Решение № 755 от 29.09.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 755 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2026363010**** по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от адв. М. В. М. от АК-П със съдебен адрес гр.П, ул.“***********“ № 3Б, ет.3, ап.11, в качеството му на пълномощник на И. К. К. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“Ж С“ № 3, вх.2, ет.7, ап.46 срещу „******“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Х, ул.“ББ“ № 196, представлявано от В М.

ИИ.

В исковата молба се сочи, че на **/**/****г. между страните по делото бил сключен Договор за паричен заем № *****, съгласно който ответникът предоставил заем в размер на 400 лв., при ГПР 48.425 %, при 5 броя погасителни вноски. Ищцата дължала и неустойка в размер на 200 лв., при непредоставяне на обезпечение по договора. Твърди се, че договора е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не бил посочен приложимия лихвен процент и условията по прилагането му. В случая бил посочен ГЛП, но липсвали условията по прилагането му – дали е фиксиран за целия срок на договора или е променлив. В договора липсвало посочване и на размера на дължимата възнаградителна лихва и съотношението й с главницата, както и с неустойката, за да се направи проверка дали посочения лихвен процент е действителния. Договора противоречал и на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не били посочени ГПР и общата сума, дължима от заемополучателя. В ГПР е следвало да се включат всички разходи по кредита, включително и неустойката, а в договора е посочено ГПР като абсолютна стойност. В настоящия случай не ставало ясно дали в ГПР е включена и неустойката по договора. При включване на неустойката в ГПР, то разходите била нараснали двойно и повече, като с това потребителят бил въведен в заблуждение. С предвиждането за заплащане на неустойката се заобикалял и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Задължителното включване на неустойката като разход по кредита произтичало и от 1 легалното определение за „общ разход по кредита“ дадено в § 1, т.1 от ДР на ЗПК.

Ищецът сочи също, че неустойката по договора е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, тъй като накърнявала добрите нрави, тъй като облагодетелства едната страна по договора за сметка на другата, като сумата за неустойка е на половината от размера на предоставения заем. Развиват се правни доводи във връзка с основателността на претенциите.

В заключение се иска се иска прогласяване нищожността на Договора за паричен заем № ***** от **/**/****г., а в условията на евентуалност нищожността на клаузата за неустойка по договора.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор. В него се въвеждат твърдения за недоказаност и неоснователност на исковете. Счита се, че ГПР отговаря на закона и в договора разбираемо и ясно е посочено какво включва. Сочи се, че чл.8 от договора е индивидуално уговорен с прякото влияние на потребителя, който е преценил икономическите последици за себе си и е сключил договора. От друга страна неустойката се уговаряла при непредоставяне от длъжника на гарант и била изначално определена. Излагат се правни аргументи във връзка с горното. В заключение се иска отхвърляне на претенциите.

В съдебно заседание ищцата не се явява лично, не изпраща и представител.

Депозирано е становище, с което се моли делото да се гледа в тяхно отсъствие, като се излагат и доводи по съществото на спора и във връзка с възнаграждението на адвоката.

Моли се за уважаване на исковете и се прави възражение за прекомерност на юрисконсулското възнаграждение.

В съдебно заседание за ответника не се явява представител, като се депозира становище за даване ход на делото и се поддържа писмения отговор и се моли за отхвърляне на иска срещу тях, тъй като процесния договор бил с наличие на индивидуално уговорени клаузи, а не бланкетен. Възразявасе против размера на адвокатското възнаграждение, като прекомерно.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен от ответника Договор за паричен заем № ***** от **/**/****г. дружеството предоставило на ищцата сума в размер на 204.52 евро, за срок от 5 месечни погасителни вноски, всяка от по 45.81 евро, при лихвен процент от 3.900% и ГПР 58.80 %, с дата на последно плащане 229.05 евро, като общата сума за плащане била в размер на 229.05 евро. В чл.3.4.3 от договора се посочва, че при изчисляване на ГПР не се вземали предвид разходите, които заемателя заплащал при изпълнение на задълженията си, включително евентуално начислената неустойка по чл.6, ал.1 от договора. Клаузата на чл.6 от договора предвиждала, че в зависимост от изразеното от заемателя желание в искането за 2 предоставяне на кредит, договорът се обезпечавал с поръчителство (като поръчителят отговарял на изброените в чл.10, ал.1, т. 5 от Общите условия критерии), както и с едно или повече от следните обезпечения: ипотека върху имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция или ценна книга в полза на заемодателя, съгласно чл.10, ал.1, т.4 от ОУ. В конкретния случай договорът бил обезпечен и с ценна книга. Съгласно чл.6, ал.2 от договорът, при непредставяне на обезпечението дължи неустойка в размер на 103.29 евро на разсрочено плащане с погасителните вноски. В този случай общия размер на кредита бил 332.34 евро. Ответникът посочва в писмения отговор, че заемополучателят е направил вноски по кредита и е налице частично плащане, като не се представят счетоводни справки.

