което да се приеме че е налице трайна и устойчива корекция в поведението на осъдения.

Преценявайки в съвкупност данните за осъдения, въззивният съд намери, че определението на първоинстанционния съд да остави без уважение искането за условно предсрочно освобождаване е обосновано и не е в противоречие с установеното от фактическа страна. При така установеното относно цялостното поведение на лишения от свобода, се налага изводът, че с изтърпяната част от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ не е постигнат поправителен ефект на лишаването от свобода. Това формира правния извод на настоящия въззивен състав, че по отношение на лишения от свобода Д. Д. не са налице законовите изисквания на разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК, поради което обжалваното определение, следва да бъде потвърдено.

Във връзка с наведените доводи в жалбата и отправените упреци към първата инстанция, свързани с липсата на обсъждане гражданството на осъденото лице и поставянето му в по – неблагоприятно положение в сравнение с българските граждани, по отношение на които могат да бъдат предприети действия за изменение на режима и в „лек“ такъв и домашни отпуски, с оглед и на обстоятелството че същият е семеен и има три деца, следва да се отбележи, че същите не са сред обстоятелствата на чл. 439а от НПК. По – горе в мотивите във връзка с промяната на точките от рецидив, въззивната инстанция изложи мотиви, а доколкото се цитират постановени съдебни актове по дела по описа на СГС и САС във връзка със стойности на риска от рецидив и тяхното намаляване, следва да се отбележи, че същите не се ползват със задължителна сила.

Водим от гореизложеното и на осн. чл. 440, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 345, ал. 3 от НПК, Апелативен съд – София, Наказателно отделение, 12 -ти състав ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 05.02.2026 г., постановено по ЧНД

№641/2026 г. по описа на СГС, НО, 23 – ти състав, с което съдът е оставил без уважение искането за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице Д. Д. от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказанието „лишаване от свобода“.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4