Решение № 573 от 17.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. В., 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110109356 по описа за 2025 година

Предявен е частичен иск с правно основание чл. 432 от КЗ от В. И. В., ЕГН: **********, с която претендира да бъде осъдена З. Л. И. АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. С. ш. № ** след допуснато изменение на иска за заплащане на сумата от 1941.84 евро /3797.92 лева/, представляваща частичен иск от общо 8881.49 лева от обезщетение на обща стойност 10 000.00 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на собствения на ищеца лек автомобил „Ф.“ модел, Д.“ с per № ****, изразяващи се в увредени облицовка десни задни светлини, облиц. заден десен подкалник, задна броня, заден носач броня, задна дясна тоВ. врата, задна лява тоВ. врата, заден десен ъгъл на броня, заден десен панел, предна дясна врата, дясна колонка багажник, външна предна лява шина седалка, задна бленда багажник, среден заден носач под ламарина, заден десен носач греда комплект, вкл. двигател не пали и скоростната кутия не се движи, настъпили в резултат на ПТП на *** г. в гр. В., причинено по вина на водач Н.

А. Г., управлявал застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответника за МПС марка А. модел ** с pen № ***, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба23.07.2025 г. до окончателно изплащане на задължението, както и разноските по делото.

Ищецът твърди, че е собственик на товарен автомобил Ф., модел Д. с 1 рег. № ****. На *** г. около 17:45 часа в гр. В. Н. А. Г. управлявал МПС марка А. модел ** с p e r № *** с несъобразена с характера и интензивността на движението скорост и пътните условия /мокър асфалт/ по бул. „Ц. О.“ като непосредствено до „С. А.“ /бул. „Ц. О.“ № ***/ посока от бензиностанция „С.“ /кварталите/ към кръстовището с бул. „Х. С.“ /центъра/ загубил контрол и блъснал спрелия пред него в лявата пътна лента товарен автомобил „Ф.“ модел ,Д.“ с pen № ****, управляван от собственика му В. И. В., като след това бил ударен и трети автомобил, а от силния удар т.а „Ф.“ бил изместен в насрещните ленти за движение на бул. „Ц. О.“. Служители на ОДМВР- В., сектор ПП посетили местопроизшествието като съставили *** серия * * № ***/*** г. на Н. А. Г., по която административно- наказателна преписка е издадено наказателно постановление.

Вследствие на ПТП по товарен автомобил „Ф.“ модел „Д.“ с peг. № ****, собственост на В. В. се повредили следните части: облицов. десни задни светлини, облиц. заден десен подкалник, задна броня, заден носач броня, задна дясна тоВ. врата, задна лява тоВ. врата, заден десен ъгъл на броня, заден десен панел, предна дясна врата, дясна колонка багажник, външна предна лява шина седалка, задна бленда багажник, среден заден носач под ламарина, заден десен носач греда комплект вкл. двигателят не пали и скоростната кутия не се движи. Повредените части били отразени в опис- заключение на щети на МПС от 01.12.2022 г. по повод регистрираната та 01.12.2022 год. в З. Л. И. АД застрахователна щета № *** г.

Ищецът твърди, че въпреки че ударът е в задната част на товарния автомобил, е налице изместване на каросерията и колонките на товарния автомобил, което обуславя луфта и невъзможността да се отварят/затварят вратите на ударения автомобил. Увреденият товарен автомобил бил бракуван, тъй като не подлежал на ремонт.

На 27.02.2023 г. З. Л. И. АД изплатила частично застрахователно обезщетение в размер на 1018.51 лева.

Твърди се в исковата молба, че с Решение № *** от *** г., постановено по гр. д. № *** г. по описа на Районен съд - В., Гражданско отделение, XXV състав ответното дружество било осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 100 лева частичен иск от 8981.49 лева- неплатен остатък от общо 10 000 лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди на 2 собствения на В. И. В. лек автомобил „Ф.“ модел, Д.“ с peг. № ****, изразяващи се в увредени облицовка десни задни светлини, облиц. заден десен подкалник, задна броня, заден носач броня, задна дясна тоВ. врата, задна лява тоВ. врата, заден десен ъгъл на броня, заден десен панел, предна дясна врата, дясна колонка багажник, външна предна лява шина седалка, задна бленда багажник, среден заден носач под ламарина, заден десен носач греда комплект, вкл. двигател не пали и скоростната кутия не се движи, настъпили в резултат на настъпило ПТП на *** г. в гр. В., причинено по вина на водач Н. А.

Г., управлявал застраховано по задължителна застраховка„Гражданска отговорност“, сключена със З. Л. И. АД, МПС марка, А., модел ** с pen № ***, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът счита, че имуществените вреди върху собственото му МПС възлизат на обща стойност 10 000 лева, от които към настоящия момент са заплатени 1118.51 лева.

Въпреки, че решението е влязло в сила на 20.11.2024 г., ответното застрахователно дружество не е заплатило сумата 6638.12 лева съгласно приетото в решението като дължимо застрахователно обезщетение, поради което ищецът предявява настоящия иск.

