Решение № 8732 от 14.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 57803/2022
- Вид
- Решение № 8732
- Подписан
- 14.05.2025
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 155 · Кодекс на труда
- чл. 155, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 155, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 156 · Кодекс на труда
- чл. 176 · Кодекс на труда
- чл. 176, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 176а · Кодекс на труда
- чл. 224, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 233, ал. 5 · Търговски закон
- чл. 235, ал. 5 · Търговски закон
- чл. 244, ал. 4 · Търговски закон
- чл. 244, ал. 7 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 8732 гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20221110157803 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. И. Г., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 256376/22.11.2022 г., депозирана чрез адв. Л. В., срещу „Животозастрахователен институт“ АД, с ЕИК: 175010739, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от 10 089,69 лева – главница, представляваща обезщетение за незиползвани платени неприсъствени дни (отпуск) по договор за възлагане на управлението от 17.10.2019 г. / общо 41 дни/ и 2/ сумата от 451,23 лева – обезщетение за забава за периода от 17.05.2022 г. /датата на изпадане на ответника в забава/ до 24.10.2022 г. /денят, предхождащ подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 26.10.2022 г. до окончателното заплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 15.08.2017 г. с решение на съвета на директорите на „Животозастрахователен институт“ АД ищцата е избрана за изпълнителен директор (изпълнителен член на съвета на директорите) на дружеството. След получаване на съответно одобрение от КФН съобразно изиксванията на КЗ, за заеманата от нея длъжност е сключен договор за възлагане на управлението от 17.10.2019 г., съгласно който довереникът се задължава да участва в управлението на ответното дружество като главен изпълнителен директор.
Съобразно изискванията на КЗ през периода на действие на договора за възлагане на управление и докато е заемала длъжността „главен изпълнителен директор“ ищцата е била един от двамата законни представители на 1
„Животозастрахователен институт“ АД.
С протокол от заседание на Съвета на директорите, проведено на 12.04.2022 г. В. Г. е освободена от заеманата длъжност „главен изпълнителен директор“, като на заседанието, на което е прието посоченото решение не е поканена, нито е уведомена по какъвто и да е начин за провеждане на заседанието, неговия дневен ред и решенията му. През времето на заседанието, на което е прието посоченото решение за освобождаване от длъжността, ищцата е била в отпуск по болест. На 21.04.2022 г. в Търговския регистър / ТРРЮЛНЦ/ е вписана промяна в обстоятелствата по партидата на „Животозастрахователен институт“ АД, с което В. Г. е заличена като изпълнителен директор и представляващ дружеството. Във връзка с така посочените обстоятелства, ищцата навежда доводи, че доколкото не уведомена за проведеното заседание на съвета на директорите, на което е взето решението и не е уведомена за приетото решение, преди обявяването му в Търговския регистър, ищцата се явява трето добросъвестно лице по смисъла на чл. 235, ал. 5 от ТЗ, поради което договорът за управление се смята за прекратен едва от датата на промяна на обстоятелствата в Търговския регистър и обявяване на протокола за решение на съвета на директорите в Търговския регистър – 21.04.2022 г.
На следващо място ищцата посочва, че по договора за възлгане на управление доверителят разрешава на довереника общо 25 платени неприсъствени дни (отпуск) на година, а при прекратяване на отпуската на довереника се изплаща обезщетение, съотвестващо на неизползваните от него неприсъствени дни по реда, определен в чл. 155 и чл. 156 от КТ.
Посочва, че към датата на прекратяване на договора за възлагане на управление, е имала непогасени по давност 41 неприсъствени платени дни, от които 33 дни – за 2021 г. и 8 дни – за 2022 г. (пропорционално на отработеното време). Посочва, че по реда на чл. 224, ал. 1 от КТ паричното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск се изчислява от начисленото й среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на правоотношението, който в случая се явява месец март 2022 г., като нетното възнаграждение на ищцата за този месец е 4500 лв., а брутното й възнаграждение – 5141 лева, поради което среднодневното брутно трудово възнаграждение, което служи като база за изчисляване на обезщетението е 246,09 лева. Поради това ищцата поддържа, че ответното дружество дължи да й заплати обезщетение за неизползвани платени почивни дни (отпуск) в размер на 10 089,69 лева.
На последно място, посочва, че два пъти е отправяла писмена покана до ответното дружество за заплащане на обезщетение за неизползваните почивни платени дни (отпуск) – на 16.05.2022 г. и на 14.02.2022 г., но и към настоящия момент не е получила заплащане на дължимите й суми.
Подържа, че след отправяне на първата покана за заплащане на процесните суми – на 16.05.2022 г., ответникът е изпаднал в забава като длъжник за заплащане на процесната сума.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
2
С исковата молба са представени: Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Животозастрахователен институт“ АД, проведено на 15.08.2017 г.; Договор за възлагане на управлението от 17.10.2019 г.; Устав на „Животозастрахователен институт“
АД;
Актуално състояние на
„Животозастрахователен институт“ АД; Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Животозастрахователен институт“ АД, проведено на 12.04.2022 г.; Правилник за работа на Съвета на директорите на „Животозастрахователен институт“ АД; Писмо по ел. поща от 16.05.2022 г.; заявление от В. Г. по чл. 233, ал. 5 ТЗ; писмо от 29.08.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Животозастрахователен институт“ АД е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като недопустими, евентуално неоснователни и недоказани.
Не се оспорва, че страните са били обвързани от търговско правоотношение по силата на договор за възлагане на управлението, по силата на който ищецът е изпълнявал дейност като главен изпълнителен директор.
