Решение № 1350 от 27.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1350 гр. Пловдив, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330201971 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Мега 020“ ЕООД, ЕИК: 205927440, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от *** Г.Д.А. срещу Наказателно постановление № 683500-F655127/23.12.2022 г., издадено от И.В.В. – Заместник-директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, с което на основание чл. 74, ал.

1, пр. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.

38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателното постановление (НП).

Жалбоподателят твърди деянието да не е виновно извършено. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява от *** Б.К., която оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира при установяване на нарушението, съставянето на акта и неговото връчване, както и при издаване на наказателното постановление да не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

1

Жалбата е подадена от „Мега 020“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 28.02.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез директора на ТД на НАП – Пловдив на 13.03.2023 г. съгласно товарителницата на лист 3 от делото, поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

През 2020 г. жалбоподателят „Мега 020“ ЕООД – търговец по смисъла на Търговския закон, извършвал дейност, като реализирал оборот от 1 537,55 лева съгласно данните от регистрираното си и въведено в експлоатация фискално устройство.

Въпреки това жалбоподателят „Мега 020“ ЕООД не заявил за вписване и не представил за обявяване в търговския регистър при Агенцията по вписванията годишния си финансов отчет (ГФО) за 2020 г. в срок до 30.09.2021 г. включително.

На 24.02.2022 г. Националната агенция за приходите била уведомена от Агенцията по вписванията с писмо с вх. № 12-00-48/24.02.2022 г. по описа на ЦУ на НАП за предприятията, които не са заявили за обявяване годишните си финансови отчети за 2020 г. в срок. Сред тях бил и жалбоподателят „Мега 020“ ЕООД.

Въз основа на така постъпилото уведомяване от Агенцията по вписванията на свид. М. А. Т. – ***, било възложено извършването на проверка. В хода на същата и след извършена справка в търговския регистър свид. Т. установила, че годишният финансов отчет на жалбоподателя не бил подаден. Тя изпратила покана с изх. № **********/20.04.2022 г. до дружеството жалбоподател.

На 17.05.2022 г. свид. Т. съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № F655127 срещу жалбоподателя „Мега 020“ ЕООД в присъствието на свидетел, но в отсъствието на представител на нарушителя. Към този момент поканата до жалбоподателя не била връчена, нито били изтекли сроковете, след които тя може да се счита за невръчена поради ненамиране на лицето на адреса му.

С Разпореждане № 666331-F655127/05.10.2022 г. на заместник-директора на ТД на НАП – Пловдив, който впоследствие издал и наказателното постановление, административнонаказателното производство, образувано по АУАН с № F655127 от 17.05.2022 г., било спряно, считано от 05.10.2022 г.

На 16.12.2022 г. АУАН бил предявен и препис от него бил връчен срещу разписка на управителя на дружеството жалбоподател.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по 2 административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. М. А. Т.. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка и констатираните в хода й факти, както и по съставянето на АУАН. Свидетелката изяснява, че служебно й е възложено да извърши проверка на дружеството жалбоподател поради постъпило уведомяване за лица, неподали в срок заявление за обявяване на годишния си финансов отчет в търговския регистър. Установява се, че конкретната проверка касае ГФО на дружеството за 2020 г. На следващо място от свидетелските показания се установява, че АУАН е съставен в отсъствие на представител на жалбоподателя, както и че всички изпратени до него покани са върнати невръчени. Изяснява се още, че свидетелката в качеството си на актосъставител не е постановявала спиране на производството. Показанията на свид. Т. се ценят за последователни и вътрешно непротиворечиви. Те са и проверени по делото с оглед своята достоверност, като намират подкрепа в събраните писмени доказателства. По тези съображения съдът ги ползва с доверие при формиране на фактическите си изводи.

От писмо с вх. № 37140/21.04.2023 г. от директора на ТД на НАП – Пловдив (лист 11 от делото) се установява, че към 12.04.2023 г. годишният финансов отчет на „Мега 020“ ЕООД за 2020 г. не е заявен за вписване и представен за обявяване в търговския регистър.

От справка за обороти на ФУ/ИАСУТД се изяснява, че за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. от регистрираното и въведено в експлоатация фискално устройство с № DT756489 и номер на ФП: 2709917 в обект, стопанисван от „Мега 020“ЕООД, има реализиран сумарен оборот от 1 537,55 лева.

От Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020 г. на министъра на финансите се установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ЗСч - така Решение № 1919 от 11.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2194/2019 г. на Административен съд – Пловдив.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че годишният финансов отчет на търговеца „Мега 020“ ЕООД за 2020 г. не е заявен за вписване и не е представен за обявяване в предвидения за това срок до 30.09.2021 г. От писменото доказателство 3 справка от търговския регистър по партидата на жалбоподателя, както и от показанията на свид. Т. се установява, че заявление Г2 – заявление за обявяване на годишни финансови отчети, не е подадено в срок до 30.09.2021 г. Доказано е по делото и че не е налице хипотеза по чл. 92, ал. 4 от ЗКПО, тъй като през отчетния период търговецът „Мега 020“ ЕООД е осъществявал дейност по смисъла на ЗСч. Предвид липсата на подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчната 2020 г. в случая това обстоятелство се установява от справката за реализиран оборот, приложена по преписката, както и от показанията на свид. Т.. Нарушението е формално и от обективна страна е било довършено с изтичането на срока за представяне за обявяване на ГФО в търговския регистър, без това да е сторено.

Възражението за липсата на виновно поведение е неотносимо, тъй като с наказателното постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице за неизпълнение на негово задължение към държавата, поради което въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса.

Въпреки това съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е съществено опорочено поради издаването му в нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН предвид незаконосъобразното спиране на производството, което не поражда правно действие. Съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставянето на акта.

Сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни - така Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ВКС и ВАС , като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение. Следователно сроковете по чл. 34 от ЗАНН се явяват частен случай на общата преследвателска давност по чл. 80 от НК.

В конкретния случай АУАН е съставен на 17.05.2022 г., а наказателното постановление е издадено на 23.12.2022 г. За да обоснове законосъобразност на действията си, наказващият орган се позовава на Разпореждане за спиране на административнонаказателното производство от 05.10.2022 г. на заместник-директора на ТД на НАП – Пловдив. Съдът приема, че това разпореждане е издадено при липса на материална компетентност на постановилия го орган, което съществено опорочава извършеното действие и влече неговата незаконосъобразност.

При липсата на детайлна уредба кой и как следва да спре производството преди връчване на акта за установяване на административно нарушение и при систематичното тълкуване на нормата чл. 43, ал. 6 от ЗАНН съдът приема, че компетентен да постанови спиране е актосъставителят. Систематически разпоредбата се съдържа в раздел

II

„Образуване на административнонаказателното производство“ от глава трета на ЗАНН, в който раздел са уредени правомощията на актосъставителя, респ. не са регламентирани никакви правомощия на административнонаказващия орган.

Последните намират своята правна уреда в раздел III от същата глава, който е 4 наименуван „Административнонаказващи органи“. Правомощието на наказващия орган да се произнесе по преписката възниква едва след получаването й по реда на чл. 44, ал. 3 от ЗАНН. В последната разпоредба ясно е посочено, че наказващият орган се произнася след като АУАН е връчен на нарушителя. Този извод следва и от правилото по чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, съгласно което ако установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя.

Следователно процесуалният закон ясно е очертал правомощията на наказващия орган и начина, по който той е трябвало да процедира, когато е получил неподписания АУАН. Правомощията на органите на държавно управление не могат да се тълкуват разширително и да се извеждат по тълкувателен път. Липсата на предметна компетентност влече незаконосъобразност на извършеното действие. Затова, когато наказващият орган е получил неподписания и непредявен на нарушителя АУАН, той е трябвало да го върне на актосъставителя, който при преценка за наличието на предпоставките за това е могъл законосъобразно да спре производството.

Вместо това наказващият орган е надхвърлил законово очертаните граници на правомощията си по служба при издаването на процесното разпореждане за спиране на производството, поради което то е незаконосъобразно като издадено от некомпетентен орган. Това обстоятелство на свой ред определя извод, че опороченото разпореждане на заместник-директора на ТД на НАП – Пловдив не е породило присъщите си правни последици и теченето на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление не е било спряно. Към датата, на която НП е издадено – 23.12.2022 г., шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е бил изтекъл, което също определя основание за отмяна.

Съдебната практика също е трайна в разбирането си, че компетентността за спиране на производството по чл. 43, ал. 6 от ЗАНН принадлежи единствено на актосъставителя, но не и на наказващия орган - така Решение № 383 от 13.02.2014 г. по к.а.н.д. № 3681/2013 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 900 от 29.04.2021 г. по к.а.н.д. № 669/2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 246 от 19.03.2021 г. по к.а.н.д.