Решение № 3304 от 29.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3304 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Административно наказателно дело № 20261110206856 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Н. О. срещу наказателно постановление /НП/ № СОА26-РД-11-216/05.03.2026 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на М. О. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25.56 /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента / евро на основание чл. 189, ал. 12 вр. с чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата си М. Н. О. иска накзателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно. Доводи в подкрепа не се излагат.

Единствено се твърди, че в НП е посочено, че не е подадено възразение срещу АУАН серия А с № 003946, връчен на жалбоподателката на 28.01.2026г., което не отговаряло на истина. Сочи се, че възражение срущу АУАН е депозирано още същия ден чрез ССЕВ. ПРедвид това се сочи, че неправилно АНО е издал процесното НП при неизяснена фактическа обстановка и без да се вземе предвид възражението на О., което е нарушило правото на зщита на последната. Прилага се и копие от възражението срещу АУАН.

В съдебното заседание, в което е приключило съдебното следствие, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител.От 1 нея е постъпило писмо, с което сочи, че е в невъзможност да се яви, но моли да се вземат предвид изложените от нея доводи в жалбата, както и приложените писмени доказателства.

Въззиваемата страна - заместник-кмет на Столична община се представлява от юрк. А., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че от доказателствата по делото безпорно се установява извършеното нарушение, което не се оспорва по същество и в депозираната пред съда жалба. Претендира разноски.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано за това лице и в законоустановения срок, а разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

На *** г. в 11:29 часа жалбоподателката М. Н. О., ЕГН **********, с адрес гр. *** е паркирала собствения си лек автомобил – марка, модел: ,,Форд Пума" с рег. № ***, в гр. София на ***, в зоната на действие на пътен знак В 27 с което виновно е нарушила разпоредбата на чл.

6, т. 1, от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Свидетелят И. Я. С., на длъжност „инспектор контрол паркиране“ в „Център за градска мобилност“ ЕАД възприел, че процесният автомобил е бил паркиран на посоченото място, поради което съставил срещу жалбоподателя фиш за налагане на глоба за неправилно паркиране по реда на чл. 183, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателката оспорила нарушението, поради което на осн. Чл. 36 от ЗАНН и чл. 186, ал. 2 вр. с чл. 167, ал. 2, т. 1 и чл. 189, ал. 1 от ЗДвП св. И.

Я. С. съставил срещу нея АУАН серия А № 003946/28.01.2026 г. за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на акта при идентична словесна обосновка и правна квалификация на соченото нарушение е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя М. О. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25.56 /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/ лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на 2 показанията на св. С., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН, Заповеди на кмета на Столична община с № СОА25-РД09-4211/28.10.2025 г. е Заповед № СОА22- РД95-506/12.09.2022г., фиш за налагане на глоба от *** г., Заповед № РД09-67/06.07.2023г. на изпълнителен директор на „ЦГМ“ ЕАД, длъжностна характеристика на длъжността „инспектор контрол паркиране“ в „ЦГМ“ ЕАД, снимков материал; писмо на СО и копие от проект за организацията на движението в района на ***, кръстовището с ул. „Проф. Д-р Александър Станищев“.

По делото е допуснат и проведен разпит на свидетеля И. Я. С., който е съставил конкретния АУАН. Показанията на този свидетел се оценяват от съда като достоверен източник на доказателства, тъй като не съдържат вътрешни противоречия и в този смисъл не се опровергават на собствено основание, нито противоречат на други доказателства по делото. Поради това съдът приема, че въз основа на тези свидетелски показания се установяват значими по делото факти от обективната действителност. От показанията на свидетеля С., както и от писмените доказателства по делото, се установява, че на *** г. в 11:29 часа жалбоподателката М. Н. О. е паркирала собствения си лек автомобил – ,,Форд Пума" с рег. № ***, в гр. София на бул. „Панчо Владигеров", № 51, в зоната на действие на пътен знак В 27, с което виновно е нарушила разпоредбата на чл. 6, т. 1, от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

От показанията на разпитания свидетел по делото, от наличния по делото снимков материал, а и от изиканата служебно и представена от СО проект на организацията на движението в района на бул.„Панчо Владигеров“ № 51 се установява без съмнение, че на процесната дата и място, автомобилът на жалбоподателя е бил паркиран в зоната на действие на пътен знак В27, като е бил паркиран и се е намирал на самия ул. „ ***, след кръстовището с ул. „Проф. Д-р Ал. Станишев“ в посока бул. „Сливница“.