Досежно недопустимостта се твърди, че не е налице правен интерес от предявяване на процесната искова претенция, тъй като договорът за възлагане на управлението е вид граждански договор – разновидност на договора за поръчка, а не е трудов договор по смисъла на КТ. Поради това спрямо него се прилагат правилата на гражданското и търговското право, а не правилата на КТ, в това число относно отпуските. Посочва се, че единствено за целите на социалното осигуряване последиците на договора за възлагане на управление се приравняват на тези, възникващи от трудово правоотношение. Поддържа, че в договора за възлагане на управление се съдържат единствено правила за начина за заплащане на възнаграждение, но не и неговия размер, тъй като размерът на възнаграждението се определя по решение на Съвета на директорите. Поради това моли съдът да остави молбата без уважение и да прекрати делото.
По отношение основателността на предявения иск се релевира нищожност на разпоредбите на чл. 7, ал. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1 и 2 от договора за възлагане и управление от 17.10.2019 г. поради липса на съгласие, тъй като между страните не е постигнато съгласие относно размера на отпуска на ищцата, относно начина, реда и условията на ползване на отпуска, не е посочен размера на възнаграждението по времето на ползване на годишна почивка, а също така и няма съгласие за изплащане на парично обезщетение при прекратяване на договора. Поддържа, че правото на отпуск е несъвместимо с функцията на изпълнителен директор. Посочва, че отпускът е трудовоправен институт и в случай, че се прилага при мениджърски договор, следва да се уреди подробно и изчерпателно реда и условията, размера на неприсъствените дни, продължителността и механизма на ползването и дължимото възнаграждение за времето на ползване на платени неприсъствени дни (отпуск). Твърди, че липсата на уредба относно работното време води след себе си и липса на съгласие относно правото на отпуск, тъй като след като изпълнителния директор не е обвързан със задължението да спазва работно време и сам оргнаизира изпълнението на функцията по управление на дружеството, в негово правомощие е да организира почивката си. На 3 последно място, навежда твърдения, че ищцата е депозирала молба за освобождаване от длъжността изпълнителен директор много време преди съвета на директорите да вземе решение за освобождаването й.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
В хода на производството по делото са представени: три фиша за работна заплата на ищцата В. Г., решение на КФН от 28.02.2018 г., договор за възлгагане на управление от 28.07.2016 г., както и извлечение от счетоводна програма.
Изготвена и приета е съдебно счетоводна експертиза с вх. № 180838/03.06.2024 г. и допълнителна съдебно счетоводна експертиза с вх. № 320453/10.10.2024 г. Разпитани са свидетели П.И.Т..
В съдебно заседание, проведено на 15.04.2025 г. процесуалният представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена.
Процесуален представител на ответната страна изразява становище за отхвърляне на исковите претенции.
От страните по делото са постъпили писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от представеното по делото копие от договор за възлагане на управление от 17.10.2019 г., се установява, че същият е сключен между „Животозастрахователен институт“, с ЕИК: 175010739 като доверител, от една страна и ищцата В. Г. като довереник, от друга страна. С посочения договор дружеството възлага, а ищцата приема срещу възнаграждение да участва в управлението на дружеството и да го представлява като изпълнителен директро. Съгласно договора същият влиза в сила на 17.10.2019 г. /чл. 2 от договора/. В чл. 7, ал. 2 от договора страните са уговорили, че при прекратяване на договора на довереника се изплаща обезщетение съответстващо на неизползваните от него неприсъствени дни по реда, определен в Кодекса на труда /КТ/. От своя страна в чл. 8 от договора е постигнато съгласие, че доверителят разрешава на довереника, при изпълнение на задълженията му като изпълнителен директор, платени неприсъствени дни /отпуск/ извън празничните и почивните дни за една календарна година, в размер, който се определя по реда на чл. 155 и чл. 156 от КТ. Ползването на дните се определя по заявление на доверителя съгласувано с председателя на съвета на директорите. Уговорено е също, че довереникът може да използва полагащите му се платени неприсъствени дни в рамките на съответната календарна година, за която се отнасят, освен ако ползването им не е отложено по реда на чл. 176 от КТ. Правото на ползване на дните се погасява съгласно чл. 176а от КТ.
Съгласно протокол от 12.04.2022 г. от заседание на Съвета на директорите на „Животозастрахователен институт“ АД същото е при дневен 4 ред – 1/обсъждане и приемане на решение за избор на Лозана Славчова за изпълнителен член от състава на съвета на директорите на дружеството и 2/ обсъждане и приемане на решение за освобождаване на В. Г. от заеманата от нея длъжност – изпълнителен член от състава на съвета на директорите на дружеството. Същата обаче оставала член на съвета на директорите. Видно от протокола на заседанието ищцата В. Г. не е присъствала. Независимо от това е взето решение същата да бъде освободена от заеманата от нея длъжност – изпълнителен член от състава на съвета на директорите на дружеството. От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че В. Г. е заличена като представител на дружеството на 21.04.2022 г. От съвета на директорите ищцата е заличена на 29.08.2022 г.
По делото е приложено заявление по чл. 233, ал. 5 от ТЗ от ищцата В. Г. до съвета на директорите на ответното дружество, с което същата е подала своята оставка като главен изпълнителен директор на ответното дружество и член на съвета на директорите.
Представен е правилник за работата на съвета на директорите на ответното дружество. В чл. 10, т. 7 от същия е посочено, че председателят на съвета на директорите разрешава отпуските на изпълнителните директори.
Разпечатката съдържа 38 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/59f87bcf-a1a0-44f4-84de-a17198677df6