Решение № 609 от 13.11.2024, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. Враца, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20241400500511 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 9537/08.07.2024 г. на "АБИА 2005" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.***, общ.Бойчиновци, обл.Монтана, подадена чрез пълномощник адв.С. Т., против Решение № 396/14.06.2024 г. по гр.д.№ 83/2024 г. по описа на Районен съд-Враца, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против Р. П.

С., ЕГН **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.88 ЗКИР, вр.чл.537, ал.2 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.6 ЗАЗ.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон и е необосновано.

На първо място се изразява несъгласие с изводите на районния съд, че не са ангажирани доказателства, че имотите са били върнати от ищеца през 2020 г., поради разваляне на договора за аренда от страна на първоначалните арендодатели или поради сключването на договора за наем. Навеждат се доводи, че ищецът е поискал да му бъдат допуснати гласни доказателства, с които да установи факти, свързани с владението на имотите, но с определението си по чл.140 ГПК, след като е разпределил доказателствената тежест, съдът е приел, че ползването на имотите е безспорно между страните, поради което не е уважил това доказателствено искане. Посочва се, че със следващо определение от 01.04.2024 г. районният съд е изменил и допълнил доклада си, като е указал на ищеца, че следва да докаже твърдението си, че за стопанската 2020/2021 г. не е могъл да заяви процесните имоти за участие в споразумение за ползване. Въззивникът счита, че като не е допуснал събирането на гласни доказателства относно факта на владение, районният 1 съд е достигнал до погрешния извод, че ответникът е изправна страна по договора и неправилно е отхвърлил иска. Намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства за това, че към момента на разваляне на договора с втората нотариална покана от 03.05.2022 г. ищецът не е осъществявал владение върху недвижимите имоти, предмет на договора. Обосновава се с приложените към исковата писмени доказателства, от които е видно, че в периода от 08.07.2020 г. до 20.04.2022 г. договорът е бил прекратен, поради което не е било налице основание за ползване на имотите, както и с представените писмо и заповед на ОДЗ-Монтана и справка от АВп, от които е видно, че имотите са били ползвани от "Капитал БГ 77" ЕООД, в качеството му на наемател, както и че не е било уважено заявлението на ищеца за участие в разпределение по чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ, т.е. очевидно е бил лишен от ползване на имотите. Счита също така, че е налице и признание на ответника, който в отговора на исковата молба изрично е заявил, че е налице друг ползвател /"Капитал БГ 77" ЕООД/, който е придобил ползването на основание договор за наем.

На следващо място в жалбата се поддържа, че районният съд е допуснал и нарушение на материалния закон, като е приел, че ищецът е дал основание на ответника да развали договора поради неплащане на арендната вноска в срок, както и че арендното задължение е изпълнено след като ответникът вече е развалил договора. Навеждат се доводи, че в периода от 03.08.2020 г. – датата на вписване на прекратяване на договора за аренда до 20.04.2022 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение на МРС, процесният договор се счита прекратен, поради което за арендатора не е съществувало задължение за плащане на рента и не може да се приеме, че е изпаднал в забава и е дал основание за разваляне на договора. Посочва се, че от влизане в сила на решението на МРС на 20.04.2022 г. е възстановено съществуването на облигационното правоотношение и от този момент е възобновено задължението на арендатора за плащане на рентата, поради което за него е било обективно невъзможно да плати за стопанската 2020/2021 г. в уговорения срок, тъй като същият вече е бил изтекъл преди влизане на решението в сила. Твърди се, че арендното плащане е извършено на 09.05.2022 г., т.е. по-малко от месец след влизане на решението в сила, поради което не може да се приеме, че е налице забава с повече от три месеца от възникване на задължението за плащане, поради което не е налице основанието по чл.28, ал.1 ЗАЗ.

Изразява се и несъгласие с извода на районния съд, че по отношение на ответника е възникнало потестативно право да развали договора за аренда.

Излагат се съображения, че са налице писмени доказателства, от които се установява, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за предаване на недвижимите имоти, предмет на същия, и да не се пречи за безпрепятственото им ползване от арендатора. Изтъква се, че съгласно чл.4 от договора арендодателят няма право да преотдава ползването на имотите на трети лица, като с това задължение е обвързан и приобретателя Р. С., а от доказателствата по делото е видно, че са сключени три договора за наем с "Капитал БГ 77" ЕООД, т.е. налице е нарушение на договора от негова страна.

Навеждат се доводи, че районният съд не е взел предвид съдебната практика, според която при неизправност и на двете страни по един двустранен договор, в хипотеза на настъпила изискуемост на задълженията, страна по договора 2 може да развали същия, ако липсва взаимна обусловеност на задълженията на двете страни. Въззивникът счита, че в случая тази предпоставка не е налице, тъй като изпълнението на задължението на арендодателя за предаване на арендуваните имоти е предпоставка той да започне да изпълнява задължението си по чл.2, ал.1 ЗАЗ. Намира, че в случая неизпълнението на задължението на ареднододателя води до извод, че не е налице виновно неизпълнение от страна на арендатора, поради което и ответникът няма право да развали едностранно договора и изпращането на едностранно волеизявление в този смисъл не може да породи желаните правни последици.

Най-сетне във въззивната жалба се поддържа, че районният съд е допуснал и процесуални нарушения на разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, тъй като не е обсъдил събраните доказателства, наведените от ищеца доводи и съдебната практика. Посочва се, че необосновано е отказал да допусне събирането на гласни доказателства, което е довело до постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка и до погрешни крайни изводи.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира се и присъждане на направените пред двете инстанции деловодни разноски.