В тази връзка свидетелят Александров е категоричен за това, че на процесната дата автомобилът на жалбоподателя се е намирал паркиран на описаното в НП място, както и че се е намирал на след кръстовището, т. е. в зоната на действие на пътен знак В27. Нарушението било установено от свидетеля Александров, а самият АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля М. К. и 3

Марин Маринов.

Във връзка с довода на жалбоподателя, следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в НП, издадено въз основа на него, се съдържа достатъчно пълно и ясно фактическо описание, като в НП е дадена и съответната правна квалификация на нарушението, а именно чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, съгласно който законов текст участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Значимата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин, като фактите сочат ясно, че става дума за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като в конкретния случай водачът на лекия автомобил не е съобразил своето поведение с пътните знаци, а именно с действието на пътен знак В27.

Съгласно чл. 47, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, пътният знак В27 означава "Забранени са престоят и паркирането", а според разпоредбата на чл. 50 този знак важи до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2, като в случая липсва основание да се приеме, че е приложим чл. 50 от ЗДвП, което се установява категорично не само от показанията на свидетеля Сивеонов, но и от приложения по делото снимков материал, от който е очевидно, че автомобилът е паркиран в обхвата на действие на знак В27.

В НП и в АУАН ясно е посочено какъв е пътният знак, с който водачът на лекия автомобил не е съобразил поведението си, а именно Б27, като е паркирал в нарушение на указанието на знака.

Освен по повод доводите на жалбоподателя, настоящият съдебен състав, извърши служебна проверка в изпълнение на правомощията си по чл.

314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, при което констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, въз основа на приложената по делото заповеди за компетентност на актосъставителя и АНО. Що се отнася до процедурата, от материалите по делото е видно, че жалбоподателката е възразил срещу издадения фиш, с оглед на което е съставен и конкретният АУАН, а въз основа на него и атакуваното НП, като същите са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и при спазване на процесуалния ред за 4 това. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя. АУАН и НП са съставени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове. За нарушението по член 6, т. 1 от ЗДвП е предвидена санкция в чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 50, 00 лева, равняваща се на 25,56 евро, каквато е наложил и административнонаказващия орган в конкретния случай.

Не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не се отличава по никакъв начин от други сходни нарушения от гледна точка на обществената му опасност.

Изложените съображения налагат извод за неоснователност на жалбата, поради което атакуваното НП следва да се потвърди.

По разноските:

При този изход на делото, жалбоподателят няма право на разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.

Същевременно на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗАНН на въззиваемата страна се дължи юрисконсултско възнаграждение за представителство по делото, за присъждане на каквото своевременно е направено съответно за това искане. Ето защо в полза на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, а именно в размер на сумата от 40,90 /четирдесет евро и деведесет цента/ евро, в левево равностойност от 80.00 /осемдесет/ лева, съобразно фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че юрисконсултът не се е явил в откритото съдебно заседание, а единствено е депозирал в писмен вид становището си по делото. За заплащане на тази сума следва да се осъди жалбоподателят, който с поведението си е станал повод за това насрещната страна да направи горепосочените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № СОА26-РД-115 216/05.03.2026 г., издадено от заместник-кмет на Столична община, с което на М. Н. О., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 12 вр. с чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 25.56 /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/ евро, за това, че на *** г. в 11:29 часа е паркирала собствения си лек автомобил – ,,Форд Пума" с рег. № ***, в гр. София на ***, в зоната на действие на пътен знак В 27, с което виновно е нарушила разпоредбата на чл. 6, т. 1, от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

ОСЪЖДА М. Н. О., ЕГН **********, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 3 от ГПК, да заплати на заместник-кмет на Столична община, Направление „Транспорт и градска мобилност“, сумата от 40.90 /четирдесет евро и деведесет евро цента/ евро, представляваща направени във връзка с производството по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6