Ответникът в своя отговор сочи, че след като преюдициалното производство гр. дело № *** г., по описа на РС- В. е приключило и решението по него е влязло в законна сила, в настоящото производство съдът е обвързан от тази вече призната правна рамка и следва да ограничи преценката си единствено до въпроса дали евентуално присъдена сума по първото по време производство е достатъчна да покрие претърпените от ищеца вреди. Позовава се на ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. В процесния случай съдът следва да прецени дали установената тотална щета на процесното МПС по предходното дело обвързва настоящия състав, или същото касае размера на вредите и подлежи на самостоятелно установяване в настоящото производство. В във връзка с горното ответникът оспорва изцяло основанието и размера на предявения иск като счита същия за неоснователен и прекомерен.

Настоящият съдебен състав намира, че по силата на цитираното от ответника ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС „След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, 3 релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем (размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано." Иначе казано, в настоящото производство може да бъде установяван само размерът на щетите и от там да се направи извод дали е налице тотална щета.

Установено със сила на присъдено нещо с решение, постанавено по гр.д.

№ ***г. по описа на ВРС, че собственик на т. а. „Ф.“ модел ,Д.“ с peг. № ****, е В. И. В., както и че на *** г., около 17:45 ч., в гр. В., бул. „Ц. О.“, до „С. А.“ (бул. „Ц. О.“ № ***), посока от бензиностанция „С.“ (кварталите) към кръстовището с бул. „Х. С.“ (центъра), е настъпило ПТП между л. а. марка „„А.“ модел „**“ с peг. № ***, т. а. „Ф.“ модел ,Д.“ с peг. № **** и л. а. марка „П.“, модел „***“, с рег. № ***. Установено е, че управляващият л. а. марка „„А.“ модел „**“ с peг. № *** с несъобразена с характера и интензивността на движението скорост и пътните условия (мокър асфалт) загубил контрол на МПС и блъснал спрелия пред него в лявата пътна лента товарен автомобил, след което се отклонил надясно и блъснал л. а. с рег. № ***. По отношение на водача на л. а. с peг. № ***, е издаден *** №*****/*** г., при наличие за автомобила на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при З. „Л. И.“ АД, валидна до 23.12.2022 г.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“, между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. В тежест на ищеца е да установи настъпването на застрахователното събитие – ПТП, механизма на настъпване на същото, както и причинно- следствената връзка между ПТП и вредоносния резултат, както и кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно претърпените болки и страдания, както телесни, така и психически, 4 които да обосновават претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования делинквент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им. По правило, в хипотезата на гражданска отговорност, за вреди от непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В настоящия случай е налице влязло в сила решение по гр.д. № ***г. по описа на ВРС, с което е уважен изцяло предявеният частичен иск между същите страни и на същото основание, като в полза на ищеца е присъдено обезщетение изцяло в рамките на заявената частична претенция от 100 лева. Със съдебното решение е прието, че са налице предпоставките за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, както и че е налице тотална щета на автомобила.

Съгласно разрешението дадено с т. 2 от ТР №3/22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Поради това, че общите правопораждащи факти са едни и същи, както за първоначално предявения частичен иск, така и за втория поред такъв, те се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането, в останалия непредявен преди това обем, какъвто е и настоящият случай.

По делото е изслушана и приета съдебно- автотехническа експертиза /САТЕ/. Вещото лице приема, че стойността на ремонта за възстановяването на автомобила от уврежданията вследствие на процесното ПТП при така дефинираните условия за калкулацията възлиза на 1613.46 евро /3155.65 лева/, като сумата е изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП със средни пазарни стойности на алтернативни части. Съдът приема тази стойност като има предвид, че автомобилът е С.- над 12 години, с пробег 368 773 км и състоянието му преди ПТП. В съдебно заседание вещото лице допълва заключението, като на въпроси на ответника заявява, че от снимковия материал, изготвен от застрахователя при огледа на автомобила се вижда, че той е много амортизиран, има следи от предходни ремонти, на задната дясна врата се вижда кит, задният ляв стоп е подменян, има увреждане в основата на задната броня в лявата част, на задната лява врата се вижда ръчно направен райбер. Според вещото лице е икономически необосновано закупуването на 5 оригинални части за този автомобил. Прието е в експертизата, че пазарната стойност на автомобила е 2963.08 евро /5795.28 лева/, поради което вещото лице дава заключение, че щетите по автомобила не представляват тотална щета в тази хипотеза.

Страните не спорят, че ответникът е заплатил на ищеца сумата 1018.51 лева. Ищецът е направил изменение на иска, като претендира заплащане на сумата 3797.92 лева частично от общо заявената претенция- 8881.49 лева.

Съдът намира, че следва да даде вяра на експертното заключение, тъй като то е обосновано, компетентно дадено, както и изчерпателно и ясно отговаря на поставените въпроси, доколкото са налични данни по делото .