Постъпил е отговор вх.№ 10020/17.07.2024 г. от Р. П. С., подаден чрез пълномощника му адв.М. Л., с който се оспорва основателността на въззивната жалба.

Според въззиваемия, в жалбата се излагат доводи, които представляват нови основания на претенциите и не са заявявани пред районния съд, поради което е недопустимо да бъдат въвеждани за пръв път пред въззивната инстанция. Намира, че такива са твърденията за нарушение на чл.4 от договора относно преотдаване от арендодателя към трето лице на земеделските зами, както и твърдението за наличие на обективна невъзможност за плащане на рентата за процесната година.

Изразява се становище за неоснователност на твърдението на ищеца, че арендното правоотношение е било прекратено в периода 03.08.2020 г.20.04.2022 г. Посочва се, че с решението на РС-Монтана е прието, че това правоотношение никога не е прекратявано и е продължило да съществува и в процесния период – стопанската 2020/2021 г. Според въззиваемия, не е възможно договори, които са прекратени, после отново да продължат действието си, а доколкото РС-Монтана по задължителен начин е установил ненадлежно изявление за прекратяване на договора, то с диспозитива на решението се приема, че то в нито един момент от исковия период не е било прекратено и е продължило да съществува без прекъсване. В тази връзка поставя въпроса как ищецът е бил лишен от ползването на имотите и изтъква, че самият ищец свързва твърденията си за неползване само с една последица – невъзможността да стане част от административните процедури по ЗСПЗЗ за заявяване пред ОСЗ, респ. участие в споразумение за разпределение и заявяване на субсидия. Въззиваемият счита, че тези административни процедури не са част от договора, в който не е уговорено, че невъзможността за участие в същите ще се счита за неползване и няма да се дължи аренда.

Според изложеното в отговора, неоснователни са твърденията в жалбата и за загубване на ползването в процесния период по вина на ответника. Излагат се съображения, че предвид непрекъснатото съществуване 3 на арендното правоотношение за стопанската 2020/2021 г. не е възможно ищецът да е загубил ползването, чиято защита търси с осъдителния иск и ползва като основание за установителния такъв. Въззиваемият счита, че РСВраца е изложил ясни мотиви, че ползването е предадено при сключването на арендния договор и е продължило през всички години на действие на договора. Посочва, че земеделски имоти се наемат или арендоват не само за реална земеделска обработка, но и за пренаемане, преарендоване и ако това е основание за неплащане – то трябва да е налице изрично договаряне, каквото в случая липсва. Намира за противоречиви твърденията на ищеца за това, че не дължи плащане по посочените причини, а същевременно нарежда такова плащане след получаване на уведомлението за прекратяване на договора.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение и се претендира присъждане на деловодните разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на " АБИА 2005 " ЕООД, чрез пълномощника му адв.С. Т., с която против Р. П. С. са предявени следните претенции:

1/ Иск за признаване за установено по отношение на ответника, че облигационното правоотношение, възникнало в резултат на сключен Договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег.№ 7682, акт 80, том 5 от 19.07.2013 г., вписан в СВп-Монтана под № 48, том 9, дв.вх.№ 5520 от 19.07.2013 г., продължава да съществува;

2/ Искане за отмяна на извършеното в СВп-Монтана с акт № 71, том 4, вх.рег.№ 2367 от 13.05.2022 г. вписване на несъществуващо обстоятелство – едностранно прекратяване на арендното правоотношение по посочения договор за аренда;

3/ Иск за предаване на фактическата власт върху поземлени имоти с идентификатор *** и идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1001/24.04.2018 г. на изп.директор на АГКК на ищеца "АБИА 2005" ЕООД.

В исковата молба се твърди, че с Договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите от 19.07.2013 г., сключен между С. Н. С., Й. С. Й. и Б. П. А., в качеството им на арендодатели, и ищеца, в качеството му на арендатор, е била предоставена за временно ползване земеделска земя в землището на с.*** общ.Бойчиновци - нива от 24.177 дка в м.”***”, представляваща имот № 016001 по плана за земеразделяне на селото /понастоящем поземлен имот с идентификатор *** по КККР/ и нива от 98.110 дка в м.”***”, представляваща имот №017005 по плана за земеразделяне на селото /понастоящем поземлен имот с идентификатор *** по КККР/. Посочва се, че договорът бил сключен за срок от 10 г., считано от 01.10.2018 г., като е договорено арендно плащане в размер на 20 лв./дка, с падеж първия работен ден при приключване на календарната година след реализиране на продукцията.

Сочи се също, че арендотателите са придобили правата си върху арендуваните имоти по наследство от П. К. К., б.ж. на с.***, поч. на ***, след 4 реституцията им с решение от 08.01.1999 г. на ОСЗ-Бойчиновци. Твърди се, че с договори за продажба на наследство от 18.12.2019 г. и от 14.01.2020 г. арендодателите са продали наследствените си права от П. К. К. на М. К. А., който на 30.03.2020 г. се е снабдил с констативен нотариален акт за право на собственост върху 13/40 ид.ч. от имотите и на същата дата ги е дарил на ответника. Според ищеца, по този начин на основание чл.17, ал.2 ЗАЗ ответникът е заместил арендодателите като страна по договора.