От така изложената фактическа обстановка и приложени доказателства, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на иска: Предявените искове са допустими, налице са абсолютните положителни предпоставки за предявяването им, като липсват отрицателни такива.

По отношение на основателността на иска за нищожността на договора за кредит:

Страните не спорят, че между ищцата и ответното дружество са възникнали облигационни отношения основани на сключен помежду им договор. В случая ищцата има качеството “потребител“ по смисъла на § 13, т.1 от Закона за потребителски кредит (ЗПК), тъй като сключения между страните договор за кредит не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от кредитополучателят – физическо лице и същата се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. При спор относно вземания, произтичащи от договор за кредит, съдът е длъжен служебно да изследва дали същият отговаря на изискванията ЗПК. В случая ищцата въвежда възражения за недействителност на договора за кредит, които съдът намира за основателни с оглед на неговото съдържание, като е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, който изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, като е налице и заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Посоченият ГПР е недействителен, тъй като не е ясно отразено вземането за неустойка за непредставяне на обезпечение, което е разход по кредита за потребителя и се връща на части с погасителните вноски. В подкрепа на този извод е и чл.3.4.3 от договора, който ясно посочва, че при изчисляване на ГПР не се вземат предвид разходите, които заемателя плаща при неизпълнение на задълженията си по настоящия договор (част от които е и неустойката). В случая уговореното обезпечение е задължително условие за сключването на договора, тъй като на съда служебно му е известна разпоредбата на чл.10, ал.4 от Общите условия на „******“ ООД, която гласи, че заемодателят може да приеме обезпечение, неотговарящо на условията, посочени в чл.10, ал. 1 и ал.2 от настоящите ОУ, и да сключи договор за заем, като със съгласието на Заемополучателя начисли неустойка за неточно изпълнение на изискванията за обезпечение. В константната практика на СЕС се приема, че правилното посочване на ГПР в договора за кредит с потребителя е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможностите на потребителя да вземе информирано решение. В този смисъл е Решение № 3

С-377/2014г., Radlinger и Radlingerova. В т.55 от Решение № С-714/2022г., Профи Кредит ББ от 21.03.2024г. се сочи, че неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство. Липсата на този разход при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК. Следва да се отбележи, че невключването на неустойката в ГПР, реално води до оскъпяване на кредита и превишава законоустановения размер на ГПР, а това води до нищожност на клаузата за ГПР на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделните части на договора не води до нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закона или когато може да се предположи, че сделката би могла да бъде сключена и без недействителните й части. В случая, не е налице нито една от тези две хипотези нищожната клауза от процесния договор относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от повелителните норми на закона, нито договорът за потребителски кредит би бил сключен, ако в него не е включена тази клауза, като се изхожда от възмездния характер на договора и от изрично изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за включването на клауза за ГПР. Ето защо, в случая не е приложима разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и нищожността на посочената клауза от процесния договор обуславя недействителност на целия договор. В този смисъл е Определение № 50401 от 28.07.2023г. на ВКС по т.д. № 1124/2022г., II т.о. За пълнота следва да се отбележи също, че добрата и законосъобразна търговска практика задължава кредитната институция да провери обезпечеността на договора за кредит преди сключването му, а не да бъде обезпечаван след това, както предвижда чл.4 от ОУ. В противен случай се нарушава чл.8, § 1 от Директива 2008/48 за безотговорното кредитиране, която норма е възпроизведена в чл.33, ал.1 от ЗПК. Така клаузата се явява неравноправна по смисъла както на ЗЗП, като и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Въз основа на горните мотиви, то иска за нищожност на договора предявен от ищцата се явява основателен, като съдът не следва да се произнася по евентуалния иск за нищожността на клаузата за неустойка.

По разноските в производството: Ищцата е представлявана безплатно от адвокат, на който следва да се определи възнаграждение на основание чл.38, ал.1 от ЗА, с оглед крайния изход на спора. Видно от представения по делото списък по чл.80 от ГПК се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 246 евро с ДДС и заплатена държавна такса. Съдът намира, че дължимото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да се определи от съда след направена преценка на видът на спора, материалния интерес на исковете, обема на извършената адвокатска работа и други и съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22. В настоящия случай не е налице фактическа и правна сложност на спора, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика, като по делото е проведено едно съдебно заседание без личното участие на процесуалния представител на ищцата. Същевременно обаче по делото 4 са депозирани становища и е извършена адвокатска работа, която следва да бъде отчетена от съда. С оглед на това, настоящият състав приема, че съответен на извършената работа размер на адвокатското възнаграждение е 204,52 евро с ДДС. С оглед на определения размер, съдът частично е уважил и възражението на ответника с правно основание по чл.78, ал.5 от ГПК.